Определение № 3 от 08.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 680/2009 г.

Производството е по реда на чл.274 ал.3 т.1 вр чл. 280 ал.1 от ГПК Образувано е по частна жалба на Я. Т. П. от гр. П.срещу въззивно определение №887 от 12.08.2009г по ч. гр.дело № 692/2009г на Пазарджишки окръжен съд ,с което е оставена без уважение негова частна жалба срещу определение от 06.07.2009г на Панагюрски районен съд за прекратяване на производството по гр.д. 197/2009г по част от спорния предмет ,поради влязло в сила решение с предмет шестмесечния период на обезщетение по чл. 225 ал.1 от КТ. Жалбоподателят поддържа в изложението основание по чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК, като съображенията за допускане кореспондират с основанието чл. 280 ал.1 т.2 от ГПК и следва да се квалифицират по него, доколкото са подкрепени с пример от незадължителната практика на Върховен касационен съд. Приложено е решение от 18.10.2005г по т.д. №70/2005г на ВКС ,І т.о. Въпросът е може ли искова молба по приключил с влязло в сила решение спор на основание чл. 225 ал.1 от КТ, да доведе до извод за пресъдено нещо относно шестмесечния период на претенцията, без същия да е бил посочен изрично от ищеца с иска по вече приключилото дело. На това основание съдилищата са приели отвод за пресъдено нещо в обжалваната част. Частната жалба е постъпила в срок от легитимирано лице и с оглед обжалваемия интерес е процесуално допустима. Същата не следва да бъде допусната до касационно разглеждане по критерия на чл. 280 ал. 1 от ГПК, тъй като с нея се поставя и изтъква като основание въпрос, по който няма противоречива практика. В практиката на Върховен касационен съд не е имало колебание, че вземанията с обезщетителен характер са свързани с обстоятелствено посочване на периода на претенцията. За случаи, при които законът поставя пределен срок на вземането за обезщетение, както е с иска по чл. 225 ал.1 от КТ, непосчването на начална и крайна дата, респ. на брой месеци в исковота молба, не може да ползва същия ищец в последващ процес с оглед твърдение, че произнасянето на съда с влязло в сила решение, в рамките на приключилия трудов спор, не се отнася за целия шестмесечен период на чл. 225 ал.1 от КТ, считано от уволнението. Ищецът не може да черпи основание за нов процес единствено от съдържателни празноти на предходната си искова молба, ако вече е постановено влязло в сила решение по нея. За него важи обвързващата сила на решението, дори съдът да се е произнесъл свръх петитум. Недопустимостта на съдебните решения е порок, който се отстранява единствено по реда на обжалването. При това в случая няма съмнение ,че като вече е отхвърлил предявения размер на иска по чл. 225 ал.1 от КТ, който при безспорно установена база по чл. 228 от КТ е сумарен на шесмесечния преиод, съдът по приключилото дело е изключил възможността да се води нов процес на същото основание. Приложеното от касатора решение от практиката на ВКС не засяга тези решаващи за изхода на настоящето частно обжалване въпроси, с него са коментирани общите изисквания за редовност на искова молба и указания да се следи за предметните предели на спора ,в рамките на упражнен инстанционен контрол в исков процес, който няма общи признаци с настоящия. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.