Определение № 733 от 20.02.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4784/2023 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. Х. М. срещу решение №.156/11.07.23 по г.д.№.136/23 на ОС Силистра, с което е потвърдено реш.№.9/11.01.23 по г.д.№.327/22 на РС Тутракан в частта, с която е постановено, че вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака е на двамата съпрузи и ползването на семейното жилище се предоставя на съпруга М. И. М.. Ответната страна М. И. М. оспорва жалбата; претендира разноски. Касационната жалба е недопустима. Първоинстанционното производството е образувано по иск с правно основание чл.49 СК за прекратяване на брак, от който страните имат две пълнолетни деца. Съгласно разпоредбата на чл.280 ал.3 т.2 ГПК решенията по брачни искове не подлежат на касационно обжалване с изключение на въпросите по чл.59 ал.2 от Семейния кодекс в случаите, в които към датата на обявяване на въззивното решение от брака има ненавършило пълнолетие дете. Предвид тази уредба в частта извън приложното поле на чл.59 ал.2 СК въззивното решение по предявения брачен иск за развод не подлежи на касационно обжалване /погрешното отразяване в същото, че може да се обжалва пред ВКС, не предоставя права, каквито законът не предвижда/. При тези обстоятелства касационната жалба е недопустима и следва да се остави без разглеждане. С оглед изхода на спора и на основание чл.78 ал.4 ГПК на ответната страна се дължат направените разноски в размер на 300лв. платен адвокатски хонорар. Мотивиран от горното, ВКС, състав на ІV ГО,