Определение № 201 от 19.06.2020 г. на ВКС по гр. д. № 3370/2018 г.

Производството е по реда на чл. 274,ал.3 ГПК. Образувано е по подадена касационна частна жалба вх. № 4714/27.07.2018 г. от Комисия за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество, чрез процесуалния представител П. О. гл.инспектор към ТД на КПКОНПИ Варна против определение 413/12.07.2018 г. по ч.гр.дело № 332/2018 г. на Варненския апелативен съд, с което е потвърдено определение № 304/21.05.2018 г. по гр.дело № 471/2017 г. на Окръжен съд [населено място], с което е прекратено производството по искове на КПКОНПИ срещу Р. П. Т. и М. Г. Т., двамата от [населено място] по чл.74 ЗОДНПИ/отм./ за отнемане на незаконно придобито имущество, парични суми, движимо и недвижимо имущество, като недопустимо. Поддържаните основания за неправилност на определението са нарушение на материалния и процесуален закон. Искането е да се допусне касационно обжалване по поставения въпрос в изложението, да се отмени обжалваното определение и вместо това се постанови друго, с което делото да се върне на първоинстанционния съд за продължаване на процесуалните действия по предявените искове по чл.74 ЗОПДНПИ/отм./ от КПДОНПИ срещу Р. П. Т. и М. Г. Т.. Към частната жалба е приложено изложение на основанията за допускане на касационно обжалване. Формулиран е правният въпрос, който съдът уточни и конкретизира съобразно правомощията по т.1 от т.решение № 1/2010 г. по т.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС както следва:преклузивен или инструктивен е предвиденият в чл. 15, ал. 2 от ЗОПДИППД /отм./, съответно по чл.27 ал.1 и 2 ЗОДНПИ (отм.) и чл. 112 ал. 1 и 2 ЗПКОНПИ срок за извършване на проверки и събиране на доказателства за установяване на произхода и местонахождението на имущество, за което има данни, че е придобито пряко или косвено от престъпна дейност и допустимо ли е образуване на производство по чл. 28 ЗОПДИПДП(отм.), чл. 74 ЗОДНПИ(отм.) и чл. 153 ЗПКОНПИ след изтичане на този срок? Въпросът според жалбоподателя е решен в противоречие с практиката на ВКС и е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Изложени са и доводи за очевидна неправилност на определението. Ответникът по частната жалба Р. П. Т., чрез адв.И. С. в писмен отговор е изразил мотивирано становище за липса на сочените основания за допускане на касационно обжалване по поставения въпрос в изложението и за неоснователност на частната жалба. Ответницата по частната жалба М. Г. Т. не е изразила становище по жалбата. С определение № 331/01.10.2018 г., постановено по настоящото дело производството е спряно до постановяване на тълкувателно решение по тълкувателно дело № 1/2018 г. на ВКС ОСГК. По посоченото тълкувателно дело е постановено решение № 1/04.06.2020 г. С оглед на изложеното производството по делото следва да се възобнови. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното определение намира, че частната жалба е подадена в срока, предвиден в чл. 275,ал.2 ГПК от легитимирана страна срещу определение, подлежащо на обжалване с частна жалба и е процесуално допустима. С определение № 304/21.05.2018 г. по гр.дело № 471/2017 г. на Окръжен съд Добрич е прекратено производството по делото по предявените искове от КПКОНПИ срещу Р. П. Т. и М. Г. Т., двамата от [населено място] по чл.74 ЗОПДНПИ/отм./, за отнемане на незаконно придобито имущество, парични суми, движимо и недвижимо имущество на обща стойност 370 373.06 лв. С обжалваното определение № 413/12.07.2018 г. по ч.гр.дело № 332/2018 г. на Варненския апелативен съд е потвърдено определението на Добричкия окръжен съд по гр.дело № 471/2017 г. За да постанови този резултат въззивният съд е приел от фактическа страна, че на основание чл.25 от ЗОПДНПИ/отм./ Окръжна прокуратура [населено място] е изпратила уведомление с вх. № УВ-112/30.01.2015 г. до Териториалната дирекция на КОНПИ, че лицето Р. П. Т. е привлечено като обвиняем за извършено престъпление по чл.2551ал.3,вр.ал.1,т.2,6 и 7 НК, че престъплението попада в обхвата на чл.22,ал.1 от ЗОПДНПИ/отм./. Прието е, че на основание чл.21,ал.1 от ЗОПДНПИ/отм./ с акт на Директора на ТД на КОНПИ е била образувана проверка за установяване на значително несъответствие в имуществото на Р. П. Т. – решение № 280/28.06.2017 г. С решение на КОНПИ № 415/28.09.2017 г. е постановено предявяване на исковете, предмет на делото. Въззивният съд е приел, че производството по ЗОПДНПИ/отм./ се осъществява в относително самостоятелно обособени фази – провеждане на предварителна проверка, внасяне в съда на искане за обезпечаване на бъдещ иск и действия след налагане на обезпечителните мерки, и съдебно производство за отнемане в полза на държавата на незаконно придобитото имущество. Приел е също, че максималната продължителност на двете фази – провеждане на предварителна проверка и действията след налагане на обезпечителните мерки, и до образуване на съдебното производство е уредена с императивни правни норми и е съответно до 1 година/1 година и 6 месеца, респ. до 3 месеца. Формирал е извод, че сроковете са преклузивни, че е недопустимо да се извършват действия след изтичането им. Прието е, че в случая уведомлението от сезиращия прокурор е регистрирано под № УВ-112/30.01.2015 г. и едногодишният срок по чл.27,ал.1 от ЗОПДНПИ е изтекъл на 30.01.2016 г., а решението за внасяне на производството в съда е от 28.09.2017 г. Изведен е извод, че решението е постановено след изтичане на преклузивния срок за това, че към датата на образуване на производството правомощията на КОНПИ са били преклудирани, както и е преклудирано, и материалното право на Държавата за отнемане от ответника П. и съпругата му и на представляваното от него търговско дружество на незаконно придобито от тях имущество. Направен е и извод, че предявените искове са недопустими и не подлежат на разглеждане. Обжалваното определение, с което производството по делото е прекратено е потвърдено. С т.решение № 1/04.06.2020 г. по т.дело № 1/2018 г. на ОСГК на ВКС е прието, че изтичането на срока за проверка по чл. 15, ал. 2 ЗОПДИППД (отм.), съответно по чл. 27, ал. 1 и 2 ЗОДНПИ (отм.) и чл. 112, ал. 1 и 2 ЗПКОНПИ, не е процесуална пречка за надлежното упражняване и съществуването на правото на иск и на материалното право на държавата за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност и на незаконно придобито имущество, т. е. предвиденият в чл. 15, ал. 2 ЗОПДИППД (отм.), съответно по чл. 27, ал. 1 и 2 ЗОДНПИ (отм.) и чл. 112, ал. 1 и 2 ЗПКОНПИ срок за извършване на проверки и събиране на доказателства за установяване на произхода и местонахождението на имущество, за което има данни, че е придобито пряко или косвено от престъпна дейност е инструктивен, и е допустимо образуване на производство по чл. 28 ЗОПДИППД (отм.), чл. 74 ЗОДНПИ (отм.) и чл. 153 ЗПКОНПИ след изтичане на този срок. Като взема предвид дадения отговор на поставения въпрос в решение № 1/2020 г. по т.дело № 1/2018 г. на ОСГК на ВКС съдът преценява, че касационно обжалване на въззивното определение следва да се допусне, тъй като въззивният съд се е произнесъл в противоречие с постановеното в цитираното тълкувателно решение на ОСГК на ВКС – т.е. в противоречие със задължителната практика на ВКС в тълкувателно решение – чл.280,ал.1,т.1 ГПК. С оглед на дадения отговор на поставения правен въпрос в тълкувателното решение на ВКС настоящият съдебен състав приема, че обжалваното определение е неправилно и следва да се отмени, както и потвърденото с него определение на първоинстанционния съд. Делото следва да се върне на Окръжен съд Добрич за продължаване на съдопроизводствените действия. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско