Определение № 5701 от 08.12.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4970/2024 г.

Производството е по чл. 288 във вр. с чл. 280 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Д. Й. М., против решение № 173 от 25.06.2024 г. по гр. дело № 167/2024 г. по описа на Окръжен съд - Монтана, с което е отменено първоинстанционно решение по гр. дело № 1372/2022 г. по описа на Районен съд – Монтана в частта за изнасяне на публична продан на допуснатия до делба недвижим имот, представляващ поземлен имот в [населено място], заедно с построените в него еднофамилна жилищна сграда и две сгради на допълващо застрояване, и вместо него е постановено друга с възлагане на основание чл. 349, ал. 2 ГПК на посочения делбен имот на съделителя В. И. Й., която за уравнение на дяловете е осъдена да й заплати сумата 36 964 лева в шестмесечен срок от влизане на решението в сила, заедно със законната лихва. Касаторът Д. Й. М. поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Извежда касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК с неправилно извършена от въззивния съд преценка на фактите, от които е възникнала съсобствеността на делбените имоти между страните и при липса на качеството й на наследник, нарушаване на съдопроизводствените правила при излагане на извода за извършване на съдебната делба по чл. 349, ал. 2 ГПК въз основа на предположения за качеството й на наследник и на събрани във въззивното производство писмени доказателства при несъобразяване на чл. 266, ал. 3 ГПК, и извършването на делбата в нарушение на чл. 349, ал. 2 ГПК при възможна прилагане само на публичната продан по чл. 348 ГПК. Иска отмяна на решението. Претендира разноски. Обосновава искането за допускане на въззивното решение до касационно обжалване в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК с очевидната му неправилност при изводите за наличието на предпоставките по чл. 349, ал. 2 ГПК за възлагане на имота – чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК, и с допълнителните основания, регламентирани в чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК, като са формулирани следните въпроси: 1. Договорът за продажба на наследство, сключен с нейната майка като продавач на наследството от майка й М. К. Р., представлява ли сделка, по силата на която придобива 1/3 идеална част от делбените имоти, предмет на делото и включени в продаденото наследство; 2. В какво качество купувачът участва в делото за делба на горепосочените имоти - в качеството на собственик „купувач“, закупил 1/3 идеална част от имотите с договор за продажба на наследство (като съвкупност от права и задължения), в което са включени 1/3 идеална част от имотите (земя и сгради), или в качеството на „наследник“ на бъдещия й наследодател – майка й В. Д. Н., продала наследството, получено от майка й М. Р., и каква е формираната съсобственост върху процесните имоти, предмет на делото - смесена (комбинирана) съсобственост, като разглежданата в т. 8 от ТР № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС, или не; 3. Чрез договор за продажба на наследство, като съвкупност от права и задължения на наследодателя М. Р., купувачът Д. М., която е и внучка на наследодателя, придобива ли качеството на наследник, и 4. Купувачът Д. М. участва ли в качеството на „наследник“ на наследодателя М. Р. в настоящото дело за делба на имотите, включени в наследствените права, оставени от наследодателката на нейната дъщеря В. Н., или участва в делото за делба като „трето лице, купувач - ненаследник“, придобило права върху имотите, оставени от наследодателя М. Р. на дъщеря й В. Н.. Твърди, че тези въпроси са разрешени в обжалваното решение в противоречие с Тълкувателно решение № 1 от 19.05.2004 г. по гр. дело № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС, решение № 148 от 07.04. 2010 г. по гр. дело № 437/ 2009 г. на ВКС, I г.о., и решение № 86 от 09.03.2012 г. по гр. дело № 1100/2011 г. на ВКС, II г.о., както и че същите са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по касационната жалба– съделителят В. И. Й.-С., е подала отговор, в който оспорва наличието на основания за допускане на решението до касационно обжалване поради липса на твърдяната очевидна неправилност и на разрешения на въззивния съд в противоречие с практика на ВКС, респ. неяснота на приложимите законови разпоредби, и излага съображения за отсъствие на посочените в жалбата касационни основания. Претендира разноски. Върховният касационен съд, състав на Второ г. о., след като извърши преценка на наведените предпоставки на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане до разглеждане на касационната жалба, намира следното: Касационната жалба е редовна и допустима. Подадена е от надлежна страна, чрез процесуален представител въз основа на надлежно учредена представителна власт, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК. Производството е по делба във фазата по извършването й. С влязло в сила решение по чл. 344, ал. 1 ГПК е допусната делба на дворно място, представляващо поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастрални регистри на [населено място], с площ от 562 кв.м, образуващ УПИ * в кв. 336 по действащия план на града, заедно с построените в него еднофамилна жилищна сграда с идентификатор **** и със застроена площ от 72 кв.м, сграда с идентификатор **** с предназначение на постройка на допълващо застрояване и със застроена площ от 36 кв.м и сграда с идентификатор **** и със застроена площ от 25 кв.м и предназначение гараж, при дялове 1/3 идеална част за съделителя Д. М. (сега касатор) и 2/3 идеални части за съделителя В. Й.. За правата в съсобствеността са съставени констативни нотариални актове, въз основа на които е установено, че придобитата 1/3 идеална част от съделителя Д. М. е въз основа на договор за продажба на наследство, а на съделителя В. Й. по наследяване. С молба от 04.07.2023 г., поддържана и в първото по делото съдебно заседание, проведено на 05.07.2023 г., след влизане в сила решението по допускане на делбата, съделителят В. Й. е поискала дворното място с построените в него жилищна сграда и другите две сгради, да й бъдат възложени на основание чл. 349, ал. 2 ГПК, тъй като при откриване на наследството е живяла в имота и не е притежавала друго жилище, като така направеното искане е оспорено от другия съделител Д. М. поради наличието на смесена съсобственост, която води до неприложимост на този способ за извършване на делбата. Направената възлагателна претенция е разгледана, като е приета от първоинстанционния съд за неоснователна, поради липса на доказателства за възникнала между съделителите съсобственост по наследяване, и имотът като неподеляем е изнесен на публична продан. Въззивното производство е образувано по жалба на съделителя В. Й. против първоинстанционното решение в частта относно извършването на делбата с оплаквания за необоснованост, нарушения на съдопроизводствените правила при разпределяне на доказателствената тежест относно поискания от нея способ за извършване на делбата, включително и относно възникването на съсобствеността, и липсата на съобразени с нейното разпределяне указания за предпоставките по чл. 349, ал. 2 ГПК и противоречие със закона. Въззивният съд е приел, че са налице предпоставките по чл. 266, ал. 3 ГПК за приемане на представените с въззивната жалба писмени доказателства – договор за учредяване на суперфиция № 168 от 16.07.1992 г., договор за дарение по НА № 85 от 08.06.1994 г. и удостоверения за наследници. За да отмени първоинстанционното решение в частта относно извършването на делбата, въззивният съд е изложил, че са налице предпоставките за възлагане на делбения имот по реда на чл. 349, ал. 2 ГПК - имотът да е жилищен по предназначение, да е реално неподеляем, съсобствеността да е възникнала от наследяване, предявилият претенцията съделител да е живял в имота към момента на откриване на наследството и да не притежава друго жилище. Изразил е съображения, че съделителят В. Й. е преживяла съпруга и наследник по закон на своя съпруг Д. С., починал на 17.06.2015 г. и придобил дворното място с жилищната сграда въз основа на договор за дарение от своя баща Д. Р., а гаражът въз основа на учредено право на строеж, като тя е призована към наследяване заедно с майката на наследодателя Д. С. – М. Р., починала на 24.11.2018 г. и оставила за наследник по закон своята дъщеря В. Н.. Въззивният съд е приел за установено въз основа на представените КНА и удостоверения за наследници и съвпадащите позиции на страните по делбеното производство, че основание за придобитата от съделителя Д. М. 1/3 идеална част от делбения имот е сключен с нейната майка В. Н. договор за продажба на наследство, което тя е придобила от нейния възходящ (майка) М. Р.. Въз основа на така установените факти е приел, че съсобствеността е възникнала по наследяване от Д. С., като с договора за продажба на наследство наследственият характер на делбения имот не е променен, тъй като приобретателят по договора и съделител по производството Д. М., макар и да не се явява пряк наследник, е от кръга на лицата, които биха били призовани към наследяване, а и договорът не е сделка с част от делбения имот, а такъв на съвкупност от права и задължения, поради което съсобствеността не е възникнала въз основа на различни от наследяването факти и постановките на т. 8 от ТР № 1 от 19.05.2004 г. по гр. дело № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС са неприложими. Въз основа на така приетия наследствен характер на делбения имот, в който съделителят В. Й. е живяла към момента на откриване на наследството на наследодателя Д. С., и липсата на друго притежавано от нея жилище, въззивният съд й е възложил на основание чл. 349, ал. 2 ГПК същия с уравнение на дела на съделителя Д. М. със сумата 36 964 лева при пазарна стойност на имота от 110 891 лева. При тези съображения за формиране на решаващата правораздавателна воля на въззивния съд по въведения спор за приложимия способ за извършване на съдебната делба, уточненият и конкретизиран от изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК втори материалноправен въпрос (т. 1 ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС) – смесена (комбинирана) ли е съсобствеността на имотите, предмет на производството по делба, ако съделител е придобил част от имотите от свой родител сънаследник по договор за продажба на наследство, е с обуславящо значение за изхода на спора. Според приетото в задължителните разрешения, дадени в ТР № 1 от 19.05.2004 г. по гр. дело № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС и установената практика на ВКС по реда на чл. 290 ГПК - решение № 64/13.07.2022 г. по гр. дело № 4086/2021 г. на ВКС, ІІ г.о., решение № 105/29.09.2022 г. по гр. дело № 3171/2021 г. на ВКС, І г. о, включително и посочените в изложението (решение № 148 от 07.04. 2010 г. по гр. дело № 437/ 2009 г. на ВКС, I г.о., и решение № 86 от 09.03.2012 г. по гр. дело № 1100/2011 г. на ВКС, II г.о.), смесена (комбинирана) съсобственост е съсобственост, възникнала в резултат на повече от един юридически факт, и доколкото само в хипотези на съсобственост, възникнала в резултат на наследяване, попадат под дискрецията на чл. 288, ал. 3 ГПК (отм.), то при нито една от хипотезите на смесена съсобственост съдът не може да извърши делбата на основание чл. 288, ал. 3 ГПК (отм.), изцяло възпроизведен като текст с действащия чл. 349, ал. 2 ГПК. Дадени са разрешения, че смесената (комбинирана) съсобственост не е налице и неподеляемият жилищен имот не губи наследствения си характер, когато имотът е бил съпружеска имуществена общност, прекратена със смъртта на единия съпруг (освен в хипотезата на чл. 14, ал. 7 СК от 1968 г.), тъй като преживелият съпруг е и наследник по закон на общия наследодател, сънаследниците извършат помежду си разпоредителни сделки и при извършване на разпоредителната сделка с част от наследствен имот приобретателят сънаследник е в брак, тъй като съпругът участва не като трето лице, което придобива по сделка част от наследствения имот, а той придобива права по силата на закона - чл. 21, ал. 1 СК, респ. чл. 19, ал. 1 СК от 1985 г. (отм.). Изложеното обосновава касационното обжалване да бъде допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за преценка на съответствието на даденото от въззивния съд разрешение по посочения въпрос с посочената съдебна практика. Тъй като обжалваното въззивното решение се допуска до касационен контрол, държавна такса за разглеждане на касационната жалба се дължи и следва се внесе от касатора, която възлиза в размер на 739.28 лева - арг. от чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. По изложените съображения Върховен касационен съд, състав на Второ г. о.