Определение № 50470 от 04.07.2023 г. на ВКС по т. д. № 1551/2022 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Национална агенция за приходите, [населено място], срещу решение № 10022/08.03.2022 г., постановено по т.д.№ 1360/2020 г. от Софийски апелативен съд, в частта, с която е потвърдено решение № 6/10.01.2020 г. по т.д.№ 119/2019 г. на Врачански окръжен съд за признаване за установено, че публични вземания в общ размер от 169007,16 лв., включени в списъка на приетите вземания на кредиторите на „А. Д. А.Д.“ ЕООД, са погасени по давност. Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационно обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 и ал.2 ГПК. Ответникът „А. Д. А.Д.“ ЕООД /н/, [населено място], оспорва жалбата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното: Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. За да постанови решението в обжалваната част, въззивният съд е приел, че предявените в производството по несъстоятелност на „А. Д. А.Д.“ ЕООД публични задължения са погасени по давност с изтичането на абсолютна 10-годишна давност съгласно разпоредбата на чл.171, ал.2 ДОПК в редакцията й преди изменението с ДВ бр.105 от 2020 г. в сила от 01.01.2021 г. Изложени са съображения, че 10-годишният давностен срок започва да тече от първи януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати съответното публично задължение (чл.171, ал.2 ДОПК), поради което всички вземания са погасени към 01.10.2020 г., независимо от предявяването им в производството по несъстоятелност. Разпоредбата на чл.171, ал.2, т.2 ДОПК в редакцията в сила от 01.01.2021 г., предвиждаща, че давността не тече, ако вземането е предявено в производството по несъстоятелност, не е приложена, тъй като същата е материалноправна. Вземанията са били погасени по давност преди влизането й в сила, а ДОПК е специален закон по отношение на нормите за давността в общия граждански закон. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът формулира два въпроса, за които твърди, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, а именно: „Кой закон се явява специален и кой общ, т.е. кой от двата следва да бъде приложен по отношение на публичните вземания, предявени и приети в производството по несъстоятелност, както и от кой момент се спира и прекъсва давността относно същите вземания?“ и „Приложима ли е разпоредбата на чл.171, ал.2 ДОПК (в редакция преди изменението с ДВ бр.105 от 2020 г. в сила от 01.01.2021 г.), съгласно която с изтичането на 10-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, се погасяват всички публични вземания, в случаите когато публичните вземания са предявени пред съда по несъстоятелността и давността е прекъсната и спряна на основание чл.685, ал.1 ТЗ?“. Основанието за допускане на касационно обжалване поради очевидна неправилност на въззивното решение е въведено с твърдения, че някои от вземанията не са били погасени по давност към 01.01.2021 г. Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Първият въпрос е поставен теоретично, но е развит чрез формулирането на втория въпрос. Разпоредбата на чл.171, ал.2 ДОПК в редакция до изменението в сила от 01.01.2021 г. не е предвиждала спиране и прекъсване на течението на абсолютния 10-годишен давностен срок с предявяване на публичните вземания в производството по несъстоятелност. Прекъсването на давността по чл.685а, ал.1 ТЗ с предявяването на вземането в производството по несъстоятелност е относимо към общата, а не към абсолютната давност. С изменението на чл.171, ал.2, т.2 ДОПК в сила от 01.01.2021 г. е уредено спиране и прекъсване на абсолютната давност при предявяване на публичните вземания в производството по несъстоятелност, като разпоредбата не се прилага за вземания, които са били погасени по давност към момента на влизането й в сила. Отговорът по поставените въпроси се извежда ясно и непротиворечиво от законовите разпоредби, поради което произнасянето от ВКС по същите не е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Не е налице и очевидна неправилност на въззивното решение, тъй като въззивният съд е коментирал погасяване на публичните вземания както с изтичането на абсолютна давност, така и погасяването им с изтичането на общата давност, като е изложил подробни съображения по отношение на всяко едно от предявените вземания. Разноски и държавна такса за производството не се дължат. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд