Определение № 114 от 24.02.2021 г. на ВКС по т. д. № 952/2020 г.

Производството е по реда на чл.288 HПК. Постъпила е касационна жалба от „Интер-Тур”ЕООД (н) срещу Решение № 72/25.02.2020 год. по т.д.№ 797/2019 год. на Пловдивския апелативен съд с което въззивният съд е потвърдил обжалваното пред него Решение № 82 от 01.07.2019 год. по т.д.№ 353/2018 год. на Пазарджишкия окръжен съд с което е уважен предявеният от Националната агенция на приходите (НАП) иск за установяване съществуването на вземане в размер на 39970.66 лв., формирано от незаплатени от „Интер-Тур”ЕООД (н) публични задължения за данък сгради и такса битови отпадъци. В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът се позовава на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК. Отговорът по чл.287 ал.1 ГПК на НАП съдържа становище за липса на предпоставки за допускане на касационен контрол. Няма искане за присъждане на разноски. В отговорът, депозиран по реда и в срока на чл.287 ал.1 ГПК синдикът на „Интер-Тур”ЕООД сочи, че касационната жалба е основателна. Становището на настоящия съдебен състав по наличие на предпоставките на чл.280 ГПК за допускане на факултативния касационен контрол се основава на следното: НАП е сезирала Пазарджишкия окръжен съд с иск с правно основание чл.694 ал.2 т.1 ТЗ вр. чл.164 ал.3 ДОПК за установяване спрямо синдика, длъжника и кредиторите в несъстоятелността на „Интер-Тур”ЕООД (н) съществуването на вземане в размер на 39970.66 лв. от които 27176.32 лв. главница и обезщетение за забава, съобразно дължимите лихви в размер на 12794.34 лв. Вземането е формирано от незаплатен данък за недвижими имоти на длъжника в [населено място] и такса за битови отпадъци за периода 2011-2016 год. Ответникът по иска „Интер-Тур”ЕООД (н) не е изразил становище. В отговора по чл.367 ГПК синдикът на несъстоятелното дружество е направил възражение за изтекла погасителна давност по отношение на вземанията за 2011 и 2012 год., а задълженията за периода 2012-2106 год. не са установени с влязъл в сила акт. Съставеният АУДВ № 2-35/05.19.2918 год. е бил отменен. Пазарджишкия окръжен съд е счел, че възражението за изтекла погасителна давност изхожда от нелегитимирано лице, доколкото е извън правомощията на синдика. Счел е за неоснователен довода, че публичните държавни вземания следва да бъдат установени с влязъл в сила акт. Сезиран с въззивните жалби на „Интер-Тур”ЕООД (н) и на синдика на дружеството, съставът на ПАС е потвърдил първоинстанционния акт. Счел е за неоснователен доводът по въззивната жалба на длъжника за недопустимост на иска, като предявен извън срока по чл.694 ал.6 ТЗ. Определението по чл.692 ТЗ е обявено в Търговския регистър 12.12.2018 год. Исковата молба постъпила в канцеларията на съда на 28.12.2018 год. Била е изпратена по пощата, като датното клеймо на изпращане е 21.12.2018 год. Предвид разпоредбата на чл.62 ал.2 ГПК, срокът не е пропуснат. Не е налице и противоречие в интересите на представител и представляван, изискващо прилагането на чл.29 ал.4 от ГПК. Обстоятелството, че управителят на „Интер-Тур”ЕООД (н) има качеството и на кредитор в несъстоятелността е без значение, доколкото този кредитор няма самостоятелно участие в процеса. Не е нарушено правото на „Интер-Тур”ЕООД (н) за участие в процеса. Редовно са му били връчени преписите и от исковата молба и от допълнителната искова молба. Счел е, че регламентираното с чл.694 ал.4 ТЗ задължителното участие на синдика в производството не го прави страна по материалното правоотношение и не упражнява представителните функции по чл.658 ал.1 т.1 и т.7 ТЗ. Той не е главна страна в производството и не може да упражнява като процесуален способ защитното възражение за изтекла погасителна давност. Позовал се е на разпоредбите на чл.164 ал.4 и ал.5 ДОПК сочещи значението на влизане в сила на акта за установяване на публично държавно вземане спрямо реда за включване на вземанията в списъка, но не рефлектиращи върху преценката за съществуване на вземането. В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК позоваването на касатора на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК е по отношение на следните въпроси: „1./ В хипотезата на искова молба, подадена по пощата, коя е датата, на която искът се счита за предявен - датата на пощенското клеймо, съобразно чл.62, ал.2 от ГПК, или датата на постъпване на исковата молба в съда, съобразно чл.125 от ГПК? Как се отнасят разпоредбите на чл.62, ал.2 от ГПК и на чл.125 от ГПК една към друга? - Този въпрос се свързва с основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Твърди се противоречие с Определение № 184 от 07.03.2019 год. по ч.т.д. № 194/2019 год. на ВКС, ІІ т.о.; Решение № 221/10.06.2015 год. по т.д.№ 3030/2014 год. на ВКС, I т.о.; т.9 от мотивите на TP № 4/18.06.2014 год на ОСГТК; т.2 от мотивите на TP № 6/14.03.2014 год. на ОСГТК. 2./ С оглед разпоредбите на чл.694 ал.4 и ал.7 ТЗ, налице ли е противоречие в интересите между представляван и представител по смисъла на чл.29 ал.4 от ГПК, когато в производство по иск по чл.694 ал.2 т.1 ТЗ, предявен от НАП срещу обявеното в несъстоятелност ЕООД, последното се представлява от Управител - физическо лице, което лице едновременно с това е и кредитор с прието вземане срещу ЕООД в производството по несъстоятелност? - Този въпрос касаторът свързва с приложното поле на чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Същото основание се твърди и по отношение на следните въпроси: 3./ Бидейки, съгласно чл.694 ал.4 от ТЗ, задължителен участник в производството по иск по чл.694 ТЗ, който обаче не е страна в материалното правоотношение, съществуващо между кредитора-ищец и ответника - търговец в несъстоятелност, а има процесуално положение, сходно с това на прокурора в гражданския процес - чл.26 ал.З ГПК, какви процесуални права/правомощия има синдикът в това производство, респективно: 3.1/ Има ли право да подава отговори по чл.367 и чл.372 от ГПК и ако има следва ли същите да бъдат връчвани и на ответника - търговец в несъстоятелност, който в процеса по чл.694 от ТЗ се представлява от управителните си органи? 3.2/ Има ли право да прави правопогасяващи възражения, в т.ч. възражение за изтекла погасителна давност, (а) самостоятелно или от името на (вместо): (б) ответника - търговец в несъстоятелност; (в) друг кредитор, конституиран като необходим другар в процеса; (г) друг кредитор, който, обаче, не е конституиран като необходим другар в процеса? 3.3/ Има ли право на въззивна и/или касационна жалба в производството по чл.694 от ТЗ? 4./ Когато в хипотезата на иск по чл.694 ал.2 т.1 Т3, предявен от НАП, се иска да бъде прието за установено съществуването на публично вземане, установено с акт за установяване на публично задължение, който акт не е влязъл в сила до приключване на устните състезания във въззивната инстанция, въззивният съд следва ли да приеме иска за основателен или следва да го отхвърли като неоснователен?”. Становището на настоящия съдебен състав, че липсват посочените основания за допускане на факултативния касационен контрол произтичат от следното: Не е налице основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК по отношение на първия от поставените въпроси. В нито един от посочените съдебни актове не се съдържа разбирането, че когато исковата молба е депозирана по пощата, релевантната дата е тази на постъпването и в съда, като по отношение на нея не се прилага правилото по чл.62 ал.2 ГПК. Тезата на касатора е аргументирана със съдържащите се в съдебните актове позовавания на чл.125 ГПК – постъпването на исковата молба в съда. Както бе посочено, в тях не се съдържа уточнението дали тя е депозирана в канцеларията на съда или по пощата. Единственият съдебен акт (за който касаторът счита, че материализира остаряла и неправилна практика), съдържащ произнасяне и по чл.125 ГПК и чл.62 ал.2 ГПК в корелация е Решение № 182 от 17.11.2010 год. по т.д.№ 76/2010 год. на ІІ т.о. на ВКС. С него, по реда на чл.290 ГПК съставът на ІІ т.о. се е произнесъл по въпроса „От кога се счита предявен иск, при положение, че исковата молба е предявена по пощата и как се съотнасят процесуалноправните разпоредби на чл.125 от ГПК, според която искът е предявен от датата на постъпване на исковата молба в съда и тази на чл.62 ал.2 от ГПК”. Отговорът, че и спрямо исковата молба е приложима разпоредбата на чл.62 ал.2 ГПК, е категоричен. Тази практика не е остаряла, неправилна или изоставена. Нещо повече, многобройна и последователна е съдебната практика с която ВКС се е произнесъл по същия начин спрямо депозирането на въззивната и касационната жалби. Приложното поле на чл.280 ал.1 т.3 ГПК не е налице и по отношение на останалите три въпроса. Първият от тях (въпросът по п.2) е хипотетичен и няма обуславящо значение за конкретния спор. Противоречие между интересите на несъстоятелния длъжник и неговия управител в производството по чл.694 ТЗ евентуално би имало в случаите, когато длъжникът оспорва вземане, предявено от управителя му - ал.1. Дори в хипотезата на ал.2, ако управителят действа от свое име като кредитор, материалният му интерес му биха били съвпадащ с тези на длъжника, но евентуално би бил приложим чл.29 ал.4 ГПК с оглед процесуалните им качества на ищец и ответник. В случая се касае за вземане на друг кредитор (НАП) и материалният интерес и на длъжника и на неговия управител в качеството му на конкуриращ кредитор в несъстоятелността е съвпадащ т.е. искът да не бъде уважен. В процесуален аспект, ответник е само „Интер-Тур”ЕООД, но не и неговият управител. По отношение на въпроса по п.3 също не е налице приложното поле на чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Това е така, поради обстоятелството, че по въпроса за статута на синдика в производството по чл.694 ал.1 ТЗ, Върховният касационен съд се е произнесъл по реда на чл.290 ГПК с Решение № 125 от 04.07.2017 год. по т.д.№ 2591/2016 год. на І т.о. Що се касае до това дали синдикът може да депозира отговори, въпросът е и без значение, доколкото това право не му е било отречено нито от първоинстанционния, нито от въззивния съд. Отговор по чл.287 ал.1 ГПК е депозиран и в настоящето производство. Въпросът по п.4 от изложението няма характеристиката на правен въпрос по смисъла на т.1 от ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК. Той е въпрос по същество – правилно ли е решението на въззивния съд. Предвид на горното, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.