Определение № 5622 от 03.12.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4808/2023 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на М. Д. М., представлявана от адв. Юл. Р. и адв. М. П., срещу въззивно решение № 910 от 29.06.2023 г. по въззивно гр. д. № 440/2021 г. на Софийския апелативен съд. С него, в резултат на отмяна на първоинстанционното решение от 23.04.2020 г. по гр. д. № 2752/2014 г. на Софийския градски съд, е отхвърлен искът на касатора срещу С. М. Г. с основание чл.108 ЗС за предаване на ищцата владението на недвижим имот с идентификатор *** по КККР на [населено място], представляващ апартамент № 58 в[жк], [жилищен адрес] заедно със зимнично помещение и 0,855 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавна земя.

От ответницата С. М. Г., чрез адв. Ев.Г., е постъпил писмен отговор със становище за неоснователност на касационната жалба.

В касационната жалба се поддържа становище за неправилност на така постановеното решение, моли се за неговата отмяна и за постановяване на решение по същество на спора, с което да бъде уважен предявеният иск.

Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, след извършена проверка, намира касационната жалба за процесуално допустима.

Спорът е породен от изложените с исковата молба на М. Д. М., че ответницата не е придобила валидно собствеността на процесния апартамент с договора покупко-продажба по н.а. 182/20.12.2005 г., с който ответницата, като пълномощник на собственика и наследодател на ищшцата Н. Д., е договаряла сама със себе си като е прехвърлила на себе си собствеността на апартамента. Твърденията на ищцата за порок на прехвърлителната сделка са, че пълномощното в полза на ответницата, вкл. и правото да договаря сама със себе си, не е подписано от упълномощителя, че последният не е бил в състояние да разбира свойството и значението на действията си предвид предсмъртното му състояние, че е починал преди сделката и пълномощното е изгубило действие, както и такива за пороци на самата сделка- че сделката е без основание – защото прехвърлителят поради болестта си е нямало как да се възползва от парите по продажната цена, както и че по сделката няма плащане.

За да постанови решението, в мотивите си въззивният съд е приел, че не съществува спор между страните относно факта, че процесният имот е бил собственост на Н. М. Д., както и че ищцата е негов наследник по закон - дъщеря на починалия преди него негов брат. По силата на нотариално заверено пълномощно от 14.12.2005 г., ответницата е упълномощена от Н. Д. да продаде собствения му апартамент в[жк]на когото намери за добре и при цени и условия, каквито прецени, включително като договаря сама със себе си. Въз основа на това пълномощно, с нотариален акт № 182 от 20.12.2005 г., е сключен договор за покупко-продажба, между собственика, представляван от пълномощника си С. М. Г., и самата С. М. Г. като купувач, с който последната закупува имота срещу сумата от 21 460 лева, за която е заявено в нотариалния акт, че е предадена напълно в брой преди съставянето му. На същата тази дата е настъпила и смъртта на упълномощителя Н. Д.. Като безспорно между страните е прието още обстоятелството, че имотът понастоящем се владее от ответницата.

По спорните между страните въпроси съдът е приел, че не се доказват твърденията на ищцата за опорочаване на сделката по нотар. акт за продажба. Въз основа на приетото пред въззивната инстанция заключение по тричленна съдебно-почеркова експертиза е формиран изводът за това, че подписът върху пълномощното от 14.12.2005 г. несъмнено е изпълнен от Н. Д.. Относно способността му да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, съдебният състав е кредитирал заключението на вещото лице по приетата съдебно-психиатрична експертиза, съгласно което няма данни към датата на съставяне на пълномощното упълномощителят да е страдал от психично заболяване или интелектуалните му способности да са били негативно повлияни от друго общо заболяване. По въпроса дали моментът на смъртта на продавача предшества този на сключване на нотариалната сделка, в мотивите към обжалваното решение е отчетено доказателственото значение на представения по делото препис-извлечение от акт за смърт, в който като час на смъртта е отбелязано 15.30. Изтъкнато е, че се касае до официален неоспорен от ищцата документ, който се ползва с материална доказателствена сила. С оглед на това и за да обоснове извода, че сделката при всички случаи е сключена преди този час, съдебният състав е изходил от факта, че същата е вписана в Службата по вписванията на същата дата – 20.12.2005 г., която служба е с обявено приемно време до 15:00 часа – т. е. вписването ѝ в същия ден предполага сключване на сделката и представяне на документите в Агенцията по вписванията преди този момент, съответно и преди часа на настъпване на смъртта. При тези данни и с оглед разпределението на доказателствената тежест /върху ищцата/ е достигнат решаващият извод за недоказаност на твърденията за прекратяване на представителната власт преди сключване на процесния договор за покупко-продажба. Като неоснователно е отхвърлено и възражението за нищожност на договора поради липса на основание с оглед на това, че продавачът не е могъл да се ползва от продажната цена. Изложен е аргументът, че плащането на цената е относимо към изпълнението на договора, а не към неговата кауза/основание. Евентуалното неизпълнение на това задължение би могло да доведе до разваляне на договора или до предявяване на иск за изпълнение на отчетната сделка. С тези мотиви, въззивният съд е намерил, че не се установява ищцата да е станала собственик на процесния имот въз основа наследствено правоприемство, доколкото към момента на откриване на наследството на Н. Д. този имот не е бил вече в патримониума на наследодателя, тъй като вече е бил надлежно отчужден в полза на ответницата, поради което и предявеният ревандикационен иск е отхвърлен като неоснователен.

В изложението на касатора по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, без конкретно позоваване на някоя от визираните в чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК хипотези, се твърди, че следва да бъде допуснато касационно обжалване по въпросите:

1. „Налице ли е недобросъвестно поведение от пълномощник, договарящ сам със себе си, когато е категорично сигурно, че упълномощителя не може да се ползва от стойността на продаваното имущество?“;

2. „Следва ли да се прогласи нищожност на договор за продажба на недвижимо имущество при хипотеза на договаряне сам със себе си, при липса на доказателства за плащане на продажна цена и липса на отчетна сделка, при смърт на упълномощителя?“.

3. „Пълномощникът е знаел за състоянието на упълномощителя. Касае ли се в този случай за недобросъвестно поведение, което да даде основание за прогласяване нищожност на договора за продажба на недвижим имот?“

Най-общо се заявява, че въззивното решение е постановено в противоречие със задължителната практика на ВКС по отношение добросъвестното изпълнение на задълженията на пълномощника при договаряне, без обаче да са цитирани конкретни съдебни актове. В приложение към жалбата са представени решение № 63 от 28.03.2017 г. на ВКС по гр. д. № 822/2015 г., IV г. о. и решение № 841 от 19.01.2010 г. по гр. д. № 3530/2008 г., IV г. о.

Изложените оплаквания в изложението към нея обаче, не обосновават предпоставки за допускане касационното обжалване на въззивното решение по делото, поради следните съображения:

Съобразно ТР № 1/2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г., ОСГТК, касаторът следва да посочи правен въпрос, по който да бъде селектирана касационната жалба. Правният въпрос следва да е свързан с предмета на делото и да е от значение за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните доказателства. ВКС може единствено да уточни поставения от касатора правен въпрос, но не може да го извежда от съдържанието на изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, респ. от касационната жалба, като липсата на такъв относим за делото въпрос е пречка за допускане касационното обжалване. По отношение на този правен въпрос като общо основание по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, трябва да е посочена и обоснована някоя от допълнителните (специални) основания (предпоставки), предвидени в чл.280, ал.1, т.1 - т.3 ГПК, като наличието на общото и допълнителното основание за селекция са кумулативно изискуеми.

И трите въпроса са поставени некоректно, тъй като не кореспондират на действителната правна и фактическа рамка на делото, така както същата е очертана от ищцата с исковата молба и в мотивите към обжалваното решение, а са изведени от собственото разбиране на касатора за правилния изход на спора. Ето защо тези въпроси нямат характер на правен въпрос по чл.280, ал.1 ГПК съгласно разяснението по горепосоченото тълкувателно решение. Съгласно приетото в мотивите на въззивното решение, не е установено към датата на съставяне на процесното пълномощно и на изповядване на нотариалната сделка за покупко-продажба на апартамента, представляваният Н. Д. да се е намирал в особено тежко здравословно състояние, несъмнено предполагащо летален изход в най-скоро време. Що се касае до плащането на цената – съдът е посочил, че то не е съотносимо към действителността на самата сделка. Неизпълнението на поетото задължение не води до липса на основание/кауза на сключения договор. То може да доведе единствено до реализиране на договорната отговорност по чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 87, ал. 3 ЗЗД, без да рефлектира върху валидността на сделката. Продавачът сключва договора, за да получи цената на вещта, която прехвърля и във всички случаи договорът има основание, когато такава цена е уговорена. Самото плащане на цената на вещта обаче, е извън фактическия състав на продажбата. Договорът се сключва в момента на постигане на съгласие от двете страни по всички негови съществени елементи – в този смисъл решение № 31 от 01.03.2018 г. по гр. д. № 1532/2017 г., II г. о., решение № 6 от 31.01.2013 г. по гр. д. № 470/2012 г., III г. о. и решение № 884 от 02.12.2009 г. по гр. д. № 2799/2008 г., III г. о. В разглежданата хипотеза съдът е обсъдил събраните доказателства и въз основа на тях е формирал констатациите си относно правнорелевантните факти и обстоятелства от значение за правния спор, които са били въведени в предмета на спора. Тази оценка съдът е извършил съобразно вътрешното си убеждение и преценка на събраните по делото доказателства, и несъгласието на касатора с нея има значението на довод за неправилност по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, който довод не може да бъде обсъждан в хода на настоящото производство по предварителна селекция на касационните жалби.

В предмета на делото не е въведено оплакване на ищцата, че сделката е нищожна поради договаряне във вреда на представлявания - чл.40 ЗЗД, такива доводи не са били въведени с исковата молба и резонно въззивният съд не се е произнасял дали по делото се установяват факти от фактическия състав на чл.40 ЗЗД – недобросъвестност на упълномощения и договарящия с него във вреда на представлявания, защото те не са част от предмета на делото ( относно предмета на делото напр. решение № 105 от 09.09.2021 г. по гр. д. № 2256/2020 г., ГК, ІV г. о. на ВКС. В противен случай въззивният съд, ако се произнесе по невъведени в предмета на делото обстоятелства и права, би нарушил принципа на диспозитивното начало по чл.6 ГПК и би постановил недопустимо решение. Ето защо въпросите за недобросъвестността на упълномощения по смисъла на чл.40 ЗЗД не са в предмета на настоящето дело, и нито един въпрос в такава насока, дори и да беше надлежно формулиран, няма да има характер на правен и обуславящ въпрос от значение за настоящия спор по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК и не би могъл да обуслови допускане на касационното обжалване. По тези съображения приложените с изложението на касатора две решения по чл.290 ГПК на ВКС по спорове основани на чл.40 ЗЗД, макар и да не е посочено с изложението към кой от поставените въпроси се отнасят, се явяват неотносима практика на ВКС към настоящия спор, и самостоятелно тези две решения не могат да обусловят преценка по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за противоречие с тях на въззивното решение, макар това основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане касационното обжалване да не е изрично посочено от касатора.

С оглед изложеното се обосновава извод за отсъствие на предпоставки за допускане на въззивното решение до касационен контрол, поради което на основание чл. 288 ГПК, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.,