Определение № 2167 от 10.07.2025 г. на ВКС по т. д. № 1160/2025 г.

Производството е образувано по касационна жалба на „Елкоб“ЕООД срещу решение №49/15.02.2025г. по в.гр.д.№891/24г. по описа на Окръжен съд Пазарджик, с което е потвърдено решение №1226/17.10.24г. по гр.д.№971/24г. по описа на Районен съд Пазарджик, с което дружеството е осъдено да заплати на „Булвес 77“ЕАД на основание чл.403 ал.1 пр.1 ГПК сумата 11 433,26 лв., представляваща обезщетение за пропусната полза, поради това, че за периода 13.10.2020г. – 27.02.2024г. сумата от 30 791,75 лв. е била внесена като залог по чл.398 ал.2 ГПК за обезпечение на исковете по т.д.№271/20г. по описа на СГС. В писмен отговор ответната по касационната жалба страна „Булвес 77“ ЕАД е възразила срещу допускането й до разглеждане по същество и срещу основателността й. Претендира направените разноски за касационното производство, представляващи платено адвокатско възнаграждение. Върховен касационен съд, Търговска колегия,в състав на Второ отделение, след като обсъди данните по делото, намира касационната жалба за недопустима на основание чл.280 ал.3 т.1 пр.2 ГПК. Искът, с който е бил сезиран районният съд, е за заплащане на обезщетение за вреди от обезпечаване на неоснователен иск /чл.403 ал.1 ГПК/. Основан е на твърдения за образувано по искова молба на „Елкоб“ЕООД срещу „Булвес 77“ЕАД търговско дело с предмет заплащане на възнаграждение за изпълнени строително ремонтни работи; за обезпечаване изпълнението на евентуалното осъдително решение по така предявения иск е било допуснато обезпечение чрез налагане на възбрана върху недвижим имот, впоследствие заменена със залог върху парично вземане в размер на 30 791,75 лв., която сума ответникът по така предявения иск е внесъл на 13.10.2020г. по сметката на СГС; с влязло в сила решение искът е отхвърлен като неоснователен, а на 27.02.2024г. заложената сума е върната на вносителя й „Булвес 77“ЕАД. Претендираната по настоящото дело сума от 11 433,52 лв. представлява размер на изтекла в периода на действие на залога законна лихва, изчислена върху заложената парична сума от 30 791,75 лв. Разпоредбата на чл.280 ал.3 т.1 пр.2 ГПК установява минимален размер на цената на исковете по търговски дела - 20 000 лв., под който не може да бъде надлежно сезирана касационната инстанция. Съгласно мотивите към ТР №3/23.02.2022г. по тълк.д.№3/2019г. на ОСГТК на ВКС при съпоставяне на съдържанието на понятията „търговско дело“ и „търговски спор“ се установява, че те не се припокриват, като първото е с по-широк обхват, защото обхваща и споровете, разглеждани от районния съд по реда на общия исков процес. Търговски са както делата, образувани по търговските спорове, изрично посочени в чл.365 ГПК,така и делата, имащи за предмет спорове относно обезпечителни права, отнасящи се до търговска сделка, както и делата, при които е налице функционална обвързаност на предмета на правния спор с търговското качество на страните. Делото, образувано пред СГС е с търговски характер, тъй като предметът му е функционално обвързан с действия на страните по него, осъществени от тях в качеството им на търговци. Поради това следва да се приеме за приложимо ограничението на чл.280 ал.3 т.1 пр.2 ГПК. Касае се за иск, който е с цена под 20 000 лв. Последното обуславя извод за недопустимост на депозираната пред ВКС касационна жалба срещу решението на Окръжен съд Пазарджик. Поради това същата следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното въз основа на нея производство – да се прекрати. По тези съображения Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение