Определение № 50712 от 23.12.2022 г. на ВКС по т. д. № 124/2022 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на процесуалния пълномощник на ЗАД АРМЕЕЦ АД против решение № 260196 от 08.10.2021 г. по в.гр.д.№ 52/2021 г. по описа на Окръжен съд – Кюстендил, с което е потвърдено решение № 260142 от 03.12.2020 г. на Районен съд - Дупница по гр.д.№ 1060/2020 г. в обжалваната му част, а именно, с която е отхвърлен искът на касатора с правно основание чл.422 ГПК вр. чл.500 ал.1 т.1 КЗ за признаване за установено по отношение на ответника Е. А. П., че дължи в полза на ЗАД АРМЕЕЦ АД разликата над 13 000 лв. до 25 000 лв. по заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 29.04.2020 г., издадена по ч.гр.д.№ 611/2020 г. по описа на РС - Дупница, представляваща изплатено застрахователно обезщетение на пострадалия Б. М. Г. за причинените му имуществени и неимуществени вреди вследствие на ПТП, настъпило на 08.01.2017 г., причинени виновно от ответника. В касационната жалба се сочи, че са налице основанията на чл.281 т.3 ГПК за отмяна на решението като неправилно. Твърди се, че определеното от въззивния съд обезщетение – част от изплатеното от касатора, въз основа постигнато извънсъдебно споразумение с пострадалия – е необосновано занижено, не съответства на принципа за справедливост по смисъла на чл.52 ЗЗД и не е адекватно на понесените от увреденото лице болки и страдания, съобразно икономическите условия към момента на настъпване на вредите. По подробно изложени съображения се моли атакуваното решение да бъде отменено и исковата претенция да се уважи в заявения размер, с присъждане на разноските за всички инстанции. Искането за достъп до касация се основава на хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК по следните въпроси: 1/ Как следва да се прилага принципът за справедливост, въведен в чл.52 ЗЗД, и какви са критериите за определяне размера на дължимото обезщетение за претърпени неимуществени вреди при предявена претенция от пострадалия срещу застрахователя; 2/ Какви са критериите при определяне на конкретния размер на обезщетението по чл.52 ЗЗД, за да бъде същото справедливо, и следва ли съдът при приложението на чл.52 ЗЗД и определянето на справедливо обезщетение за причинени на пострадалия неимуществени вреди от непозволено увреждане да се съобрази с указанията, съдържащи се в ППВС № 4/1968 г. и да вземе предвид всички обстоятелства, които обуславят тези вреди, като посочи конкретно тези обстоятелства и значението им за размера на обезщетението; 3/ Съставлява ли икономическата конюнктура елемент от критериите за справедливост по чл.52 ЗЗД и следва ли същата да се отчита от съдилищата при определяне на размера на обезщетение за неимуществени вреди, причинени от ПТП, съобразявайки и лимитите на застрахователна отговорност, които съставляват законово отражение на обществено-икономическите условия в страната към момента на настъпване на произшествието. В подкрепа на искането си касаторът е посочил и обсъдил релевантна съдебна практика на ВС и ВКС. Против касационната жалба не е подаден писмен отговор от насрещната страна. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид доводите на касатора и материалите по делото, констатира следното: Касационната жалба е подадена от легитимирано лице, в срока по чл.283 ГПК, против подлежащ на обжалване въззивен съдебен акт, поради което е процесуално допустима. За да определи обезщетение в размер на 13 000 лв. и да отхвърли регресния иск на застрахователя в останалата му част, съставът на въззивния съд е взел предвид постановките на ППВС № 4/1968 г., както и е съобразил практика на ВКС по чл.290 ГПК, включително приетото с нея, че критерият за справедливост, поради паричния израз на обезщетението, всякога е детерминиран от съществуващата в страната икономическа конюнктура и от общественото му възприемане на даден етап от развитие на обществото, както и че в тази връзка следва да се отчитат и нивата на застрахователно покритие към момента на увреждането. Въз основа на горното, съдът е преценил следните конкретно установени и обективно съществуващи обстоятелства – 1/ начина на настъпване на инцидента - при внезапно и изненадващо навлизане на виновния водач в лентата за движение на пострадалия; 2/ получените от последния телесни увреждания – фрактура на лъчевата кост /радиус/ на дясна предмишница - вътреставна, в областта на китката, разкъсно-контузна рана на лигавицата на долната устна, луксация на втори долен ляв зъб, наложила медицинското му отстраняване, на фона на изразено предходно болестно увреждане с хроничен характер – пародонтоза 3-4 степен, обхващаща и останалите налични зъби; 3/ липсата на данни за нарушения на психичното здраве и усложнения в оздравителния процес; 4/ периода и степента на възстановяване, посочени от вещото лице, като по отношение на луксацията на зъба съдът е приел, че в случая се касае за загуба на предварително значително увреден от болестен процес зъб, която не води до практически значимо нарушение на говорната и дъвкателната функция и че лечението се е изразило в еднократно медицинско отстраняване, при липса на данни за проведено медикаментозно лечение. Съдът се е позовал на мнението на вещото лице, че при задълбочената пародонтоза на ищеца, неминуемо би се стигнало до отпадане на зъбите му в даден етап, независимо от инцидента. На последно място, след формиран извод за благоприятното за пострадалия възстановяване, съдът е отчел и икономическите фактори към момента на произшествието, разяснени с цитираната от него практика на ВКС. Настоящият съдебен състав намира, че касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска. Въпросите относно критериите, които съдът следва да съблюдава при определяне на обезщетението за причинени неимуществени вреди от непозволено увреждане, са значими за изхода на конкретното дело, но не се установяват допълнителните селективни предпоставки по чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Видно е, че за да се произнесе относно размера на дължимото обезщетение, съдът е обсъдил и е взел предвид установените по делото факти в тяхната пълнота, както и е отчел всички обстоятелства, които имат значение за обема на вредите, вкл. посочените във въпрос № 3, при съобразяване на постановките на ППВС № 4/1968 г., доразвити с актуалната практика на ВКС по чл.290 ГПК. С оглед гореизложеното, съставът на Върховния касационен съд, второ търговско отделение