Определение № 778 от 12.03.2025 г. на ВКС по т. д. № 2451/2024 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от „Алфа 2000“ ЕООД срещу решение № 362 от 24.10.2023 г., постановено по в.гр.д. № 471/ 2023 г. по описа на Окръжен съд – Русе, с което е потвърдено решение № 550 от 24.04.2023 г., постановено по гр.д. № 2154/ 2022 г. по описа на Районен съд – Русе, в обжалваната с въззивната жалба част, с която „Алфа 2000“ ЕООД е осъдено да заплати солидарно със Сдружение „Дружество на художниците-Русе” на Я. Р. Я. сумата от 2 000 лв., представляваща възнаграждение за извършени дейности, дължимо по договор от 30.06.2021 г., сумата от 7 201 лв., представляваща възнаграждение за извършени допълнителни дейности по количествено-стойностна сметка, дължимо съгласно чл. 3, ал. 2 от договор от 30.06.2021 г., ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 21.04.2022 г. до окончателното им изплащане, както и „Алфа 2000“ ЕООД е осъдено да заплати на Я. Р. Я. сумата от 4 700 лв., представляваща възнаграждение за извършени допълнителни дейности съгласно протокол от 15.07.2021 г. и допълнение към него, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 21.04.2022 г. до окончателното им изплащане. В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно поради допуснато съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост. В изложението на основанията за допускането на касационно обжалване на решението на въззивния съд касаторът се позовава на предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. Ответникът по касация Я. Р. Я. не изразява становище по подадената касационна жалба. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като разгледа касационната жалба и съобрази данните по делото, намира следното: В чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК е предвидено, че не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лв. - за граждански дела, и до 20 000 лв. - за търговски дела, с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и по съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост. При тълкуване на тази разпоредба се налага изводът, че с нея е въведено ограничение за касационно обжалване на решенията, постановени от въззивния съд, за което са използвани два критерия. Първият от тях е видът на делото с оглед на неговия предмет - дали е гражданско, или търговско дело. Вторият от тях е цената на предявения иск, който е предмет на разглеждане по конкретното дело. Ето защо за да се отговори на въпроса дали решението на Окръжен съд – Русе, срещу което е подадена касационна жалба, подлежи на касационно обжалване, първо трябва да се определи вида на делото, по което то е постановено въз основа на неговия предмет. При съобразяване на обстоятелствената част на исковата молба и заявения в нея петитум се установява, че предмет на разглеждане по настоящото дело са субективно кумулативно съединени искове, предявени от физическото лице Я. Р. Я. срещу юридическите лица „Алфа 2000“ ЕООД и Сдружение „Дружество на художниците-Русе” за осъждане на последните да му заплатят солидарно сума в размер на 2 000 лв., представляваща останалата неплатена част от възнаграждение за извършени строително-монтажни работи по реставрация на обществено-обслужваща административна сграда в [населено място], което се дължи по договор, сключен на 30.06.2021 г., сума в размер на 7 201 лв., представляваща неплатено възнаграждение за извършени допълнителни строително-монтажни работи по реставрация на обществено-обслужваща административна сграда в [населено място], което се дължи съгласно уговорката в чл. 3, ал. 2 от договор, сключен на 30.06.2021 г., както и иск за осъждане само на търговското дружество „Алфа 2000“ ЕООД да заплати на ищеца сума в размер на 4 700 лв., представляваща възнаграждение за извършени допълнителни строително-монтажни работи по реставрация на обществено-обслужваща административна сграда в [населено място], които са необходими за изпълнение на работата, възложена с договора от 30.06.2021 г. и които са описани в протокол от 15.07.2021 г. и допълнение към него. Доколкото решението на първоинстанционния съд, с което тези искове са уважени, е обжалвано само от един от ответниците „Алфа 2000“ ЕООД, но не и от Сдружение „Дружество на художниците-Русе”, то трябва да се приеме, че предметът на въззивното производство, по който се е произнесъл съдът в обжалваното решение, обхваща само иска, предявен от Я. Р. Я. срещу ответника „Алфа 2000“ ЕООД за осъждането му да заплати възнаграждение за извършени строително-монтажни работи, което е в размер, равен на сбора от сумите от 2 000 лв., от 7 201 лв. и от 4 700 лв., които въпреки че са посочени отделно от ищеца, представляват все стойността на вземане за възнаграждение за извършената работа за различни по вид дейности. От изложените в исковата молба обстоятелства, на които се основава предявеният иск, е видно, че като правопораждащ паричното вземане за възнаграждение факт ищецът сочи договор от 30.06.2021 г., който по своя характер е такъв за изработка. Ищецът е направил изрични твърдения, че част от строителните работи, за извършване на които претендира възнаграждение, са му възложени по силата на сключения на 30.06.2021 г. договор за изработка. За останалата част от работите, за които се претендира заплащането на възнаграждение, ищецът се позовава на обстоятелството, че тяхното изпълнение е станало необходимо в процеса на строителство, за да бъде завършена цялостната работа по реставрация на обществено-обслужваща административна сграда в [населено място], възложена със сключения на 30.06.2021 г. договор за изработка. Когато са направени твърдения, че едни дейности са свързани с изпълнение на възложената със сключен договор за изработка работа и са необходими за нейното завършване, се счита, че те нямат самостоятелен характер, а обслужващо значение по отношение на тази работа, поради което и претенцията за заплащане на възнаграждение за тяхното извършване също има договорно основание, което е сключеният договор за изработка за възлагане на съответната работа. В исковата молба се твърди, че договорът за изработка, от който е възникнало предявеното вземане за възнаграждение за извършени строително-монтажни работи /СМР/, е сключен на страната на възложителя от търговското дружество „Алфа 2000“ ЕООД. Следователно едната от страните по този договор е търговец, като при прилагане на презумпцията, уредена в чл. 286, ал. 3 ТЗ, спрямо него, трябва да се приеме, че той е свързан с упражняваното от този търговец занятие. С оглед на това и договорът за изработка от 30.06.2021 г. следва да се квалифицира като търговска сделка по смисъла на чл. 286, ал. 1 ТЗ, като за това е без значение дали и насрещната страна по него е търговец или не. Съгласно задължителните указания, дадени в Тълкувателно решение № 3 от 23.02.2022 г., постановено по тълк.д. № 3/2019 г. на ОСГТК на ВКС, търговско е дело, с предмет правоотношения, възникнали от търговска сделка и конкретно от договор по чл. 258 ЗЗД за изпълнение на строителни работи, сключен между физическо лице и търговец във връзка с упражняваното от него занятие. Доколкото настоящото дело е образувано за разглеждане на иск, имащ за предмет субективно материално право, което се сочи, че е възникнало от търговската сделка, представляваща договор за изработка от 30.06.2021 г., сключен на едната страна от търговеца „Алфа 2000“ ЕООД, то същото следва да се определи като търговско. Тъй като ищецът Я. Р. Я. твърди, че е обвързан от договора за изработка, сключен на 30.06.2021 г., а той е физическо лице, трябва да се отбележи, че дори и да се приеме, че той е страна по тази сделка, това не променя извода, че делото е търговско. В исковата молба се сочи изрично, че ищецът е извършил реставрационните дейности, възложени с този договор, с оглед на това, че е вписан в публичния регистър по чл. 165 от Закона за културното наследство /ЗКН/ като лице, имащо право да извършва дейности по консервация и реставрация. В чл. 164, ал. 1 ЗКН е предвидено, че дейности по консервация и реставрация, както и по адаптацията на недвижими културни ценности се осъществяват от лица или под непосредственото ръководство на лица, вписани в регистъра по чл. 165 ЗКН. При тълкуване на чл. 164, ал. 2 ЗКН се налага изводът, че за да бъде вписано едно лице в този регистър и да има право да извършва описаните дейности, той трябва да отговаря на определени изисквания за образование и за професионален опит в конкретната област. След като дейността по реставрация може да се извършва само от лице, което има професионален опит в дадена сфера, то когато тази дейност е осъществена от такова лице, тя е свързана с неговата професионална дейност. Следователно при направени с исковата молба твърдения на самия ищец, че той е извършил възложените с договора от 30.06.2021 г. работи с оглед вписването му в регистъра по чл. 165 ЗКН, трябва да се приеме, че при сключване и изпълнение на този договор той е действал за цели в рамките на своята професионална дейност, а не за удовлетворяване на свои лични потребности, поради което няма качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП в отношенията, породени от посочената сделка. С оглед на това спрямо делото, образувано за разглеждане на предявения от Я. Р. Я. осъдителен иск, не намира приложение чл. 113 ГПК и то не може да се определи като гражданско. След като настоящото дело, по което е постановено обжалваното въззивно решение, има характера на търговско, то на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК това решение ще подлежи на касационно обжалване само ако цената на иска, който е негов предмет, е над 20 000 лв. Съгласно чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК цената на осъдителния иск, предявен от Я. Р. Я. срещу „Алфа 2000“ ЕООД за заплащане на възнаграждение за извършени работи, дължимо по договора за изработка от 30.06.2021 г., се определя от търсената сума, която видно от петитума на исковата молба е 13 901 лв., като тя е образувана като сбор от сумите от 2 000 лв., от 7 201 лв. и от 4 700 лв. Въпреки че във формулирания от ищеца петитум са заявени отделни искания за осъждане на дружеството „Алфа 2000“ ЕООД да заплати посочените три парични суми, не е налице хипотезата на предявяване на отделни искове, защото всяка от тези суми представлява все стойност на вземане за възнаграждение за извършената работа, което е разграничено само с оглед на различните СМР, за изпълнението на които се дължи – едните СМР, за които се претендира възнаграждение, са тези, описани в самия договор като такива, които се възлагат за извършване, а другите представляват допълнителни СМР, които не са описани в договора, но пак се считат възложени за изпълнение с него. Цената на предявения в процеса иск от 13 901 лв. е под установения в закона минимален праг за достъп до касация на въззивни решения по търговски дела. Ето защо решението на Окръжен съд – Русе, което е постановено по този иск, не подлежи на касационно обжалване и подадената срещу него касационна жалба следва да се остави без разглеждане. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение