Определение № 261 от 27.09.2013 г. на ВКС по т. д. № 78/2013 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на А. П. С. чрез адвокат П. А. срещу решение № 81/12.10.2012 г. по в.т.д. № 194/2012 г. на Бургаски апелативен съд /БАС/. С решението на БАС е отменено уважително решение на Бургаски окръжен съд /БОС/ и е постановено друго, с което е отхвърлен иск на настоящия касатор по чл.26 ЗЗД за прогласяване нищожност на договор, обективиран в нотариален акт № 123, том ІІ, рег. № 1091, н.д. № 292/15.03.2005 г. на нотариус с район на действие Районен съд Несебър, по силата на който [фирма] е учредил в полза на [фирма] право на ползване за срок от десет години върху подробно описан недвижим имот. В изложението за допускане на касационно обжалване по чл.284 ал.3 т.1 ГПК на касатора са формулирани следните въпроси по чл.280 ал.1 ГПК: І. Кой орган формира съгласието на дружество с ограничена отговорност при разпоредителна сделка с недвижим имот – управителят или общо събрание /ОС/ на съдружниците; нищожна ли е сделка сключена при липса на решение на ОС за разпореждане с имота; при липсващо или порочно решение на ОС на съдружниците за разпореждане с недвижим имот, трябва ли съдружникът задължително да проведе преди това успешно иск по чл.74 ТЗ или е възможно съдружникът директно да атакува сключената сделка с имота с иск по чл.26 ЗЗД? ІІ. Налице ли е нищожност на сделката, поради накърняване на добрите нрави при договаряне сам със себе си в нарушение на чл.38 ЗЗД и при сключване на сделката във вреда на представляваното дружество /чл.26 ал. 1 вр. чл.40 ЗЗД/; накърнява ли добрите нрави сделка, която е сключена с намерението да се увреди другия съдружник в дружеството – прехвърлител на имота в полза на свързано лице при цена, многократно по-ниска от пазарната такава? Служебно известно на настоящият състав на ВКС е обстоятелството, че във ВКС е образувано тълкувателно дело № 3/2013 г. на ОСГТК на ВКС по някои въпроси, свързани с преценка необходимостта от решение на ОС на дружество с ограничена отговорност за разпореждане с недвижим имот или вещно право върху него, както и за действителността/недействителността на разпоредителната сделка, сключена от представляващия дружеството орган, без да е налице предхождащо я решение на ОС, а също така и по въпроса за приложимостта на института на договаряне сам със себе си по чл.38 ал.1 ЗЗД при органно представителство, хипотеза на сключена търговска сделка от едно и също лице като законен /органен/ представител на договарящите дружества. При така образуваното тълкувателно дело № 3/2013 г. на ОСГТК на ВКС и формулирани въпроси по чл.280 ал.1 ГПК от касатора, свързани с разпореждането на недвижим имот или вещно право върху него от дружество с ограничена отговорност при необходимост или липса на решение на ОС на съдружниците, както и приложимостта на института на договаряне сам със себе си по чл.38 ал.1 ЗЗД, настоящият състав на ВКС счита, че на основание чл.229 ал.1 т.4 вр. чл.292 ГПК следва да се спре производството по настоящото дело до произнасянето на ОСГТК на ВКС по образуваното тълкувателно дело № 3/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Мотивиран от горното и на основание чл.229 ал.1 т.4 вр. чл.292 ГПК, съдът: