Определение № 364 от 16.03.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5106/2014 г.

Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационните жалби на адвокат М.К. като процесуален представител на Л. Т. Х. от [населено място] и на адвокат Т.Р. като процесуален представител на В. С. Г., живущ в И., срещу въззивното решение на Варненския окръжен съд /В./ от 24.ІV.2014г. по в.гр.д. № 3680/2013г. В отговора си по реда на чл.287 ал.1 ГПК по касационната жалба на Л. Х. ответникът В. Г. е заел становище за недопускане на касационно обжалване, а в случай, че такова бъде допуснато, жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира разноски. В отговора по касационната жалба на В. Г. ищцата Л. Х. е заела становище за нейната недопустимост, евентуално за недопускане на касационно обжалване. Претендира разноски. Касационната жалба на Л. Х. е допустима – подадена е в преклузивния срок, от страна, имаща право и интерес от обжалването, и е срещу валиден и допустим съдебен акт. Касационната жалба на В. Г. е подадена в срок и срещу валидно и допустимо решение, но същата е недопустима поради липса на правен интерес по следните съображения: С решението си от 24.ІV.2014г. В. по въззивна жалба само на ответника В. Г. е отменил решението на В. от 22.V.2013г. по гр.д. № 14033/2012г. и вместо него е постановил друго, с което е отхвърлил предявените от Л. Х. - Г. срещу В. Г. искове за прекратяване на брака помежду им, сключен на 20.ІХ.2009г., по вина на съпруга, за предоставяне на майката упражняването на родителските права по отношение на детето им А., родено на 27.V.2010г., за определяне на обичаен режим на контакти на детето с бащата, за присъждане на издръжка в размер на 200лв. месечно, за предоставяне ползването на семейното жилище на ищцата и за постановяване след прекратяване на брака тя да носи предбрачното си фамилно име Х.. Във въззивната си жалба Г. е заявил искане за отхвърляне на предявените срещу него искове, а в условията на евентуалност - разводът да бъде допуснат само по вина на ищцата, като на него бъдат предоставени упражняването на родителските права и ползването на семейното жилище. В хода на въззивното производство по същество процесуалният представител на Г. /адвокат С./ не е променил искането. В този смисъл е и отговорът му по касационната жалба на Л. Х. /виж по-горе/. При тези обстоятелства се налага извод, че въззивният съд е удовлетворил изцяло основното искане на Вл.Г., заявено с въззивната му жалба, което обосновава липсата за него на правен интерес от касационно обжалване на въззивното решение. Ето защо касационната му жалба ще бъде оставена без разглеждане. По допускането на касационно обжалване на въззивното решение по касационната жалба на Л. Х. ВКС на РБ констатира следното: За да постанови решението, въззивният съд въз основа на показанията на разпитаните свидетели, на които е дал вяра след преценка съобразно чл.172 ГПК, е приел, че брачните отношения между страните не са дълбоко и непоправимо разстроени и че бракът не е опразнен от съдържание. Недоказани са заявените от ищцата брачни провинения на съпруга – самоволно напускане и постоянно отсъствие от семейното жилище, незаинтересованост и отчуждение от семейството и съпругата, интерес единствено към детето. Продължителната раздяла на съпрузите, датираща от сключването на брака, е резултат от съвместно, доброволно и осъзнато решение на двамата съпругът да замине на работа в чужбина с цел повишаване жизненият стандарт на семейството, като е без значение в тази връзка дали съпругът е имал или не лични дългове, тъй като и те съставляват финансово бреме на семейството. Установено е, че ответникът е проявявал заинтересованост и грижи за семейството независимо от географската отдалеченост, желаел е съвместното им живеене в И., за което осигурил всички необходими документи, поддържал непрекъснати, ежедневни контакти с тях по Интернет и телефон, докато живеели разделено. Ищцата е била в пълна известност и изцяло подготвена за характера на предстоящия й брачен живот, за продължителното им разделно живеене поради местоработата на съпруга й, както и за евентуалното им установяване за съвместно постоянно живеене в Италия, която посетили преди сватбата с цел проучване на условията. Съдът не е дал вяра на показанията на свидетелите Т.Х. и Св.С. в частта им за отчуждение към съпругата и за привързаност само към детето, приемайки, че в тази част показанията съставляват умозаключения и съждения, без да почиват на лично и непосредствено възприети факти. В случая продължителната фактическа раздяла между съпрузите не е довела до непоправимо и непреодолимо разстройство. Отношенията не са достигнали такова лошо състояние, изключващо възможността да се преодолее. С взаимни усилия двамата могат да съхранят брачната връзка в планирания й вид в резултат на осъзнат избор. Запазването на брака не е пречка за нормални условия на живот на тях и за отглеждане на детето им. В изложението на Л. Т.Х. по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК се сочи произнасяне от въззивния съд по въпросите: 1. трайното физическо и фактическо отсъствие на съпруга от живота на съпругата и детето им извън пределите на РБ над две години формира ли брачно провинение, обуславящо дълбоко и непоправимо разстройство на брака – в хипотезата по чл.280 ал.1 т.1 ГПК; 2. физическото отчуждаване между съпрузите, изолацията на майката и детето от света в чужда за тях среда и държава от ЕС, езиковата бариера и липсата на трайни социални контакти с близки формират ли трайна криза в семейните отношения, обуславяща дълбоко и непоправимо разстройство на брака – в хипотезата по чл.280 ал.1 т.1 ГПК; 3. направеният от съпругата избор да предпочете сигурността на своя и на детето живот в България, добре платена държавна работа, близост до родители, собствено жилище и национални традиции при отглеждането на детето в естествена за него среда съставлява ли нейно брачно провинение, обосноваващо дълбоко и непоправимо разстройство на брака – в хипотезата по чл.280 ал.1 т.1 ГПК; 4. следва ли по дело за развод съдът да отчете поведението на съпруга в рамките на житейски допустимото реагиране при определяне на вината за дълбокото и непоправимо разстройство – в хипотезата по чл.280 ал.1 т.3 ГПК; 5. продължителната фактическа раздяла съставлява ли причина за настъпване на дълбоко и непоправимо разстройство на брака и при противопоставяне за допускане на развод на единия съпруг – в хипотезата по чл.280 ал.1 т.1 ГПК; 6. следва ли да бъде допуснат развод, ако разстройството на брака се дължи на виновното поведение на ищеца, а другият съпруг настоява за запазване на брака – в хипотезата по чл.280 ал.1 т.1 ГПК; 7. длъжен ли е съдът по дело за развод, при отсъствие на процесуални срокове и преклузии за предявяване на искания и за събиране на доказателствакакто за съда, така и за страните, служебно да изследва спорните въпроси – в хипотезата по чл.280 ал.1 т.1 ГПК; 8. длъжен ли е въззивният съд да разпореди на Службата по закрила на детето към АСП извършване на повторен доклад в случаите, когато такъв е бил изготвен в първоинстанционното производство, в което ответникът не е могъл да вземе участие по уважителни причини – в хипотезата по чл.280 ал.1 т.1 ГПК; 9. в случаите, когато ответникът не е могъл по уважителни причини, признати от въззивния съд, да вземе участие в производството и е ангажирал доказателства и доказателствени искания едва във въззивното производство с оглед защитната позиция на ищеца и принципите на равнопоставеност на страните, на пропорционалност и ефективност, за обективност и справедливост на производството, разполага ли тя /съпругата/ с възможност да ангажира нови писмени и гласни доказателства, различни от тези в първоинстанционното производство, с които да опровергае доводите на ответника, предвид преклузията по чл.266 ГПК – в хипотезата по чл.280 ал.1 т.1 ГПК; 10. за задължението на съда да обсъди доказателствата по отделно и в съвкупност, както и всички обстоятелства, всички искания, възражения и доводи на страните /не била анализирана фактическата раздяла през възприятията на свидетелите, тяхната родствена близост и заинтересованост от даване на благоприятни сведения, сестрата на ответника и сина й не били дали смислени отговори за имуществените отношения като начало за обтягане на съпружеските отношения, за социалната изолация на ищцата и детето по време на престоя им в Италия, за липсата на социален живот там, неизвършена задълбочена преценка на оплакванията във въззивната жалба и доводите в отговора по нея/ - в хипотезата по чл.280 ал.1 т.1 ГПК; 11. какво е съдържанието на мотивите на съдебния акт /не била направена преценка по отделно и в съвкупност на събраните по делото доказателства/ - в хипотезата по чл.280 ал.1 т.1 ГПК; 12. налице ли е формално заобикаляне на закона, което да е в нарушение на концепцията за справедливост и обективност на съда в предметния обхват на чл.6 т.1 от ЕКЗПЧОС /сочи се практика на ЕСПЧ/; 13. подценени ли са някои относими обстоятелства при прилагането на принципа за справедливост, което да противоречи на чл.7 ал.2 ЗСВ и на чл.6 т.1 от Конвенцията /сочи се практика на ЕСПЧ/; 14. в случаите, когато въззивникът-ответник поради нарушаване на правото му на участие пред първата инстанция не е взел участие в исковото производство и е ангажирал доказателства за първи път във въззивното производство, разполага ли въззиваемата страна /ищцата/ с възможност и тя да ангажира нови доказателства за опровергаване твърденията на другата страна – в хипотезата по чл.280 ал.1 т.3 ГПК; 15. длъжен ли е въззивният съд да разпита въззиваемата страна /съпругата/ при личното явяване на двамата едва във втората инстанция, щом първоинстанционното производство е проведено в отсъствие на съпруга, за опровергаване твърденията му за липса на предпоставки за развод, щом друг способ за защита й е отречен поради преклузията по чл.266 ГПК – в хипотезата по чл.280 ал.1 т.3 ГПК. ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че е налице в случая твърдяната от касаторката предпоставка за допускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно решение по чл.280 ал.1 т.1 ГПК само по въпроса, уточнен от съда на основата на първия и третия посочени в изложението въпроси, за значението на трайната фактическа раздяла на съпрузите за наличието на дълбоко и непоправимо разстройство на брака. По останалите релевирани в изложението въпроси не са налице предвидените в чл.280 ал.1 ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване по следните съображения: По втория въпрос няма произнасяне от въззивния съд, тъй като няма негови изводи, основани на физическо отчуждаване между съпрузите, на изолация на майката и на детето от света в чужда за тях среда и държава, на езикова бариера и на липса на трайни социални контакти с близки. Няма произнасяне от въззивния съд и по четвъртия въпрос. При извод за неустановено наличие на дълбоко и непоправимо разстройство на брака между страните съдът не е и следвало да се произнася по въпроса за определяне на вината за това. Няма произнасяне от въззивния съд и по въпросите /под № 5 и 6/, свързани с противопоставяне на единия съпруг на искането за развод. Седмият поставен от касаторката въпрос е бланкетен, тъй като с него не се конкретизират нито неуважените искания, в т.ч. и за събиране на доказателства, нито спорните въпроси, които според нея съдът служебно следва да изследва /съгласно ТР № 1/2013г. на ОСГТК съдът служебно може да изследва въпроси, когато следи за интереса на ненавършили пълнолетие деца/. При това положение е невъзможна преценката за значението на въпроса за изхода на делото. Във връзка с осмия въпрос въззивният съд в о.с.з на 12.ІІ.2014г. се е произнесъл, като е оставил без уважение искането на касаторката за изготвяне на нов социален доклад по повод претенцията й за предоставяне упражняването на родителските права. Следователно въпросът не е от значение за изхода на делото по брачния иск. Освен това дали съдът е бил длъжен да разпореди представянето от Агенцията за закрила на детето на повторен доклад, тъй като ответникът не могъл да вземе участие в първоинстанционното производство, е въпрос, интерес от произнасяне по който би имал ответникът. По въпроса под № 9 следва да се посочи, че е неконкретен, тъй като не пояснява за кои твърдения и възражения на ответника е следвало, но не са допуснати доказателства, заявени с отговора на въззивната му жалба. Същото се отнася и за въпроса под № 14. Следва да се отбележи в тази връзка още и че не са твърдяни от касаторката пред въззивния съд обстоятелства, представляващи нови основания за дълбокото и непоправимо разстройство на брака, а исканите от нея пред този съд доказателства касаят заявените още с исковата молба основания на претенцията й за прекратяване на брака, както и въпросите относно родителските права, семейното жилище, изменение на привременните мерки чрез разширяване на режима на свиждане с бащата, издръжката на детето, които не са от значение за изхода на спора по брачния иск. От значение в тази насока е и обстоятелството, че допуснатите на ответника и събрани от въззивния съд доказателства са относими само към възраженията му по заявените от ищцата в исковата й молба основания за твърдяното настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака. Във връзка с десетия поставен в изложението въпрос следва да се посочи на първо място, че не са конкретизирани оплакванията във въззивната жалба и доводите и съображенията в отговора й, на които не е направена задълбочена и самостоятелна преценка, което препятства преценката за значението на въпроса за изхода на делото. Същото се отнася и за въпроса под № 11 /не са конкретизирани доказателствата, които не са преценени поотделно и в съвкупност/. На следващо място, съдът се е позовал на показанията на свидетелите, отчитайки възможната им заинтересованост с оглед родствената им близост със страните, кредитирайки ги поради вътрешната им непротиворечивост и съответствие с останалите доказателства и като резултат на преки, непосредствени впечатления, което е в съответствие с практиката на ВКС. А дали изнесените от свидетелите данни са смислени или не е фактически, а не правен въпрос. Въпросите под номера 12 и 13 също са бланкетни, а и имат отношение към законосъобразността на атакуваното решение /първият/ и към обосноваността му /вторият/, преценка в каквато насока касационният съд може да прави, ако касационно обжалване бъде допуснато, но не и в настоящото производство по допускането. Няма произнасяне от въззивния съд и по последния поставен процесуалноправен въпрос. Следва да се отбележи в тази връзка, че пред този съд не е правено искане от страна на касаторката да бъде разпитана при личното явяване на страните едва във втората инстанция, щом първоинстанционното производство е проведено в отсъствие на ответника, за опровергаване твърденията му за липса на предпоставки за развод, щом друг способ за защита й е отречен поради преклузията на чл.266 ГПК. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,