Определение № 5803 от 12.12.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4346/2024 г.

Производството е с правно основание чл.274, ал.3, т.1 ГПК. Образувано е въз основа на подадена частна касационна жалба от Н. Н. Т. и Я. Н. Т., чрез процесуалния представител адвокат П. против въззивно определение № 636 от 10.08.2024г. по в.ч.гр.д. № 577 по описа за 2024г. на Софийски окръжен съд, с което е потвърдено определение № 44486 от 12.12.2023г. по гр.д.№ 5461/2023г. на СРС за прекратяване на производството по делото поради недопустимост на предявения иск. Като основание за допустимост, в представеното към жалбата изложение, жалбоподателят се позовава на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК и евентуално по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по следния поставен въпрос: Допустимо ли е наследниците на лице, пострадало от нарушение на правото му разглеждане и решаване на гражданско дело в разумен срок, да предявят иск за обезщетение на претърпените от наследодателя им неимуществени вреди от това нарушение, ако той е починал преди да заведе съдебен иск, но след като е изчерпал административната процедура за обезщетяване на вреди по реда на глава Трета “а“от Закона за съдебната власт и не е приел предложеното му споразумение, при положение че се претендира пред съда именно определеният от наследодателя пред компетентния административен орган размер на вреди? Срещу подадената частна касационна жалба е постъпил отговор от Софийски градски съд, представляван от председателя Т., чрез процесуалния представител Н., с който се оспорват нейната допустимост и основателност. Счита, че наследници, предявили претенции за ненаследими права на своя наследодател не са процесуално легитимирани да водят иск. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените доводи по допускането и данните по делото, намира следното: В случая, Н. Н. Т. и Я. Н. Т., в качеството си на наследници на Л. А. Д. и Н. А. Д., са предявили иск с правно основание чл.2б ЗОДОВ срещу Софийски градски съд за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 20 000лв., причинени в резултат на нарушаване на правото на наследодателите им на разглеждане и решаване в разумен срок на адм.д.№ 839/2000г.на СГС, ведно със законната лихва, считано от 12.06.2019г./датата на подаване на заявлението до Инспектората към ВВС/ Безспорно е, че наследодателите им лично са изчерпали процедурата по реда на глава Трета “а“от Закона за съдебната власт, като са отказали да приемат предложението на Министъра на правосъдието за споразумение. Наследодателите са починали съответно на 4.07.2021г. и 10.10.2022г., преди предявяване на иска по чл.2б ЗОДОВ на 31.01.2023г. При тези данни, с определение № 44486 от 12.12.2023г. по гр.д.№ 5461/2023г., СРС е прекратил производството по делото поради недопустимост на предявения иск с мотив за ненаследимост на правото да се търси обезщетение за вреди от бавно правосъдие. Тези мотиви са споделени и от въззивният Софийски окръжен съд, който е потвърдил първоинстанционния акт със сега обжалваното определение № 636 от 10.08.2024г. по в.ч.гр.д. № 577 по описа за 2024г. Имайки пред вид изложеното, настоящият съдебен състав намира, че на основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК / изискуемо с оглед препращането на чл.274 ал.3 ГПК/ следва да се допусне касационно обжалване, доколкото поставеният въпрос е от значение за изхода на спора и същият е разрешен от въззивния съд в противоречие с установената с решение по гр.д.№ 1610/2019г.на ІV г.о. на ВКС съдебна практика, която се споделя от настоящият състав и е в следният смисъл: Съгласно чл.8, ал.2 ЗОДОВ и установената практика във връзка с нея – изчерпването на административната процедура за обезщетение за вреди по реда на глава трета "а" от Закона за съдебната власт, по която няма постигнато споразумение от носителят на правото, е абсолютна процесуална предпоставка за предявяване пред съд на иска по чл.2б ЗОДОВ. Нормата на чл.6, ал.1 ЗОДОВ, която е приета още през 1988г. /ЗОДОВ, редакция,обн.ДВ бр.60/1988г./ съгласно която, при смърт на увредения неговото право на обезщетение за имуществени вреди се наследява, а за неимуществените вреди – само ако е било предявено пред съд от увредения, следва да се тълкува корективно при приложението ѝ във връзка с по-новите правни норми на чл.2б и чл.8, ал.2 ЗОДОВ, които са приети със ЗИДЗОДОВ /обн. в ДВ, бр. 98/2012 г./. В тези случаи е достатъчно увреденото лице да е подало приживе заявлението за обезщетение по административния ред по Глава Трета „а“ от ЗСВ, за да бъде наследено след смъртта му правото му на обезщетение за неимуществени вреди. Това е така, защото след като чл.8, ал.2 ЗОДОВ установява в случаите на приключени производства, като абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на иска по чл. 2б от ЗОДОВ, изчерпването на тази административна процедура без постигнато по нея споразумение, то следва да се приеме, че приживе увреденото лице чрез подаването на заявлението е предприело единственото допустимо от закона правно средство за защита на правото си на това обезщетение за неимуществени вреди и с неприемане на предложеното му споразумение е изразило волята си да предяви иск по чл.2б ЗОДОВ, без да е имало възможност да направи това директно пред съд по обективни причини. Като е приел обратното въззивният съд е постановил неправилен акт, който следва да бъде отменен и делото върнато на първата инстанция за разглеждане на спора по същество. Мотивиран от гореизложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение