Решение № 167 от 14.05.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1102/2012 г.

Решение № 167 от 14.05.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1102/2012 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Светла Цачева Производство по чл. 290 ГПК. С определение № 189 от 08.02.2013 г. е допуснато касационно обжалване на решение от 22.03.2012 г. по гр. д. № 16718/2011 г. на Софийски градски съд, II "г" въззивен състав, с което са уважени обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ, предявени от С. Б. С. от [населено място] против [фирма], [населено място]. Касационно обжалване е допуснато при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по обуславящия изхода на делото материалноправен въпрос по приложението на чл. 189, ал. 1 КТ относно критериите при преценка тежестта на нарушението и в частност следва ли да бъдат съобразени характерът и важността на неизпълненото трудово задължение, както и възможните вредни последици от неизпълнението. Както вече Върховният касационен съд се е произнесъл с решение № 163 от 13.06.2012 г. по гр. д. № 564/2011 г. на IV г. о. и решение № 227 от 29.06.2012 г. по гр. д. № 1417/2011 г. на III г. о., тежестта на допуснатото нарушение се определя с оглед характера на изпълняваната работа; с оглед характера на възложените трудови функции и доколко те сочат за оказано от работодателя по-високо доверие; доколко са свързани с по-висока степен на отговорност при изпълнение на работата. Следва да се съобразяват и последиците от допуснатото нарушение и доколко тези последици са повлияли или могат да повлияят върху дейността на работодателя; доколко от неизпълнението им за работодателя биха могли да настъпят неблагоприятни последици. Трудови функции, свързани със задължения по опазване обществената сигурност; по опазване сигурността на живота и здравето на хората или на сериозни материални блага, сочат за оказано високо доверие на работника, а неизпълнението им съставлява изключително тежко дисциплинарно нарушение. В обжалваното въззивно решение на Софийски градски съд е прието за установено, че ищецът е работел по трудов договор от 2007 г. на длъжност "сътрудник охрана" в отдел "Охрана и пропускателен режим" при дирекция "Сигурност" на [фирма]. Трудовото правоотношение е било прекратено от работодателя със заповед № 21 от 20.10.2009 г. на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ за допуснато дисциплинарно нарушение по чл. 190, ал. 1, т. 7 КТ, изразяващо се в неосъществен контрол на достъп и извършване на лична проверка за сигурност по отношение на преминал пешеходец през контролно-пропускателен пункт № 3 на летището на 19.09.2009 г. около 02.50 часа. В решението е прието за установено, че в нощта на 19.09.2009 г. пешеходец е преминал в очевидно пияно състояние безпрепятствено от първи до втори терминал на летището, през хангара на "Л. техник" и се е оказал в района на самолетите, когато е бил забелязан от служители на първи ръкав на втори терминал. Ищецът е работел на контролно-пропускателен пункт № 3, ограничаващ достъпът на автомобили; задълженията му са били да извършва физическа проверка на водачите на преминаващите през пункта, ползващи се с пропуск автомобили. Пунктът е бил охраняван от петима служители, в т. ч. ищецът и служители на МВР при спуснати бариери. Пешеходецът е преминал през пункта без да е спрян и проверен от дежурните служители. При така установените факти, в решението е прието, че дисциплинарното наказание е наложено в нарушение на чл. 189, ал. 1 КТ без да е отчетено, че служителят не е допуснал нарушението съзнателно и пренебрегвайки служебните си задължения да следи преминаващите през пункта автомобили и без да се отчете, че не са му били налагани предходни дисциплинарни наказания. В касационната жалба против решението на Софийски градски съд, постъпила от [фирма] се поддържа, че съдът е приложил неправилно чл. 189 КТ, без да отчита обществената значимост на професията и характера и важността на неизпълненото трудово задължение. Ответникът по касационната жалба С. Б. С. я оспорва като неоснователна. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че въведените с касационната жалба оплаквания са основателни. Правилно, в съответствие с доказателствата по делото, въззивният съд е приел, че дисциплинарното наказание на ищеца е наложено при спазване на изискванията на чл. 193, ал. 1 КТ след като работодателят е приел писмените обяснения на наказания служител, както и че извършването на дисциплинарното нарушение е установено по безсъмнен начин; че трудовите функции на ищеца са се свеждали до осуетяване на преминаването на лица без съответен пропуск през контролно-пропускателния пункт на летището, както и че в нарушение на трудовите си функции служителят е допуснал преминаването на пешеходец в очевидно пияно състояние, който след преминаването през охранявания пункт е достигнал безпрепятствено до самолетите. Неправилен е изводът, че наложеното от работодателя наказание не е съобразено с тежестта на допуснатото дисциплинарно нарушение. Извършвайки преценката за спазването на чл. 189 КТ, въззивният съд не е съобразил характера на нарушените трудови функции, обществената им значимост и неблагоприятните последици, които биха могли да настъпят от неизпълнението на трудовите задължения. Не е съобразил, че трудовите функции на ищеца са свързани с осигуряване сигурността на въздухоплаването; с опазване живота и здравето на множество хора; с авторитета и доброто име на работодателя като летищен оператор, комуто обществото поверява опазване сигурността на полетите, поради което допуснатото неизпълнение на трудовите задължения по осъществяване на контрол на преминаващите през контролно-пропускателния пункт съставлява тежко дисциплинарно нарушение, обуславящо налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание уволнение. Предвид изложеното, обжалваното въззивно решение, постановено в нарушение на материалния закон, следва да бъде отменено на основание чл. 293, ал. 2 ГПК и постановено ново решение по съществото на гражданскоправния спор, с което предявеният иск за отмяна на дисциплинарното уволнение се отхвърли като неоснователен. С оглед обусловеният им характер, като неоснователни следва да се отхвърлят и обективно съединените искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3 КТ за възстановяване на заеманата длъжност и присъждане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на ответника по касация следва да бъдат присъдени направените в производството съдебни разноски общо в размер на 325,54 лева внесени държавни такси. Воден от изложеното и на основание чл. 293, ал. 1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение