Определение № 655 от 13.07.2012 г. на ВКС по т. д. № 338/2012 г.

Производството е по чл.274 ал.2 пр. второ вр. с ал.1 т.1 от ГПК. Образувано е по частна жалба Е. търговец „ А. Б. П. - А. – И “ против определение № 9 / 21.01.2012 год. по кас.дело № 3 / 2012 год. на първо търговско отделение на ВКС, с което е оставена без разглеждане касационната жалба на същата против решение от 20.06.2011 год. по гр.д.№ 3122 / 2011 год. на Софийски градски съд, на основание чл.280 ал.2 от ГПК. Жалбоподателката оспорва правилността на атакуваното определение относно извода, че при сключването на сделката, от която произтичат и правните последици, на които основава претенцията си ищеца, ответникът - Столична община - е осъществявал частноправни, а не публичноправни функции, с оглед което се оспорва търговския характер на делото. Ответната страна - Столична община - не е взела становище по жалбата. Върховен касационен съд, ТК, второ търговско отделение констатира, че жалбата е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и като насочена срещу подлежащ на обжалване, съгласно чл.274 ал.2 предл. второ вр. с ал.1 т.1 от ГПК, редовен и допустим съдебен акт, следва да се разгледа по същество. Атакуваното въззивно решение е постановено по предявен от жалбоподателката иск с правно основание чл.59 от ЗЗД, за осъждане Столична община да заплати обезщетение за неоснователното си обогатяване, вследствие извършени от ЕТ ” А. Б. П. - А. – И „ подобрения в общински имот – частна общинска собственост, обект на сключен договор за наем между страните. Искът е предявен като частичен, за сума в размер на 5050 лева. Жалбата е подадена след влизане в сила на изменението на чл.280 ал.2 ГПК / ДВ бр.100 от 21.12.2010 год./, поради което пар. 25 на ПЗР на ЗИДГПК / обн. в ДВ бр. 100 от 21.12.2010 год./ е неприложим. Постановеното определение на ВКС, първо търговско отделение е правилно и следва да бъде потвърдено. Сключената между страните сделка, за упражняване правото си на ползване по която ищцата е извършила процесните подобрения ,за пригодяване на наетия обект в търговски такъв, е с основание договор за наем, който не е сред абсолютните търговски сделки - чл.286 ал.2 вр. с чл.1 ал.1 от ТЗ. Сключената сделка е търговска за жалбоподателката - наемател, на основание чл.286 ал.1 от ТЗ, предвид качеството й на търговец, а съгласно чл.287 ТЗ разпоредбите на търговските сделки се прилагат и за двете страни, ако едната от тях е търговец, освен ако не следва друго от ТЗ, каквото изключение в случая няма. Предмет на претенцията са правни последици настъпили във връзка с изпълнението на търговската и за двете страни, на основание чл.287 вр. с чл.286 ал.1 ТЗ, сделка. Нормата на чл.280 ал.2 от ГПК въвежда по-широко от „ търговска сделка „ понятие, относимо към прилагането й - „ търговско дело ”, в който смисъл преценените от предходния касационен състав характеристики на делото, определящи го като търговско, се споделят и от настоящия. Несъстоятелен е довода, че в правоотношението, във връзка с което е възникнало вземането на ищцата, макар претендирано на извъндоговорно основание, предвид липсата на изрична договорна клауза за извършване на подобренията, Столична община е упражнявала публичноправни функции. Осъществяваният от органи на общината административен контрол за наличие на разрешение за ползване обекта като търговски, не е елемент от съдържанието на правоотношението по договора за наем. Обстоятелството, че Столична община, като страна по договора за наем, се е задължила, а не е предоставила под наем обект, с разрешение за ползване с търговско предназначение, е относимо към изпълнението на договора за наем от наемодателя, което е извън предмета на спора. С оглед гореизложеното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, второ търговско отделение