Определение № 1020 от 02.04.2026 г. на ВКС по т. д. № 341/2026 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Н. А. А. срещу решение № 277/20.10.2025 г. по в.т.д. № 327/2025 г. на Апелативен съд – [населено място] в частта, с която е потвърдено решение № 33/02.04.2025 г. по т.д. № 71/24 г. на Окръжен съд –гр.Пaзарджик в частта, с която предявеният от Н. А. А. срещу ЗК “Лев Инс“ АД иск с правно основание чл.432 КЗ е отхвърлен за разликата от 35 000 лв. до пълния размер от 50 000 лв., предявен частично от 70 000 лв. - застрахователно обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 03.02.2024 г. Сочи се от касатора, че въззивното решение в обжалваната част е неправилно поради нарушение на материалния закон, както и поради необоснованост. Поддържа се, че не са приложени правилно общите и индивидуални критерии при определяне от въззивния съд на размера на обезщетението за неимуществени вреди, защото присъденият размер от 35 000 лв. е недостатъчен да репарира в цялост всички преживени от ищцата физически и психически болки, страдания и битови неудобства. Не са преценени от въззивния съд в тяхната съвкупност тежестта на претърпените от пострадалото лице телесни увреждания, възстановителния период и трайните последици от тях, защото не е отчетено, че е била осъществена още една оперативна интервенция за отстраняване на поставената за фиксиране на фрактурата на дясна тазобедрена става остеосинтеза. Навежда се и доводът, че решаващият съд не е съобразил в достатъчна степен факта, че възстановителният период е с продължителност от около 12-13 месеца, както и обстоятелството, че констатираният от СМЕ намален с около 30 градуса обем на движение в колянната и тазобедрена става води до изразено при ищцата накуцване с увредения крайник. Не са били отчетени и социално-икономическите условия в страната. Иска се от касатора да се отмени обжалваното въззивно решение и предявеният иск да се уважи за разликата от 35 000 лв. до 50 000 лв. – частично от 70 000 лв.

Ответникът ЗК “Лев Инс“ АД е подал отговор, с който оспорва касационната жалба и наличието на посочените в нея основания за допускане на касационно обжалване.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК, констатира следното:

Кaсационната жалба е редовна - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт; отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че решението на първоинстанционния съд е влязло в сила в частта, с която предявеният от Н. А. А. срещу ЗК “Лев Инс“ АД иск с правно основание чл.432 КЗ е уважен до размера от 25 000 лв. – застрахователно обезщетение за неимуществени вреди от ПТП на 03.02.2024 г., поради което е формирана СПН относно наличието на фактическия състав на чл.432 ал.1 КЗ за ангажиране на отговорността на ответника като застраховател. Като спорен във въззивното производство е отграничен единствено въпросът за съответствието на определения от първоинстанционния съд размер на обезщетението за неимуществени вреди /25 000 лева/ с принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД.

Решаващият съд е намерил за установено от фактическа страна въз основа на заключението на СМЕ, че в резултат на процесното пътно произшествие ищцата е претърпяла травматично увреждане – фрактура на дясна бедрена кост, наложила оперативна интервенция за открито наместване и вътрешна фиксация със заключен интрамедуларен пирон. Прието е за установено, че търпените от ищцата болки и страдания са били интензивни през първите дни след увреждането и в следоперативния период, както и че тя е преживяла и психически дискомфорт, доколкото през първите три месеца от възстановителния период ищцата е била принудена да ползва патерици, което е ограничило възможността да се движи и да се обслужва сама, както и да полага пълноценно грижи за 3-годишното си дете. Констатирано е, че възстановителният период е бил с нормална продължителност при този тип травма – 12-13 месеца, като единствено през първите три месеца ищцата е ползвала патерици, а след това е била активна, като дори към края на възстановителния период, и то през деветия месец на бременността, ищцата е била в състояние да пътува до Кипър и до [населено място].

Решаващият съд е приел въз основа на констатациите на в.лице, че към момента ищцата е напълно възстановена от гледна точка на правилното и пълно срастване на костите на мястото на травмата, а остатъчните последици, изразяващи се в накуцваща походка и ограничение в движенията на колянната и тазобедрена става, за които в.лице не се е ангажирало с прогноза, се дължат на проявена от ищцата небрежност към възстановителния процес, защото тя е натоварвала крака, без да спазва щадящ го режим, и не е провеждала физиотерапевтични и рехабилитационни процедури. Взети са предвид изпитваните от ищцата душевни терзания, стрес и болки, които не надхвърлят типичните за подобно травматично увреждане и не са оказали сериозно отражение върху психиката на ищцата – след около месец от увреждането болките са били незначителни и затихващи.

Въззивният съд е констатирал, че ищцата е претърпяла и контузия в областта на палеца на левия крак, причинила оток /неотчетена от първоинстанционния съд/, която наред с другата травма е довела ищцата до състояние практически да не може да ходи за известен период, както и че на 09.06.2025 г. е била извършена втора операция – за премахване на пирона от бедрената кост на ищцата, която е причинила допълнително физически болки и негативни преживявания.

Преценявайки в съвкупност посочените по-горе фактически обстоятелства и отчитайки, че ищцата е била на 19-годишна възраст към настъпване на увреждането, икономическата обстановка в страната към настъпване на увреждането /03.02.2024 г./, както и ограничаването на възможността за пълноценно отглеждане на двете невръстни деца, въззивният съд е приел, че справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди възлиза на 35 000 лв.

В изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът поставя два въпроса по чл.280 ал.1, т.1 ГПК, които се свеждат до критериите за определяне по справедливост на обезщетението за неимуществени вреди –

1. „Следва ли съдът, при приложението на чл.52 ЗЗД и определяне на справедливо обезщетение за причинени на ищцата неимуществени вреди от непозволено увреждане, да се съобрази с указанията, съдържащи се в т.II на ППВС № 4/1968 г. и да обсъди и анализира редица конкретни за всеки случай обективно съществуващи обстоятелства и въз основа на оценката им да определи конкретния сразмер на обезщетението по справедливост?“

2. „Следва ли съдът при определяне на справедливия размер на застрахователното обезщетение за неимуществени вреди да вземе предвид наред с указанията в Постановление № 4/1968 г. на Пленума на ВС и нормативно посочените нива на застрахователно покритие за неимуществени вреди, причинени от застрахования на трети лица и икономическата конюнктура в страната, съобразена с инфлацията, обезценяването на лева и нарастването на цените“.

Наличието на селективния критерий по чл.280 ал.1, т.1 ГПК по поставените въпроси, свързани с критериите за определяне по справедливост на обезщетението за неимуществени вреди, се обосновава от касатора с твърдението за противоречие на обжалваното въззивно решение с т.II на ППВС № 4/68, както и с посочените в изложението решения на ВКС по чл. 290 ГПК – решение № 99/08.10.2013 г. по т.д. № 44/12 г., решение № 158/28.12.2011 г. по т.д. № 157/11 г., решение № 66/03.07.2012 г. по т.д. № 619/11 г., решение № 31/25.03.2014 г. по т.д. № 1203/2013 г., решение № 217/20.12.2017 г. по т.д. № 990/17 г.

Посочено е и основание по чл.280 ал.2, предл.3-то ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение, произтичаща от грубото несъответствие между установената по делото тежка травма /дислоцирано счупване, 12-13 месечен възстановителен период, последваща втора операция, ниската възраст на ищцата към настъпване на инцидента, бременност през възстановителния период/ и присъдения размер от 35 000 лв., който е на ниво обезщетения за значително по-леки травми към 2024 г.

Касационният съд намира, че формулираните два въпроса, които се свеждат до критериите за определяне по справедливост на обезщетението за неимуществени вреди, отговарят на изискването да са обуславящи изхода на спора по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК и разясненията по приложението му, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, но в конкретния случай те не могат да обосноват допускане на касационен контрол, защото не е осъществено допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Касационнният съд констатира, че произнасянето на въззивния съд не е в противоречие със задължителната практика на ВКС, каквато се явява ППВС № 4/68, доколкото в мотивите на обжалваното решение са изложени подробни съображения за конкретните фактически обстоятелства, формирали извода на въззивния съд за определяне на конкретния размер на обезщетението за претърпените от ищцата болки и страдания. Не е налице и твърдяното от касатора противоречие на въззивното решение с цитираните в изложението решения на ВКС по чл. 290 ГПК, защото решаващият съд при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди се е съобразил с критериите по чл. 52 ЗЗД.

При преценката на обстоятелствата, релевантни за определяне на размера на обезщетението, въззивният съд е взел предвид претърпените от ищцата травматични увреждания, продължителността на периода, в който преживените от нея болки и страдания са били по-интензивни, както и продължителността на общия възстановителен период. Решаващият съд е съобразил отражението на инцидента върху психическото състояние на ищцата, което от свидетелските показания е приел за установено, че е било засегнато негативно от болките и страданията през първоначалния период на възстановяване и през периода от 3 месеца, през който ищцата е ползвала патерици и не е могла да се обслужва сама, както и да се грижи пълноценно за нейното тригодишно дете. Отчетено е в мотивите на въззивното решение и наличието у ищцата на душевни терзания, стрес и болки, отшумели след около един месец от увреждането.

При определяне на размера на обезщетението са съобразени и обстоятелстватата кога е настъпило увреждането с оглед на съществувалите към този момент обществено-икономически условия в страната, както и възрастта на пострадалата към настъпване на процесното увреждане.

Касационният съд намира, че несъгласието на касатора с изводите на въззивния съд досежно определения размер на обезщетение за неимуществени вреди не може да е основание за допускане на обжалваното решение до касационен контрол. Възивният съд е мотивирал разбирането си за размера на обезщетението, като е съобразил установените от доказателствата по делото факти относно степента на засягане на неимуществената сфера на ищцата, които факти коректно е съпоставил с релевантните критерии по чл.52 ЗЗД.

Изложените в касационната жалба доводи, въз основа на които се прави опит да се обоснове тезата на касатора за наличието на основание за допускане на касационно обжалване, представляват по същество оплаквания за неправилност на въззивното решение, но проверката на правилността на фактическите изводи на решаващия съд относно степента на засягане на неимуществената сфера на ищцата, формирани въз основа на събраните и обсъдени доказателства, е извън предмета на настоящата фаза на производството по чл. 288 ГПК.

По наличието на допълнителния критерий по чл.280 ал.1, т.1 ГПК следва да се отбележи, че касаторът се е задоволил да посочи съдебните актове и да възпроизведе обстоятелствата, които са отчетени в решенията на ВКС при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, но е обосновал конкретно противоречие на решаващите изводи на въззивния съд по поставените въпроси само досежно следните обстоятелства - трайните последици за здравословното състояние на ищцата, битовите неудобства, психическия отпечатък и икономическата конюнктура в страната. Касационният съд намира, че тези доводи на касатора не са съобразени с мотивите на въззивното решение, защото посочените по-горе фактически обстоятелства са били отчетени при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди от въззивния съд, който от събраните по делото доказателства е приел, че травматичното увреждане не се е отразило негативно на социалния живот и контакти на ищцата, с изключение на първите три месеца, когато е ползвала патерици, а негативното отражение на нейната психика е в рамките на обичайното за такава ситуация.

Следва да се спомене, че при определяне на размера на обезщетението решаващият съд е отчел наличието на фактите, които сочат на негативно въздействие върху неимуществена сфера на ищцата, но не е пренебрегнал и е обсъдил и други, релевантни за спорното право факти, сочещи на преодоляване на последиците от травмата и на проявена от ищцата небрежност към собственото си здраве – отчетен е от въззивната инстанция фактът на пълно възстановяване от гледна точка на правилното и пълното срастване на костите на мястото на травмата, а по отношение на констатираните от в.лице остатъчни последици, изразяващи се в накуцващата походка на ищцата и ограничение в движенията на колянната и тазобедрена става, е прието, че те се дължат на проявена от ищцата небрежност към възстановителния процес, защото тя е натоварвала крака, без да го щади, и не е провеждала физиотерапевтични и рехабилитационни процедури.

По отношение на застрахователните лимити, които касационният съд констатира, че не са обсъдени от въззивния съд, следва да се има предвид, че те нямат самостоятелно значение и не са абсолютен критерий за икономическите условия в страната, а имат значение при произнасяне по отговорността на застрахователя при предявен пряк иск.

Касационният съд констатира, че са били обсъдени от въззивния съд релевантните обстоятелства, които в цитираните от касатора решения на ВКС е указано, че следва да бъдат обсъдени при определяне на размера на обезщетението по чл. 52 ЗЗД.

По отношение на основанието по чл.280 ал.2, предл.3-то ГПК. Изложението на касатора не съдържа доводи по нито една от хипотезите на очевидна неправилност, която дефинитивно предпоставя обосноваване на порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на осъществените в действителност процесуални действия на съда и страните и без съобразяване на действителното съдържание на защитата им, събраните доказателства и тяхното съдържание. Тя следва да се извежда от мотивите на съдебното решение. Такава би била налице при обосноваване на съда с отменена или несъществуваща правна норма или прилагане на правна норма със смисъл, различен, от действително вложения /извън тълкуването на неясна, противоречива или непълна правна норма, което предпоставя при произнасянето собствена тълкувателна дейност на контролиращата инстанция, за да би била изведена неправилност/.

Касаторът извежда основанието по чл.280 ал.2, предл.3-то ГПК с довода, че е налице грубо несъответствие между установените по делото последици от травматично увреждане и присъдения размер от 35 000 лв., но касационният съд намира, че проверката на основателността на този довод изисква да се изследват и да се подложат на преценка фактите по делото в тяхната съвкупност, което е извън предмета на настоящата фаза на касационното производство по чл. 288 ГПК. Всичко, което предпоставя допълнителна проверка и анализ от съда на доказателствата по делото и установените от тях факти, е относимо към преценката за неправилност, т.е. към касационното основание по чл.281, т.3 ГПК, но не и към очевидната неправилност по смисъла на чл.280 ал.2, предл.3-то ГПК. Ето защо касационно обжалване не може да се допусне и на основание очевидна неправилност на решението.

По изложените по-горе съображения касационно обжалване не следва да се допуска.

Воден от горното и на основание чл. 288 от ГПК, Върховният касационен съд