Определение № 3278 от 31.10.2023 г. на ВКС по гр. д. № 915/2023 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ищеца В. Г. Ц. срещу решение № 1477 от 24.11.2022 г. по в. гр. д. № 1407/2022 г. на Окръжен съд – Пловдив, с което е потвърдено решение № 1153 от 05.04.2022 г. по гр. д. № 1630/2021 г. на Пловдивски районен съд, с което са отхвърлени като неоснователни предявените от жалбоподателя искове против Гаранционен фонд с правно основание чл. 557, ал. 1, т. 1 КЗ за сумата 10 000 лв. – обезщетение за претърпени неимуществени вреди на дата 30.09.2019 г. от пътно транспортно произшествие /ПТП/ по вина на неустановен водач и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 1 355.66 лв. – лихва за забава върху главницата за период от 30.09.2019 г. до 29.01.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаването на исковата молба до окончателното изплащане. Касаторът поддържа в касационната си жалба, че обжалваното въззивно решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и като необосновано - основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. Навежда оплаквания, че въззивният съд е интерпретирал погрешно заключенията на приетите по делото основна и допълнителна автотехническа експертизи, от които счита, че се установява, че причината за настъпилото ПТП е, че пострадалият мотоциклетист е бил засечен от неизвестен автомобил, който му е отнел предимството. Поддържа, че е неправилен изводът на решаващия съд, че полицейските служители са видели на охранителните камери, че мотоциклетът на ищеца се е движил по - бързо от позволеното, тъй като от допълнителната автотехническа експертиза се установява, че охранителните камери са насочени към магазина и нямат никаква видимост към движението на автомобилите по бул. ,,Христо Ботев", където е реализирано ПТП. Моли обжалваното решение да бъде отменено като неправилно и вместо него да бъде постановено ново решение, с което предявените искове да бъдат уважени. Претендира сторените пред трите съдебни инстанции съдебно – деловодни разноски. В представеното изложение на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят се позовава на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, по следните въпроси: 1. „Следва ли съдът да приеме като доказан механизъм на ПТП, описан в оспорен протокол за ПТП при наличие на допълнителна съдебна автотехническа експертиза, оборваща така описания в протокола механизъм?“; 2. „Ползва ли се протоколът за ПТП с материална доказателствена сила относно описания в него механизъм на ПТП пред заключението по приетата САТЕ?“ и 3. „Длъжен ли е въззивният съд служебно да назначи експертиза, необходима за установяване на правнорелевантен факт по делото, при положение, че възприетият от въззивния съд извод е предполагаем и не почива на доказателствата, нито е бил предмет на изследване по допуснатите САТЕ?“, които поддържа, че са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в т. 3 ТР № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС; решение № 40/15.01.2021 г. по гр.д. № 3944/2019 г. на ВКС, Четвърто г.о.; решение № 85/28.05.2009 г. по т.д. № 768/2008 г.; решение № 240/15.01.2921 г. по гр. д. № 3944/2019 г. на ВКС, Четвърто г.о.; решение № 20/22.03.2017 г. по гр. д. № 50128/2016 г. на ВКС, Трето г.о.; решение № 110 от 04.09.2013 г. по т. д. № 194/2012 г. на ВКС, Второ т.о. и др.. Ответникът по касационната жалба – Гаранционен фонд подава отговор на същата, в който поддържа становище за отсъствие на основания за допускане на касационен контрол и за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е допустима. За да постанови обжалвания акт, въззивният съд е приел за безспорни твърдените травматични увреждания от пострадалия, настъпили от процесното ПТП. За спорни по делото е намерил причиняването на ПТП от неизвестен водач на МПС и наличието на причинна връзка между травматичните увреждания и виновното поведение на неустановен водач на друг автомобил. Досежно тези обстоятелства, окръжният съд е посочил, че в приетия в процеса протокол за ПТП от 30.09.2019 г., който не е обжалван и е влязъл в сила, е удостоверено, че мотористът - ищец не се е съобразил с интензивността на движението, загубил е контрол над превозното средство и се е блъснал в крайпътно съоръжение /метална реклама, хваната за електричен стълб/ до № 130 на [улица], [населено място]. В протокола за ПТП не е посочено да е имало свидетел - очевидец на инцидента или друг участник в ПТП, вкл. друго МПС. От неоспореното заключение на приетата съдебно – медицинска експертиза, е счел за установено, че претърпените от пострадалия травматични увреждания, са причинени не от съприкосновение с друго МПС, а от самото падане с мотора на дясна страна върху дясното му рамо и притискане на тялото му от мотора към земята. От неоспорените заключения на приетите основна и допълнителна автотехнически експертизи, е приел за установено, че липсват обективни данни за наличие на автомобил в близост до мотоциклета на пострадалия, като не е възможно да се определи дали установените повреди от лявата страна по мотоциклета са в резултат на удар с друг автомобил. Възприемайки изводите на горепосочените експертни заключения, въззивният съд е намерил, че не следва да кредитира показанията на свидетеля А., който е заявил, че е видял, че един лек автомобил е направил движение да се пристрои в дясно и е засякъл пътя на моториста, при което моторът му тръгнал на зигзаг и водачът му паднал, а свидетелят отишъл на място и дал на пострадалия ищец визитката си - при нужда да свидетелства. Окръжният съд е подчертал и обстоятелството, че ищецът не е съобщил при съставяне на протокола за ПТП, че е имало свидетел -очевидец след като е имал визитката му, а в протокола за ПТП е удостоверено обстоятелството, че няма свидетели на инцидента. Кредитирал е показанията на свидетеля Б. П. – актосъставител на протокола за ПТП, който посочил, че с колегата му са видели, че на ъгъла на кръстовището на [улица]и [улица]има камера, която се намира от страната на местопроизшествието и като снели данните от нея установили, че водачът на мотоциклета се е движил по - бързо от позволеното и докато автомобилите пред него намалявали скоростта и спирали, той не могъл да спре и се блъснал странично в табелата на пътя, като не е имало никакъв автомобил, който да му е засякъл пътя. При така установената фактическа обстановка, въззивният съд е намерил за недоказана причинната връзка между претърпените травматични увреждания от ищеца и поведението на неустановен водач на МПС, последното обстоятелство също неустановено, при което е счел предявените искове за неоснователни. Посочил е, че кумулативно изискуемите предпоставки за уважаване на иск с правно основание чл. 557, ал. 1, т. 1 КЗ срещу Гаранционния фонд са: да са настъпили вреди; вредите да са причинени от ПТП на територията на РБ и те да са причинени от противоправно поведение на неустановен водач на МПС, а две от тези предпоставки не са настъпили. По наличието на основания за допускане на касационно обжалване: Първият поставен от касатора въпрос няма характеристиките на правен въпрос и общо основание за допускане на касационния контрол по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Според дадените в т. 1 ТР № 1/2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС задължителни указания материално правният или процесуално правният въпрос трябва да са от значение за изхода по конкретното делото, за формиране на решаващите правни изводи на съда в атакуваното решение, но не и за правилността на последните, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Първият въпрос касае конкретната преценка на приетите по конкретното дело доказателства, извършена от решаващия съд, поради което не би могъл да е от значение за решаващите правни съображения, с които са отхвърлени предявените искове. Освен това удостоверените обстоятелства в протокола за ПТП не са опровергани, а напротив, потвърдени са от останалите доказателства, приети по делото – заключения на медицинска и автотехнически експертизи и показанията на свидетеля – актосъставител. Поради това, по начина по който е зададен първият въпрос, не може да се приеме, че е относим към конкретния спор, доколкото не са осъществени конкретните обстоятелствата, посочени в него. Ето защо по него не следва да бъде допускано касационно обжалване. Вторият въпрос на касатора също не е обуславящ за изхода на конкретното дело, тъй като въззивният съд не е основал своите правни изводи в обжалваното решение единствено на удостовереното в протокола за ПТП, като не е приемал и че последният се ползва с материална доказателствена сила. Освен това във въпроса е имплицитно заложено твърдение за наличие на противоречие между установения в процесния протокол за ПТП механизъм на непозволеното увреждане и този, установен в приетите автотехнически експертизи, каквото противоречие не може да се изведе от мотивите на атакуваното решение. Видно от същите, нито протоколът за ПТП, нито заключенията на приетите автотехнически експертизи установяват наличието на неидентифициран или какъвто и да било автомобил в близост до мотоциклета на пострадалия, чието поведение да е в причинна връзка с претърпените вреди, т.е. тези доказателства не са в противоречие едно с друго, а безпротиворечиво доказват горепосочения правнорелевантен факт. Затова, поставеният втори въпрос не е от значение за изхода на конкретното дело, тъй като какъвто и отговор да му бъде даден, той не би променил изхода на конкретния правен спор. Третият поставен въпрос е формулиран твърде общо и неясно, като не става ясно кой извод на въззивния съд е предполагаем и не почива на доказателствата в процеса, нито е бил предмет на изследване по допуснатите САТЕ. Такъв абстрактен въпрос не е обуславящ за изхода на спора, не съставлява общо основание по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК и поради това не може да обоснове допускането на искания касационен контрол. Съобразно гореизложеното, не са налице релевираните основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, поради което, Върховният касационен съд, съставът на Трето гражданско отделение