Определение № 2904 от 22.10.2026 г. на ВКС по т. д. № 2213/2026 г.

Производството е образувано по касационна жалба на „Балканкар Плевен“ АД срещу частта от въззивно решение №332/17.07.2026 г. по гр.д. № 148/20 г. по описа на Окръжен съд Плевен, с която е потвърдено решение №1973/15.12.2025г., постановено по гр.д.№4396/24г. по описа на Плевенски районен съд, с което са отхвърлени предявените от дружеството срещу „Алеко клийн сървиз“ООД насрещни осъдителни искове по чл.55 ал.1 предл.3 ЗЗД в размер на 9 600 лв. и по чл.82 ЗЗД вр. чл.302 ТЗ и чл.258 ЗЗД в размер на 20 000 лв. В писмен отговор ответникът по касационната жалба „Алеко клийн сървисиз“ООД е възразил срещу допустимостта и основателността й. Върховен касационен съд, в състав на Второ търговско отделение, след като обсъди данните по делото, намира касационната жалба за недопустима на основание чл.280 ал.3 т.1 пр.2 ГПК. Разпоредбата на чл.280 ал.3 т.1 пр.2 ГПК установява минимален размер на цената на исковете по търговски дела - 20 000 лв., до който не може да бъде надлежно сезирана касационната инстанция. Съгласно мотивите към ТР №3/23.02.2022г. по тълк.д.№3/2019г. на ОСГТК на ВКС при съпоставяне на съдържанието на понятията „търговско дело“ и „търговски спор“ се установява, че те не се припокриват, като първото е с по-широк обхват, защото обхваща и споровете, разглеждани от районния съд по реда на общия исков процес. Търговски са делата, образувани по търговските спорове, изрично посочени в чл.365 ГПК, делата, имащи за предмет спорове относно обезпечителни права, отнасящи се до търговска сделка, както и делата, при които е налице функционална обвързаност на предмета на правния спор с търговското качество на страните. Делото, образувано пред Плевенски РС, е с търговски характер, тъй като предметът му касае права, произтичащи от неизпълнението/ развалянето на сделка, сключена между търговци във връзка с осъществяването на търговската им дейност - договор за изработка. Поради това следва да се приеме за приложимо ограничението на чл.280 ал.3 т.1 пр.2 ГПК. Предмет на касационно обжалване са обективно съединени искове, всеки от които е с цена под установения в разпоредбата минимален праг. Последното обуславя извод за недопустимост на депозираната пред ВКС касационна жалба срещу решението на Плевенски окръжен съд. Поради това същата следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното въз основа на нея производство – да се прекрати. По тези съображения Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение