Определение № 4219 от 21.12.2023 г. на ВКС по гр. д. № 5152/2023 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК. С частна касационна жалба с вх.№19502/28.08.2023г. И. О. М., чрез пълномощника адв.Ф. Р., обжалва определение № 2056 от 09.08.2023г., постановено по ч.гр.д. №2118/2023г. на Софийския апелативен съд, ГО, 10 състав. С обжалваното определение е потвърдено протоколно определение от 14.06.2023г. по гр.д.№11943/2020г. на СГС, ГО, 5 състав, за спиране на основание чл. 229, ал.1, т.4 ГПК на исковото производство по гр.дело № 11943/2020г. на СГС до приключване на производството по гр.д. № 63940/2022г. на СРС, ГО, 92 състав с влязъл в сила съдебен акт. В частната касационна жалба са изложени оплаквания, че определението е неправилно и необосновано. Поддържа се, че съдебният акт е постановен в нарушение на чл. 193 ГПК, чл.133 ГПК, чл.229, ал.1, т.4 ГПК и в противоречие с разясненията, дадени в т.2 на ТР № 5 от 14.11.2012г. по тълк.дело №5/2012г. на ОСГТК на ВКС. Искането е да се отмени определението. В изложението по чл.284, ал. 3 т. 1 ГПК жалбоподателят счита, че следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивния съдебен акт в хипотезите на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по следните обуславящи според него резултата по конкретното дело правни въпроси: 1. Приложимо ли е ТР №5/2012г. на ОСГТК на ВКС в производството по исковете по чл. 124, ал.4 ГПК за оспорване на документ и установяване на факти и в производството по чл. 547 ГПК във вр. с чл. 542 ГПК за поправка на документ и установяване на факти; 2. Допустимо ли е ново производство по чл. 547 ГПК във вр. с чл.542 ГПК за поправка на датата на смъртта на лице и поправка на акта за смърт, ако са пропуснати преклузивните срокове за оспорване на акта на смърт по чл. 193, ал.1 ГПК и чл. 133 ГПК в предходно производство; 3. Допустимо ли е спиране на производството по чл. 229, ал.1, т.4 ГПК, когато не е оспорен акта за смърт, поради невообразувано производство за поправка на акта за смърт на същото лице по чл. 542 ГПК. В срока по чл. 276, ал.1 ГПК ответникът по жалбата А. О. М., чрез пълномощника адв. А. Б., оспорва наличие на основания за допускане до касационно обжалване на атакуваното определение. Оспорва по същество подадената жалба. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като съобрази данните по делото и становището на страната, намира следното: Частната касационна жалба е подадена в преклузивния срок от легитимирана страна срещу валиден съдебен акт, подлежащ на касационно обжалване. За да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, съдът намира следното: Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба от А. О. М., с която против И. О. М. са предявени искове по чл. 26 ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за продажба на недвижим имот от 05.10.2020г., обективиран в нот.акт №058, том І, рег.№ 062, нот.дело №45/05.10.2020г., сключен между О. А. М., действащ чрез пълномощника Е. И. А., и ответника И. О. М., като симулативен, прикриващ договор за дарение; при условията на евентуалност - поради противоречие с добрите нрави; при условията на евентуалност, поради липса на съгласие от страна на продавача при сключването му, тъй като смъртта му е настъпила преди сделката; и поради сключването му от лице без представителна власт. В уточнителна молба ищецът сочи, че близо една година след образуване на производството се снабдил с медицинската документация за престоя на баща си О. М. в лечебно заведение непосредствено опреди смъртта му, от която установил, че наследодателят е починал на 03.10.2020г., а не както е посочено в акта за смърт на О. м.-05.10.2020г. В тази връзка твърди, че е подал молба пред СРС с правно основание чл. 547, във вр.с чл.542 ГПК за поправка на Акт за смърт № 0431/06.10.2020г. на Столична община на О. М. по която е образувано гр.д. № 63940/2022г. на СРС, ГО, 92 състав и на основание чл. 229, ал.1, т.4 ГПК е поискал производството по делото да бъде спряно, до влизане в сила на решение по охранителното производство. Установено е по делото, че с искова молба с вх.№ 258431/ 24.11.2022г., по която в СРС е било образувано гр.д.№ 63940/2022г., А. О. М. е поискал, на основание чл.547, във вр. с чл. 542 ГПК да бъде допусната поправка в акта за смърт № 0431/06.10.2020г. на О. М., съставен от Столична община. При тези данни, съставът на СГС е приел, че са налице предпоставките на чл. 229, ал.1, т.4 ГПК и е спрял производството по исковете с правно основание чл.26 ЗЗД до приключване на производството по чл.547, във вр. с чл.542 ГПК с протоколно определение от 14.06.2023г. Според СГС образуваното гр.д.№063940/2022г. по описа на СРС за установяване вярната дата на смъртта на О. М. и за поправка на акта за смърт, се явява преюдициално по отношение на спора по един от предявените исковете с правно основание чл. 26 ЗЗД. За да потвърди определението на СГС за спиране на производството, на основание чл. 229, ал.1, т.4 ГПК, въззивният съд с атакуваното пред ВКС определение е изложил съображения, че производството пред СРС по чл. 547, във вр. с чл. 542 ГПК е за установяване на факт с правно значение, който трябва да е удостоверен с документ по надлежния ред, а такъв документ е актът за гражданско състояние, в случая акт за смърт; промяната на датата на смъртта може да се осъществи само по съдебен ред-когато в акт за смърт е допусната грешка, тя може да бъде поправена от съда в производство по чл. 542 ГПК, като е без правно значение дали ищецът е оспорил по реда на чл. 193 ГПК акта за смърт, тъй като процедурата за поправка на грешка в акт за гражданско състояние няма общо с оспорването истинността на акта. Посочил е, че поправянето на акт за гражданско състояние е охранително производство и не е предпоставено от оспорване на документа по чл. 193 ГПК, поради което разясненията, дадени в ТР№5/2012г. на ОСГТК на ВКС не намира приложение. Съдът е обобщил, че доколкото установяването на вярната дата на смъртта на О. М. е факт с правно значение и това рефлектира върху решението по предявения иск по чл. 26 ЗЗД, то е налице съотношение на обусловеност между двата спора. С тези мотиви съдът е потвърдил ожалваното пред него определение на СГС. Настоящият състав на ВКС намира, че атакуваното определение не следва да бъде допускано до касационно обжалване. Поставените от частния жалбоподател правни въпроси са некоректно формулирани и са поставени в контекста на собственото му разбиране за характера на производството по чл. 547 ГПК, условията за образуването му и неговата допустимост, а не с оглед решаващите съображения на съда относно преюдициалното му значение в случая. Но дори да се приеме, че в едната си част въпросите са обуславящи решаващите изводи на съда и в този смисъл съставляват общо основание за достъп до касация, по отношение на тях не са налице сочените допълнителни основания по чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Няма колебания в доктрината, така и в съдебната практика, че актът за смърт е официален писмен документ, удостоверяващ настъпване на юридическо събитие. ВКС нееднократно в своите съдебни актове е разяснявал, че той има доказателствена сила за отразените в него данни до доказване на тяхната неистинност - чл.34, ал.2 ЗГР. В случаите, когато се оспорва истинността на вписан в акта за раждане/акт за смърт факт, ако се касае за грешка, тя подлежи на отстраняване по реда на чл.547 ГПК, когато същата не подлежи на отстраняване по друг ред. При спор относно записаните в акта за раждане/акта за смърт факти с правно значение, спорът се решава по съдебен ред - арг. чл. 38, ал. 4 ЗГР (нормата определя реда, а не съставлява материалноправна квалификация на спора). В този смисъл определение № 424/17.06.2015г. по ч. гр. д. № 2482/2015г. на IV ГО; решение № 157/3.07.2018г. по гр. д. № 1666/2017г. на IV ГО; определение № 181/30.04.2018г. по ч. гр. д. № 663/2018г. на III ГО и др.). Приложимата правна норма зависи от конкретния правен спор. Неверни са данните, които не отговарят на действителното фактическо положение. Когато се оспорва акт за раждане/акт за смърт в частта относно посочената в него дата на раждането/дата на смърт, при твърдение, че не отговаря на действителната дата на събитието, неистинността се установява с молба по чл. 547 ГПК, подадена от заинтересованото лице. Именно това е приложимият ред за защита, а не този по оспорване като административен акт на акта за раждане/акта за смърт или исковия ред по чл. 124 ГПК. При уважаване на молбата по чл. 547 ГПК, като последица, компетентния административен орган извършва съответната промяна в регистъра на населението и електронния личен регистрационен картон - чл. 27, т. 4 ЗГР, както и промяна в акта за раждане/акта за смърт (в този смисъл определение по ч. гр. дело № 6800/2014г. на IV ГО; решение № 157/03.07.2018г. по гр. д. № 1666/2017г. на IV ГО на ВКС и др.). По приложението на разпоредбата на чл. 229, ал.1, т.4 ГПК също е налице задължителна съдебна практика, с която въззивният съд изцяло се е съобразил. Нормата на чл.229, ал.1, т.4 ГПК урежда не реда, а основанието за спиране на разглежданото производство при наличие на висящо дело в същия или в друг съд, което „има значение за правилното решаване на спора“. Преценява се наличието на предпоставките за спиране, посочени в текста, като нормата не предвижда преценка „за допустимост на преюдициалното производство“. По въпроса за преценка на предпоставките за спиране на обусловеното дело до приключване на обуславящото е налице задължителна съдебна практика, с която както се посочи въззивният съд изцяло се е съобразил. След като частният касатор не е поставил правен въпрос, който да е съобразен с мотивите на обжалваното определение на САС, съответно да е значим за спора по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, само на това основание обжалваното определение не следва да се допуска до касационен контрол Така мотивиран, Връховният касационен съд