Определение № 6223 от 10.06.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5039/2025 г.

С протоколно определение от 15.04.2025 г., постановено по адм. д. № 154 по описа за 2025г. Административен съд София-област (АССО) е оставил без разглеждане жалбата на „Кливе“ЕООД, със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], представлявано от К. Ангелков, против уведомително писмо с изх.№302527 от 17.12.2024г. на Кмета на Община Сапарева баня и е прекратил производството по делото. Срещу постановеното определение е подадена частна жалба от дружеството, чрез пълномощника му адв.См.Хрусанова. В жалбата се твърди, че определението на административния съд е неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, тъй като писмото, с което е отказано отписване на публични задължения по давност има характер на индивидуален административен акт, защото засяга права и законни интереси на адресата. Моли Върховния административен съд да постанови определение, с което да отмени определението на Административния съд. Ответният по частната жалба кмет на Община Сапарева баня не е взел становище. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като прецени допустимостта на частната жалба, наведените в нея оплаквания и провери изцяло оспорения съдебен акт, намира за установено следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК, от надлежна страна против подлежащ на оспорване съдебен акт, поради което е процесуално допустима, а по същество е неоснователна. С определението си Административен съд София – област е оставил без разглеждане жалбата на „Кливе“ЕООД против уведомително писмо с изх.№302527 от 17.12.2024г. на Кмета на Община Сапарева баня, с което адресатът е уведомен, че за периода 2014, 2015 и 2016г. дължи данък недвижими имоти и такса битови отпадъци общо в размер на 50 305, 85лв., защото давността е прекъсната с издадени актове за установяване на публични вземания или с предприемане на действия по принудително изпълнение. За да постанови съдебния акт първоинстанционният съд е описал фактическата обстановка по спора, като е извел извод, че процесните публични задължения, чието отписване се иска, са установени с влезли в сила актове за установяване на задължения по декларации (АУЗД) и са предадени за събиране на частен съдебен изпълнител по реда на ГПК. По изпълнителното дело са наложени възбрани и са предприети действия за събиране на сумите. Съдът е приел, че уведомителното писмо от 17.12.2024г. не представлява индивидуален административен акт, защото правата и законните интереси на жалбоподателя са засегнати непосредствено от влезлите в сила АУЗД, поради което жалбата е недопустима поради липса на предмет. Определението на Административен съд София-област е правилно и законосъобразно. Основните оплаквания на частния жалбоподател са за неправилност на първоинстанционното определение поради неправилно приложение на материалния закон. Извеждат се аргументи, че орган от структурата на общинската администрация, който има правомощия да установява публични задължения, има и правото да заличава такива поради изтекла давност, а като е приел друго, административният съд е приложил неправилно закона. По направените оплаквания настоящата съдебна инстанция съобрази следното: По делото няма спор за факти. Установено е, че по отношение на жалбоподателя има издадени актове за установяване на задължения по декларация, съответно от 28.07.2017г., 20.07.2020г., 20.05.2022г. и 12.11.2024г., с които са му определени публични задължения за ДНИ и ТБО в полза на Община Сапарева баня. Актовете са влезли в законна сила и този от 28.07.2017г. е предаден за принудително събиране от частен съдебен изпълнител при Районен съд Кюстендил, като е образувано съответно изпълнително дело, по което са наложени възбрани и са предприети действия за събиране на сумите. Жалбопадателят е поискал със заявление от 02.12.2024г. от Община Сапарева баня да заличи определените му задължения поради изтекла погасителна давност. С процесното писмо жалбоподателят е уведомен, че дължи сумата с мотив, че давността не е изтекла. Нормата на чл. 4, ал. 2 ЗМДТ определя, че невнесените в срок данъци по този закон се събират заедно с лихвите по Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания, а принудителното събиране се извършва от публични изпълнители по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс или от съдебни изпълнители по реда на Гражданския процесуален кодекс. От данните по делото се установява, че вземанията, предмет на един от издадените АУЗД са предмет на принудително изпълнение от частен съдебен изпълнител при Районен съд Кюстендил. Това определя и компетентността на органа, който следва да се произнесе по искането на жалбоподателя за отписване като погасени по давност на ДНИ и ТБО. Изрично в ЗМДТ са определени органите по установяване на задълженията по цитирания закон - служителите на общинската администрация, посочени в чл. 4, ал. 3 и 4 ЗМДТ и те се определят със заповед на кмета на съответната община, а в случай на обжалване на акта за установяване на задължения по декларация, жалбата се разглежда от съответния ръководител на звеното за местни приходи към общината - чл. 4, ал. 5 ЗМДТ във връзка с чл. 107 ДОПК. При безспорно установеното, че е образувано изпълнително производство по един от издадените АУЗД, то органът по това производство е компетентният да се произнесе по искането за отписване на задълженията за данъци и такси. При тази хипотеза средството за защита на жалбоподателя е по реда на чл. 439, ал. 1 ГПК чрез предявяване на отрицателен установителен иск, т. е. по гражданскоправен ред. В този смисъл е и практиката на ВАС, обективирана в определения по адм. дела № 2453/2016 г. на седмо отделение и № 12724/2018 г. на първо отделение. В тях изрично се сочи, че за отписване като погасени с давност задължения по чл. 162, ал. 2 ДОПК длъжникът следва да направи изрично възражение или в производството по установяване на задълженията с АУЗД, или в изпълнителното производство. В същия смисъл е и определение № 6743 по адм.д.№ 5719/2022г. на ВАС, първо отделение. С оглед разликата по ГПК и ДОПК съдебните състави в цитираните определения категорично приемат, че публичният изпълнител, като орган по изпълнението по ДОПК може да се произнася по възражение за изтекла погасителна давност на вменените задължения на длъжника, но по ГПК законодателят не е предоставил такава възможност пред съдия изпълнител по ГПК и затова редът за защита е този по ГПК чрез провеждане на исково производство. Като е стигнал до същите правни изводи и е оставил жалбата без разглеждане, съответно е прекратил производството по делото, Административен съд София-област е постановил правилно определение, което не страда от пороците в жалбата и при условията на чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,