Определение № 763 от 18.09.2012 г. на ВКС по гр. д. № 308/2012 г.

Производството е по чл. 288 ГПК във вр. с чл.280 ГПК. Л. К. Х., М. К. С., и А. П. С. са подали касационна жалба срещу решение № 107 от 30.11.2011 г. по гр.д. № 243 от 2011 г. на Бургаския апелативен съд, с което е оставено в сила решение № 136 на Бургаски окръжен съд от 09.05.2011 г., постановено по гр.д. № 831 от 2008 г. В касационната жалба се навеждат оплаквания за необоснованост на решението, но се подържа и неправилност поради допуснати съществени процесуални нарушения при преценка на доказателствата, необоснованост както и неправилно приложение на материалния закон. В представеното изложение Л. К. Х., М. К. С. и А. П. Стоянова поставят въпросите: следва ли гражданския съд, разглеждащ спор за собственост върху недвижим имот да вземе предвид и да зачете обвързващата материална сила на съдебното решение по чл.4 ЗВСВОНИ по ЗТСУ, ЗПИНМ и др. благоустройствени закони; допустимо ли е гражданския съд, разглеждащ спор за собственост върху недвижим имот да приеме, че към датата на реституцията му със съдебен акт този имот не е съществувал като самостоятелен обект; възможно ли е гражданския съд, разглеждащ спор за собственост върху недвижим имот да приеме, че отразеното в реституционното решение състояние в имота не отговаря на фактическото положение. Счита, че тези въпроси са от значение за спора и по тях е даден отговор, който се различава от задължителната съдебна практика и по които са постановени противоречиви решения- чл.280, ал.1, т.1, т.2 ГПК, както и по т.3 по първият въпрос. Цитират се съдебни решения. Ответникът И. Д. Ш. е представил отговор по касационната жалба, в който взема становище за недопустимост на касационното обжалване по поставените в изложението въпроси. Ответниците Л. С. Г., Д. И. Ш., П. Д. Д., В. Д. Х. не са представили отговор. Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение, счита, че въззивното решение, атакувано с касационната жалба на Л. К. Х., М. К. С., и А. П. С. СЛЕДВА ДА СЕ ДОПУСНЕ ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ при условията на чл.280, ал.1 ГПК. Разгледан е положителен установителен иск за собственост върху 1300/ 1 600 идеални части за собственост върху сутерена, партера и мецанина от масивна сграда – южен близнак, находяща се в [населено място], [улица], със застроена площ от 90.09 кв.м..Този обект след отчуждаването му от физическите лица е бил обединен и двете сгради - южен и северен близнак са надстроени в пететажна жилищна сграда. Двете сгради първоначално са били изградени в общо дворно място през 1938 г. и през 1935 г. Ю. близнак е бил съсобствен между сестрите А. П. К. и А. П. Д. при квоти 2/3 ид.ч. за първата и 1/3 ид.ч. за втората. Северния близнак е бил изграден през 1935 г. от братята К. П. Д., Д. П. Д. и Д. П. Д.. Двете сгради са отчуждени по ЗОЕГПНС и по ЗПИНМ. Понастоящем сградата, която е била “южен близнак “ е в У.-...... от кв.77 по плана на [населено място], а сградата “ северен близнак се намира в У. ....-....., кв..... по плана на [населено място]. След отчуждаването им сутерена, партера и мецанина са били обединени чрез премахване на разделителните стени и обединени в общ обект. След реституцията между страните е водено дело с правно основание чл.109а от Закона за собствеността, в мотивите към което е прието, че се касае до един обект, който е съсобствен между страните. С касираното решение са определени квотите от съсобствеността в общия обект, които са съобразени с идеалните части, които двете страни са притежавали в самостоятелните обекти и възникналите наследствени правоотношения и транслативни сделки. Действително по част от поставените въпроси не са постановени решения по чл.290 ГПК поради което и направеното искане за допускане на касационно обжалване на решението е основателно защото тези въпроси са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Налице са и въпроси по които съдът се е произнесъл в отклонение от трайната съдебна практика или се решават противоречиво от съдилищата, поради което е основателно искането за допускане до касация при условията на чл.280, ал.1 ГПК във всичките му хипотези. Касаторите дължат държавна такса в размер на 180 лв., квитанцията от които следва да бъде представена във ВКС. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,