Определение № 637 от 20.11.2020 г. на ВКС по т. д. № 615/2020 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Бляк Сий Кепитъл България“ ЕООД със съдебен адрес в [населено място] срещу решение № 2772 от 13.12.2019 г., постановено по т. д. № 4188/2019 г. на Софийски апелативен съд. С посоченото решение е потвърдено решение № 933 от 16.05.2019 г. по т. д. № 4334/2019 г. на Софийски градски съд, с което е отхвърлено възражението на „Бляк Сий Кепитъл България“ ЕООД срещу решение № ЗБН66-153/20.01.2016 г. на синдиците на „Корпоративна търговска банка“ АД /н./ с искане за допълване на списъка на приетите вземания на кредиторите в производството по несъстоятелност на „Корпоративна търговска банка” АД /н./ с включване на вземане на ищеца с размер 156 564.19 лв. - левова равностойност на 80 050 евро, предмет на сключен между „Бляк Сий Кепитъл България“ ЕООД и В. Д. Ш. договор за цесия от 26.03.2014 г., и на основание чл.78, ал.3 ГПК дружеството - ищец е осъдено да заплати на „Корпоративна търговска банка“ АД /н./ разноски по делото в размер на 450 лв., а по сметка на Софийски градски съд - държавна такса в размер а 1 565.64 лв. В касационната жалба се прави искане за отмяна на обжалваното решение като неправилно на основанията по чл.281, т.3 ГПК и за разрешаване на спора по същество с допълване на списъка на приетите вземания по смисъла на чл.68, ал.3 ЗБН с включване на вземането на „Бляк Сий Кепитъл България“ ЕООД в размер на 80 050 евро с левова равностойност 156 564.19 лв. с поредност на удовлетворяване по чл.94, ал.1, т.4 ЗБН. Касаторът поддържа, че въззивният съд законосъобразно му е признал качеството на титуляр на вземането, придобито по силата на сключения с цедента - вложител В. Ш. договор за цесия от 26.03.2014 г., но в противоречие с доказателствата и в нарушение на закона е формирал неправилен извод, че първоначално с възражението по чл.66, ал.6 ЗБН е бил предявен и отрицателен установителен иск за несъществуване на вземането на цедента на основание и в размер, идентични с тези на претендираното чрез възражението вземане, и че с прекратяване на производството по отношение на цедента е препятствана възможността за уважаване на положителния установителен иск на цесионера. Навежда оплаквания за несъответствие с разпоредбите на чл.66 - чл.68 ЗБН на изводите на въззивния съд относно последиците от неучастие на цедента В. Ш. като страна в производството за разглеждане на възражението. Излага доводи, че при приключване на производството с влязло в сила съдебно решение за уважаване на заявената с възражението претенция не би могло да се стигне до посочения от въззивния съд резултат - двукратно включване и удовлетворяване при бъдещи разпределения на събрани суми на едно и също вземане, тъй като вземането на цедента не е включено в списъка по чл.67, ал.2 ЗБН, а с оглед списъка по чл.66, ал.7, т.3 ЗБН за прието за удовлетворяване в производството по несъстоятелност ще се счита само вземането с титуляр „Бляк Сий Кепитъл България“ ЕООД. С жалбата е представено изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, в което допускането на касационно обжалване се поддържа на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по отношение на следните въпроси: „ 1. Представлява ли искането за изключване на цедента по договор за цесия от списъка с приети от синдика вземания в производството по банкова несъстоятелност по своята същност отрицателен установителен иск, по който съдът, разглеждащ възражението по чл.66, ал.6 от ЗБН, да дължи произнасяне в производството по чл.68 от ЗБН; 2. При уважаване с влязло в сила съдебно решение на възражение, подадено от цесионер по договор за цесия, за допълване на списъка с приети от синдика вземания в производството по банкова несъстоятелност с придобитото от същия вземане по договор за цесия съществува ли пречка синдиците да съобразят установеното и при евентуално разпределение на събрани суми да не удовлетворяват вземане на цедента по същия договор, включено единствено в списъка с оспорени вземания по чл.66, ал.7, т.3 от ЗБН“. Като самостоятелно основание за достъп до касационно обжалване се сочи и очевидна неправилност на въззивното решение - чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. В срока по чл.287, ал.1 ГПК е подаден отговор от лицата, упражняващи правомощията на синдици на „Корпоративна търговска банка“ АД /н./ - А. Н. Д. и К. Х. М., които изразяват становище за недопускане на обжалваното решение до касационен контрол и за неоснователност на касационната жалба. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и на доводите по делото, приема следното: Касационната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна в срока по чл.283 ГПК срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване при предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК. При постановяване на обжалваното решение Софийски апелативен съд е констатирал, че с подаденото пред Софийски градски съд възражение ищецът „Бляк Сий Кепитъл България“ ЕООД е оспорил както неприемането на претендирано от него вземане към „Корпоративна търговска банка“ АД /н./ в размер на 80 050 евро с левова равностойност 156 564.19 лв., придобито според твърденията в исковата молба на основание договор за цесия от 26.03.2014 г., сключен с В. Д. Ш., така и приемането на вземането на първоначалния кредитор - цедент В. Д. Ш. с размер 1 066 342.28 лв., произтичащо от рамков договор за платежни услуги за потребители /физически лица/ от 17.01.2014 г. и анекс № 1345/17.01.2014 г., част от което е прехвърленото на ищеца вземане. Изхождайки от съдържанието на исковата молба, въззивният съд е направил извод, че възражението, с което е бил сезиран първоинстанционният съд, обективира едновременно положителен установителен иск за съществуване на вземането на ищеца и отрицателен установителен иск за несъществуване на вземането на кредитора В. Ш.. След като е съобразил, че с влязло в сила определение от 05.04.2019 г. Софийски градски съд е прекратил производството по отношение на В. Ш. поради оттегляне на предявения срещу него отрицателен установителен иск, въззивният съд е приел, че предмет на производството по чл.66 ЗБН е единствено съществуването на неприетото от синдиците на „Корпоративна търговска банка” АД /н./ вземане на ищеца „Бляк Сий Кепитъл България“ ЕООД. В рамките на правомощията по чл.269 ГПК въззивният съд е обсъдил фактите и доказателствата по делото и е достигнал до извод, че със сключения на 26.03.2014 г. договор за цесия вложителят В. Ш. е прехвърлил валидно на ищеца „Бляк Сий Кепитъл България“ ЕООД част от вземанията си към „Корпоративна търговска банка“ АД по рамковия договор от 17.01.2014 г. до размер на сумата 80 050 евро с левова равностойност 156 564.19 лв. Възражението на ответника срещу достоверността на датата и на съдържанието на договора за цесия са преценени като неоснователни по съображения, че прилагането на договора за цесия към изпратени от ищеца и получени от ответника писма доказва неговото съществуване в правния мир преди датата на подаване на възражението, респ. че при неоспорване на автентичността на договора като документ и липса на твърдения и на доказателства за привидност на обективираните в съдържанието му волеизявления, цесията следва да се счита за извършена при отразените в съдържанието на договора параметри. За неоснователни са счетени и възраженията на ответника за нищожност на договора за цесия поради противоречие със ЗГВБ /отм./ и с чл.60б, ал.1 ЗБН. Изложени са мотиви, че законът не забранява цесии на вземания от парични влогове, които нямат характер на „вземане с произход от банката“ по смисъла на § 1, т.7 ДР на ЗБН; че недействителността по чл.60б, ал.1 ЗБН е относителна и за разлика от нищожността, не може да се релевира чрез възражение, а единствено чрез предявяване на конститутивен иск от синдиците на банката в несъстоятелност. С аргумент, че посредством договора за цесия и следващото от него раздробяване на вземането на вложителя - цедент на части е обективно невъзможно да се постигне придобиване от цесионера на законова гаранция по чл.4 ЗГВБ /отм./, въззивният съд е отрекъл и основателността на възражението за нищожност на договора от 26.03.2014 г. поради заобикаляне на закона. Относно действието на договора за цесия въззивният съд е приел, че прехвърлителният ефект на цесията е настъпил в отношенията между цедента и цесионера в момента на сключване на договора на 26.03.2014 г. От анализа на доказателствата съдът е достигнал до извод, че цесията е съобщена на длъжника „КТБ“ АД на 19.03.2015 г. или най-късно на 31.08.2015 г. с получаване на възражението на ищеца по чл.66 ЗБН, поради което е породила действие и за банката съобразно чл.99, ал.4 ЗЗД. За да потвърди решението на първоинстанционния съд, с което е отхвърлено възражението срещу невключване в списъка на приетите вземания на придобитото с договора за цесия вземане, Софийски апелативен съд е взел предвид безспорния между страните факт, че в списъка на служебно приетите съобразно чл.63, ал.3 ЗБН вземания в производството по несъстоятелност на „Корпоративна търговска банка“ АД /н./ е включено вземането на цедента В. Ш. с общ размер 1 066 342.28 лв., част от което е цедираното вземане. Позовавайки се на разпоредбата на чл.69, ал.1, т.2 ЗБН, въззивният съд е формирал извод, че с извършеното в първоинстанционното производство оттегляне на възражението срещу включването в списъка на приетите вземания на притежаваното от цедента вземане последното се счита за окончателно прието в производството по несъстоятелност; От момента на влизане в сила на определението за прекратяване на производството по отношение на В. Ш. приемането на вземането има установително действие в производството по несъстоятелност на банката за всички кредитори на несъстоятелността, включително за ищеца - чл.69, ал.2 ЗБН, и обвързва съда, разглеждащ възражението, да приеме за титуляр на цялото вземане, в т. ч. и за частта, предмет на цесията, цедента В. Шейтнов. Съдът е посочил, че ако възражението на ищеца бъде уважено, без да бъде отречена принадлежността на цедираното вземане към патримониума на цедента, едно и също вземане ще бъде двукратно включено в списъците като прието и при бъдещи разпределения ще бъде двукратно удовлетворено /в полза на цедента и в полза на цесионера/. Въззивният съд не е възприел довода във въззивната жалба на ищеца, че е възможно да се отрече съществуването на приетото вземане на цедента в производството за разглеждане на възражението на цесионера, въпреки, че не е предявен надлежно отрицателен установителен иск срещу цедента и че същият не участва като страна в производството. Развил е съображения, че провеждането на исков процес за установяване или отричане на вземане на едно лице без негово участие като страна в процеса би влязло в противоречие с европейския правозащитен стандарт по чл.6 ЕКПЧ за справедлив съдебен процес, изискващ преди всичко осигуряване на възможност за участие на всяко лице при определяне на неговите граждански права и задължения. Като е съобразил обстоятелството, че първоначално с възражението е оспорено съществуването на вземането на цедента В. Ш., но впоследствие искът срещу него е оттеглен, въззивният съд е направил заключение, че самият ищец е осуетил възможността съдът да се произнесе дали правилно е прието вземането на цедента и кой е действителният титуляр на спорното вземане. Същевременно съдът е изразил становище, че няма пречка правоприемството за вземането на цедента да бъде съобразено от синдиците при бъдещите разпределения в производството по несъстоятелност, както всяко друго частно или универсално правоприемство. В зависимост от извода, че с приключване на производството по предявения срещу цедента отрицателен установителен иск вземането на цедента се счита за прието с последиците по чл.69, ал.2 ЗБН и това препятства признаването на ищеца за титуляр на част от същото вземане, въззивният съд е потвърдил решението на първоинстанционния съд, с което е отхвърлено възражението на „Бляк Сий Кепитъл България“ ЕООД. Настоящият състав на ВКС намира, че не са осъществени поддържаните от касатора основания по чл.280, ал.1, т.3 ГПК и чл.280, ал.2, пр.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на постановеното от Софийски апелативен съд въззивно решение. Според т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, касационно обжалване на основанията по чл.280, ал.1, т.1 - т.3 ГПК се допуска, когато с обжалваното въззивно решение е разрешен правен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил формирането на решаващите правни изводи на въззивния съд по конкретното дело, и по отношение на този въпрос са осъществени някои от допълнителните предпоставки, предвидени в т.1 - т.3 на чл.280, ал.1 ГПК; Посочването на значимия за изхода на делото правен въпрос е задължение на касатора, който следва да обоснове и поддържаните допълнителни предпоставки, специфични за основанията по чл.280, ал.1, т.1 - т.3 ГПК. В съобразителната част на тълкувателното решение е разяснено, че въпросите, които имат значение за правилността на въззивното решение, не са правни въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК и касационно обжалване по повод на тях не може да се допусне. Формулираните от касатора въпроси, с които е обоснован общия селективен критерий по чл.280, ал.1 ГПК, не носят белезите на правни въпроси с обуславящо значение за изхода по конкретното дело. Първият въпрос - дали искането за изключване на цедента по договор за цесия от списъка с приети от синдика вземания в производството по несъстоятелност представлява по същността си предявен в производството по чл.68 ЗБН отрицателен установителен иск, по който съдът, разглеждащ възражението по чл.66, ал.6 ЗБН да дължи произнасяне, е относим към мотивите на обжалваното решение, но не е обуславящ за отхвърлянето на подаденото от касатора възражение по чл.66, ал.6 ЗБН. За да отхвърли възражението, въззивният съд е съобразил установителното действие, с което се ползва включването на вземането на цедента в списъка на приетите вземания в производството по несъстоятелност на банката, и оттук е направил решаващия извод, че установяването на принадлежността на вземането към патримониума на цедента препятства възможността за титуляр на част от същото вземане да бъде признат и цесионерът. Правилността на така направения извод не е предмет на проверка в производството по чл.288 ГПК, поради което доводите в изложението, насочени към оспорване на неговата законосъборазност, не подлежат на обсъждане по повод преценката на предпоставките за достъп до касационно обжалване. Вторият въпрос - съществува ли пречка за синдиците при разпределяне на събрани суми в производството по несъстоятелност да не удовлетворят вземането на цедента, включено в списъка по чл.66, ал.7, т.3 ЗБН, ако с влязло в сила решение бъде уважено възражението на цесионера по чл.66, ал.6 ЗБН, също е от значение за правилността на обжалваното решение и в частност на извода на въззивния съд, че включването на вземането на цесионера в списъка на приетите вземания би довело до недопустимия правен резултат във фазата за разпределяне на събрани суми в производството по несъстоятелност едно и също вземане да бъде двукратно удовлетворено в полза на цедента и в полза на цесионера. Поради значимостта на въпросите за правилността на обжалвания въззивен акт и с оглед указанията в т.1 от цитираното тълкувателно решение, касационно обжалване на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК не би могло да се допусне. Независимо от изложеното, дори въпросите да се счетат за обуславящи по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, по отношение на тях не е обоснована специфичната за основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК допълнителна предпоставка - значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. С т.4 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС е изяснено, че правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадена поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените отношения, а за развитието на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени; Точното прилагане на закона и развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване, което е налице във всички случаи, при които приносът в тълкуването осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът не е изложил съображения за наличие на неправилна и нуждаеща се от промяна или осъвременяване съдебна практика по въпросите, по които иска да се допусне касационно обжалване. Липсват и твърдения за необходимост от създаване на съдебна практика по приложението на неясни, непълни или противоречиви законови разпоредби, уреждащи разрешения с обжалваното решение правен спор. Аргументацията на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК се изчерпва с анализ на разпоредбите на чл.66 ЗБН, чл.68 ЗБН и чл.69 ЗБН и с доводи за неправилното им приложение от страна на въззивния съд. Релевантно за основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК не е дали законът е приложен от въззивния съд точно и в съответствие с неговия разум, а дали посредством касационното разглеждане на посочения от касатора правен въпрос, обусловил изхода по конкретното дело, ще се постигне целта, заложена от законодателя в чл.280, ал.1, т.3 ГПК - чрез принос в тълкуването на правните разпоредби да се осигури разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите. При отсъствие на аргументация, относима към специфичната за основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК допълнителна предпоставка, въззивното решение не може да се допусне до касационно обжалване в хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Неоснователно е искането на касатора за допускане на въззивното решение до касационно обжалване като очевидно неправилно по смисъла на чл.280, ал.3, пр.2 ГПК. Като квалифицирана форма на неправилност очевидната неправилност по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК предполага въззивното решение да е постановено при видимо тежко нарушение на закона - материален или процесуален, или да е явно необосновано и съответният порок да може да бъде установен пряко от мотивите към решението. Особено тежко нарушение на закона би било налице, когато въззивният съд е приложил закона „contra legem” - във видимо противоречи с неговия смисъл, решил е спора „extra legem” - въз основа на несъществуваща или на несъмнено отменена правна норма, не е приложил императивна правна норма, нарушил е основополагащи принципи и правила на съдопроизводството. Решението на въззивния съд ще е явно необосновано, когато въззивният съд е формирал изводите си по съществото на спора във видимо грубо противоречие с правилата на формалната логика. Всяка друга неправилност, която произтича от неточно тълкуване и прилагане на закона и/или от нарушаване на правилата на формалната логика и не може да бъде установена само въз основа на мотивите, попада в хипотезите на чл.281, т.3 ГПК и подлежи на преценка от Върховния касационен съд само по реда на чл.290, ал.2 ГПК в случай, че въззивното решение бъде допуснато до касационен контрол на някое от основанията по чл.280, ал.1, т.1 - т.3 ГПК. Касаторът е обосновал основанието по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК с препращане към доводите за неправилно прилагане от въззивния съд на разпоредбата на чл.68 вр. чл.69 и чл.66 ЗБН и с твърдения, че очевидната неправилност следва от мотивите на самото съдебно решение, тъй като правната норма на чл.66, ал.2 ЗБН е приложена със смисъл, различен от действително вложения. Поддържаните доводи и твърдения по същността си представляват оплаквания за неправилност на въззивното решение поради нарушения на материалния закон - чл.281, т.3 ГПК, и предполагат проверка на правилността на решението по реда на чл.290 ГПК, но не насочват към очевидна неправилност по смисъла на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. В рамките на правомощията по чл.288 ГПК съставът на ВКС не преценява решението на въззивния съд като очевидно неправилно и не намира за необходимо да го допуска до касационно обжалване в хипотезата на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на решението по т. д. № 4188/2019 г. на Апелативен съд - София. Разноски за производството по чл.288 ГПК не са претендирани от лицата, упражняващи правомощията на синдици на „Корпоративна търговска банка“ АД /н./, поради което не следва да се присъждат. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,