Определение № 261 от 02.10.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4142/2015 г.

Производството е по чл. 278, ал. 1 ГПК вр. с чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. С определение № 145 от 18.05.2015 г. по ч.гр.д. № 102/2015 г. на Бургаски апелативен съд е потвърдено определение № 5 от 09.02.2015г. по гр. д. № 934/2009 г. на Бургаски окръжен съд, с което е оставена без уважение молба за промяна на месечната издръжка на И. В. Д. по реда на чл.23,ал.4 ЗОПДИППД /отм./. Частна касационна жалба срещу въззивното определение на Бургаски апелативен съд с оплаквания за незаконосъобразност е постъпила от И. В. Д.. Поддържа се, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК, но не е посочен процесуалноправен или материалноправен въпрос въпреки, че с разпореждане от 08.06.2015 г. /получено от жалбоподателя на 26.06.2015 г./ въззивният съд е дал указания за представяне на изложение за допускане до касационно обжалване. Такова формално е представено, но в него не е формулиран правен въпрос, не е посочена съдебна практика, липсва и обосновка с какво произнасянето на въззивния съд е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Ответникът по частната касационна жалба КОНПИ ТД-Б. не изразява становище по частната жалба. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение намира, че частната жалба против въззивното определение е процесуално допустима. Не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1 ГПК. Съгласно чл. 274, ал. 3 от ГПК, касационното обжалване на определенията се осъществява при условията по чл. 280, ал.1 от ГПК. Касаторът следва да формулира материалноправен или процесуалноправен въпрос,който да е включен в предмета на спора и да е обусловил правната воля на съда, обективирана в обжалвания акт. Този въпрос трябва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда и по него въззивният съд да се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, да е решаван противоречиво от съдилищата или да е от значение за точното приложение на закона, както и за развитие на правото. В първите две хипотези касаторът трябва да посочи конкретните решения, на които се позовава, а в третата хипотеза да обоснове с какво разглеждането на конкретния правен спор ще допринесе за развитието на правото или точното приложение на закона. Основанията за касационно обжалване по чл.280, ал. 1 ГПК не се припокрива с основанията за обжалване, установени в чл. 281 ГПК. Тяхното разграничаване следва да личи ясно. В случая в изложението чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК на касационните основания изобщо не са формулирани правни въпроси по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. От съдържанието му е видно, че се навеждат оплаквания относно правилността и обосноваността на постановеното определение, които са основания за касиране по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, но не представляват основание за допускане на касационно обжалване в производството по предварителната селекция на жалбите по реда на чл.288 ГПК. Съгласно приетото в т.1 от ТР№1/19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г., ОСГТК, ВКС, недопустимо е касационният съд сам да извлича въпросите, които касаторът евентуално би имал предвид. Такова процесуално действие на съда би довело до нарушение на принципа на диспозитивното начало, прокламиран с чл. 6 ГПК. Липсата на формулиран конкретен правен въпрос налага да не се обсъждат основанията, визирани в точки 1-3 от чл. 280, ал. 1 ГПК. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение