Определение № 82 от 24.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1497/2011 г.

Производството е по чл. 288 във вр. чл. 280 от ГПК. С решение от 30.06.2011 г. по гр. д. № 104/2011 г. на Пловдивския апелативен съд е потвърдено решението от 15.11.2010 г. по гр. д. № 1040 от 2008 г. на Старозагорски окръжен съд, с което е уважен предявеният от Т. А. Е. от [населено място] против К. Д. Д., Т. Г. Д. и Н. Е. Д., действаща със съгласието на своя баща Е. К. Д. отменителен иск по чл. 135 ЗЗД – за признаване недействителност по отношение на първия на договора за дарение на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № ***/200* г. на П. И. – нотариус с район на действие Старозагорски районен съд, извършен от първите двама от ответниците в полза на третата от тях, до размер на ½ идеална част от имота. За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че са налице предпоставките от фактическият състав на основанието по чл. 135 ЗЗД - за обявяване недействителност на сключената от длъжника К. Д. Д. безвъзмездна разпоредителна сделка в полза на внучката му Н. Е. Д. в претендирания размер (от 1/2 от прехвърлените права по нея) спрямо ищеца, като негов кредитор. Поддържа се, че въззивното решение подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл по материалноправния въпрос, обусловил атакуваното решение, дали охраненият от Закона за закрила на детето интерес на детето - приобретател по атакуваната разпоредителна сделка преодолява правата на кредитора при предявен отменителен иск по чл. 135 ЗЗД. Ответникът по жалба – Т. А. Е., чрез своя пълномощник, изразява становище за недопускането й до касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение от 30.06.2011 г. по гр. д. № 104/2011 г. на Пловдивския апелативен съд. Формулираният в изложението въпрос макар и обуславящ решението по делото, няма претендираното значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, тъй като въззивният съд е съобразил трайно установената съдебна практика, според която интересът на детето - приобретател по атакуваната по реда на чл. 135 ЗЗД разпоредителна сделка - при защита на неговите права по Закона за закрила на детето не може да преодолее законните права на кредитора по този иск. Въз основа наличието на елементите от фактическия състав на соченото основание е прието, че за кредитора е възникнало потестативното право да обяви за недействителна по отношение на себе си сделката (дарение), с която длъжникът го уврежда и то е надлежно упражнено. Поради това, предявеният иск е намерен за основателен макар третото лице, с което длъжникът е договарял във вреда на кредитора, да е дете, действащо чрез своя законен представител. Интересът на детето не може да доминира спрямо признатите от закона субективни материални права на другиго, вкл. и на кредитора на длъжника – прехвърлител по сделката. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение