Определение № 50208 от 06.10.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3105/2022 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Т. Г. Т., лично и допълнена чрез пълномощника му адвокат Д. А., против определение № 1614 от 4.07.2022 г., постановено по ч. гр. д. № 1662 по описа за 2022 г. на Окръжен съд - Пловдив, с което е потвърдено определение № 6149/07.06.2022 г. на Районен съд - Пловдив, XIII гр. с. за прекратяване на основание чл. 130 ГПК на производството по предявения от Т. Г. Т. против А. Г. Т. иск за делба на избено помещение – югозападната изба от източната секция с площ 19,45 кв. м., представляващо прилежаща част към Самостоятелен обект с идентификатор *****, представляващ жилище, апартамент. За да се произнесе налице ли е основание за допускане на касационно обжалване касационният съдебен състав съобрази следното: Въззивният съд е констатирал, че предмет на делбата е избено помещение, като страните са наследници на Д. А. Торчева, починала на 26.10.2021 г., която приживе е дарила на ищеца апартамент на първия етаж, заедно със северозападното, средното и североизточното избени помещения, граничещи със стълбищна клетка, ведно с югоизточното и североизточното тавански помещения, а на ответника апартамент на третия етаж, ведно с принадлежащия му югозападен таван. Ищецът твърди, че принадлежащото към апартамента на ответника избено помещение (югозападна изба от източната секция) не е предмет на договора на дарение и предвид волята на наследодателката и след нейната смърт се явяват съсобственици с ответника. Въззивният съд е приел, че се иска делба на принадлежност към самостоятелен обект на вещни права. Посочил е, че обстоятелството, че избеното помещение не е описано в нотариалния акт, обективиращ договора за дарение в ползва на ответника по делото, не означава, че то е останало в патримониума на праводателката, доколкото е недопустимо едно лице да притежава само избено помещение, без да е собственик на самостоятелен обект в същата сграда. Т. Г. Т. се позовава на основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Соченото основание за допускане на касационно обжалване не е налице. Жалбоподателят не е формулирал правен въпрос, спрямо който да се прецени дали е от значение за точното прилагане на закона или за развитие на правото. Такъв въпрос не може да бъде уточнен и от наведените доводи - че не може да се игнорира изрично изразената воля на дарителката, че запазва собствеността върху избеното помещение и че законодателят допуска разпоредителната сделка с принадлежност при наличие на собственост на страните в една жилищна сграда, а съдът не допуска придобиване на такъв обект чрез способа делба, тъй като той няма самостоятелен статут – тъй като същите не могат да бъдат съотнесени към мотивите на въззивния съд, а именно, че е недопустимо лице което не притежава самостоятелен обект в сградата, да запази собствеността върху избено помещение. Не се констатират и служебно приложимите основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2 ГПК. Въззивното определение не е нищожно или недопустимо. Изводът на съда, че при прехвърляне на самостоятелен обект в сграда в режим на етажна собственост, прехвърлителят може да запази собствеността върху принадлежност към този самостоятелен обект, само ако прехвърленият имот има друго складово помещение и принадлежността се присъединява към друг самостоятелен обект на прехвърлителя в същата сграда, е в съответствие с чл. 40, ал. 1 ЗУТ и чл. 98 ЗС. С оглед изложените съображения Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение