Определение № 189 от 07.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1281/2010 г.

Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК. Образувано е по касационна жалба от адв. Г. М. - процесуален представител на ответниците по исковата молба В. В. Й. и В. В. Й., и двамата от[населено място], против въззивно решение №250/22.3.2010 г. по гр.д.№2765/2009 г. по описа на С. апелативен съд,г.к., 2-ри състав, с което касационните жалбоподатели са осъдени да заплатят на ищеца Г. К. В. допълнително 26000 лева, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания в резултат на причинени травматични увреждания, както и 1455 лева – деловодни разноски. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че са налице предпоставките на чл.280, ал.1, ал.ал.1 и 2 ГПК като съда се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС, като противоречието се изразява в липсата на мотиви по отношение определяне размера на неимуществените вреди, претърпени от пострадалия и вземането на внимание на всички обстоятелства, довели до определяне на размера на неимуществените вреди. Твърди се също така, че обжалваното решение е в противоречие с практиката на ВКС по сходни случаи, определящи размера на следващото се обезщетение при настъпили неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания. Сочи се нарушение на чл.52 ЗЗД. Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Ответникът по касация – Г. К. В., посредством процесуалния си представител – адв. К. С., е депозирал отговор по смисъла на чл.287 ГПК. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението към касационната жалба и взе предвид отговора на ответника по касация намира за установено следното: Касационната жалба отговаря на изискванията на чл.283, изречение първо ГПК, поради което е процесуално допустима по този критерий. Въззивното решение с оглед касационната жалба не следва да се допусне до касационно обжалване по следните съображения: Не са налице основанията по чл.280, ал.1, т.т.1 и 2 ГПК. Съгласно визираната правна норма на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС. Въздигнатият от чл.52 ЗЗД принцип за справедливост при обезщетяване на неимуществени вреди се определя от обстоятелства, които са различни за всеки отделен случай. В т.11 от ППВС №4/1968 г. е постановено, че размерът на неимуществените вреди следва да се определя като се вземат предвид всички обстоятелства, които обуславят тези вреди, като в мотивите а към решенията на съдилищата се посочват конкретно тези обстоятелства, както и значението им за присъдения размер. В конкретния случай обжалваното решение е постановено в съответствие с разпоредбата на чл.52 ЗЗД и т.11 от посоченото ППВС, като са съобразени всички факти и обстоятелства, обусловили понесените от пострадалия неимуществени вреди. Поради това не е налице решение, постановено в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, нито с практиката на съдилища, чиито решения са представени. Определянето размерът на неимуществените вреди е различно за всеки отделен случай. Предвид изложеното съдът намира, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната част. Водим от изложените съображения и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,