Определение № 1510 от 25.03.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2606/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Й. И. Натова, С. И. З., К. И. Ш. и С. И. З. чрез пълномощника им адвокат Д. М. против решение № 602 от 19.12.2024 г., постановено по гр. д. № 793 по описа за 2024 г. на Окръжен съд - Благоевград, с което е потвърдено решение № 274 от 15.04.2024 г. по гр.д. № 2632/2021 г. на Районен съд - Благоевград за отхвърляне на предявения от Й. И. Натова, С. И. З., К. И. Ш. и С. И. З. против, Ж. К. З., А. К. З., Ц. К. З.-М., С. К. З., С. К. П., Т. К. З. (лично и като правоприемници на починалата в хода на производството С. С. З.) и С. И. З. иск за съдебна делба на поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в [населено място], местност „Д.“, стар идентификатор ***; ***, номер по предходен план *, с площ 1 740 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг вид застрояване. Отговор по реда и в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е подал само С. И. З., чрез пълномощника си адвокат Д. М., с който оспорват наличието на основание за допускане на касационно обжалване. Касаторите и С. И. З|латанов претендират възстановяване на направените разноски. За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, касационният съдебен състав съобрази следното: Въззивният съд е констатирал, че ищците са основали претендираната съсобственост на обстоятелството, че имотът, за който са поискали съдена делба е наследствен от починалия на 24.03.1996 г. общ наследодател И. И. З., който го е закупил през 1952 г. Ответниците С. И. З., С. С. З., Ж. К. З., А. К. З. и С. К. П. са оспорили предявения иск, като впоследствие Ж. К. З. и А. К. З. са го признали. Оспорването е основано на твърденията, че закупеният от общия наследодател имот е бил с по-голяма площ от около 3000 кв. м. и около 1975 г. наследодателят разделил имота между тримата си синове, а на дъщерите дал пари за уравнение на дела им, като процесният имот бил за сина му С. З., който го е владял от 1975 г. и го е придобил по давност. Приел е за установено от писмени доказателства и експертното заключение, че процесният имот е реална част от имота, придобит от И. И. З. с площ от *** кв. м., като с нотариален акт № 42 от 20.05.2021 г., том III, рег. № 4235, издаден по нот. дело № 408 от 2021 г. С. И. З. и съпругата му С. К. З. са признати за собственици в режим на съпружеска имуществена общност на основание придобивна давност на процесния имот от 1740 кв. м. Въз основа на показанията на свидетелите Д. И. К., Б. С. К., П. А. Б. и В. М. Т. съдът е приел за установено, че И. З. е построил къща в придобития имот, през 1970-71 г. къща е построил и сина му С. З., а след това около 1984-85 г. и синът му С. З.. Свидетелите сочат, че придобития от общия наследодател имот е бил около 3-4 декара, като целият е ограден с телена мрежа, а има и частични огради между частта, която ползва С. З. и ищецът С. З. (поставена около 1974-75 г.) и няма ограда между частта на С. З. и частта, ползвана от наследниците на брат му К. З.. Старата къща, построена от наследодателя И. З., не се ползва от никого, а С. и С. З. обитават построените от тях къщи от момента на изграждането им и всеки от тях ползва земята около къщата си. Частта на третия брат К. З. е незастроена и се ползва като овощна градина. Въз основа на експертното заключение окръжният съд е приел, че най-ранните данни за вида на наследеният от И. И. З. имот са от сателитна снимка от 19.08.2003 г., като към този момент е ограден, но и застроен и разделен с вътрешни огради; имотът не е нанасян в кадастрални планове или в кадастралната карта; в него има изградени старата наследствена паянтова къща на два етажна, нова масивна жилищна сграда на два етажа, масивна едноетажна стопанска сграда, масивна селскостопанска сграда, масивна външна тоалетна, два селскостопански навеса и един навес тип лятна кухня в частта, ползвана от С. З., като в същата част има зеленчукова и овощна градина, асма на метална конструкция и кладенец с инсталирана помпа за поливане; само площта, ползвана от С. З. е нанесена в кадастралната карта. Заключението потвърждава наличието на ограда между частите, ползвани от С. З. и С. З. и липсата на ограда между частите, ползвани от С. З. и наследниците на К. З., като счита, че изграждането й не би било удачно, тъй като при изграждането й не може да се обслужва овощната градина. От имота на общия наследодател най-голяма част ползва ищецът С. З., а ответникът С. З. ползва процесния имот, който единствен е заснет в кадастралната карта с идентификатор ***. Съдът се е позовал на тълкувания в практиката на ВС и ВКС относно владението, правата на съсобствениците, значението на обстоятелството, че общия наследодател е предал владението на един от наследниците си, както и извършването на действия, надхвърлящи обикновеното ползване на имота, като пристрояване и надстройване, които действия се възприемат от собственика, който не се противопоставя, както и че собствеността се придобива автоматично по давност от момента на изтичане на давностния срок. Направил е извод, че събраните доказателства установяват, че след смъртта на общия наследодател само С. З. живее постоянно в процесния имот, надстроява го и това пряко се е възприемало от останалите наследници, които не са се противопоставили, поради което възражението за придобивна давност е основателно. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК Й. И. Натова, С. И. З., К. И. Ш. и С. И. З. поставят следните въпроси: 1) длъжен ли е въззивният съд като съд по съществото на спора да изведе в решението си свои самостоятелни фактически констатации и правни изводи по предмета на спора, както и да изложи точни, ясни и убедителни мотиви и да отговори ясно и определено на всички правнорелевантни въпроси; 2) може ли въззивният съд да мотивира решението си, само цитирайки решение на ВКС, постановено при различна фактическа обстановка, като автоматично приложи правните му изводи към разглежданата фактическа обстановка и отговаря ли такава практика на изискването въззивният съд да направи своите фактически и правни изводи по съществото на спора и да изложи пълни собствени мотиви; 3) длъжен ли е съдът да обсъди поотделно и в съвкупност всички доказателства по делото и доводите на страните, включително и направените от страните признания за релевантни факти; 4) следва ли при преценка възражение за придобивна давност, заявено от един от наследниците, да се установи в процеса на какво основание и от кога е установена фактическата власт върху реалната част от наследствения имот и приложима ли е презумпцията на чл. 69 ЗС в отношенията между наследници, когато не е установено основанието на упражняваната фактическа власт върху реална част от наследствен имот; 5) какво е правното значение на изразената приживе на наследодателя воля за делба на наследствен имот, респ. имотът на наследодателя да остане след смъртта му на един от наследниците и в кои случаи тази воля може да бъде приравнена на предаване на владението; 6) водените преговори за доброволна делба на наследствен имот преди образуване на съдебното производство от заявилия възражение за давност наследник и останалите наследници, имат ли характер на признание на правата на останалите съсобственици, което прекъсва давността. Налице е основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК по третия поставен въпрос с оглед липсата на обсъждане на наведените във въззивната жалба доводи относно значението на водените между страните преговори за доброволна делба. По доводите, с които са обосновани останалите въпроси съдът ще се произнесе при постановяване на касационното решение, доколкото същите са релевантни към изхода на спора. С оглед горните мотиви, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение