Определение № 572 от 30.10.2015 г. на ВКС по т. д. № 2315/2015 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на [фирма], [населено място] срещу определение № 2564/11.06.15г., постановено по в.т.д.№ 453/15г. от Благоевградския окръжен съд, с което е оставена без разглеждане и е върната въззивната жалба на [фирма] против решение № 1763/09.03.15г. по гр.д.№ 39/14г. на Благоевградския районен съд и е прекратено производството по делото. Частният жалбоподател поддържа, че определението е нищожно, евентуално неправилно поради нарушаване на процесуалните правила и моли за неговата отмяна и за връщане на делото на въззивния съд за произнасяне с валиден съдебен акт. Ответникът [фирма], [населено място] не взема становище по частната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение констатира, че частната жалба е допустима, но неоснователна. За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че първоинстанционното решение е връчено на въззивника на 16.03.15г., а срокът за въззивно обжалване е изтекъл на 30.03.15г., поради което въззивната жалба, депозирана на 07.04.15г., е просрочена и на основание чл.262, ал.2, т.1 ГПК е оставена без разглеждане и върната, като е прекратено въззивното производство. Според частния жалбоподател е постановен ненадлежен съдебен акт, тъй като волята на съда е обективирана в определение, а не в разпореждане съгласно нормата на чл.262, ал.2, т.1 във връзка с чл.267, ал.1 ГПК, както и че в определението не е посочено наименованието на въззиваемия. Определението е правилно. Неоснователно е позоваването на разпоредбата на чл.262, ал.2, т.1 ГПК относно акта, с който следва да се произнесе съдът, доколкото посочената норма регламентира правомощията на първоинстанционния съд, докато в случая жалбата е върната от въззивния съд. С обжалваното определение е върната въззивна жалба срещу първоинстанционно решение, поради което съдът не следва да посочва в диспозитива на определението наименованието на въззиваемия. По тези съображения не са налице твърдените от частния жалбоподател пороци на обжалвания съдебен акт, както и не са допуснати нарушения на процесуалните правила. Частният жалбоподател не е изложил твърдения за спазване на срока за депозиране на въззивната жалба, поради което въззивното определение за връщане на жалбата следва да се потвърди. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд