Определение № 657 от 17.10.2014 г. на ВКС по т. д. № 2198/2014 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на П. Г. З. в качеството му на новоизбран управител на [фирма] срещу определение № 112 от 31.03.2014г. по ч.т.д.№ 99/2014г. на Бургаския апелативен съд, с което е потвърдено определение № 152/06.02.2014г. на Бургаски окръжен съд по т.д. № 28/2014г. за спиране на производството по делото. Частният жалбоподател поддържа, че обжалваното определение е неправилно, тъй като съдът незаконосъобразно е приел, че спирането на регистърното производство по съществото си е временна забрана за извършване на валидни процесуални действия по разглеждане на жалбата срещу отказа на Агенция по вписванията. Обосновава допускането на касационно обжалване на определението по формулирани в изложението правни въпроси, като поддържа, че са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, намира, че частната жалба е подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 от ГПК, но срещу съдебен акт, който съгласно чл.274, ал.4 ГПК не подлежи на касационно обжалване. С обжалваното определение е потвърдено определение за спиране на производството по подадена жалба срещу Отказ на Агенция по вписванията № 20131230150117/02.01.2014г. за вписване на обстоятелства по партидата на [фирма] до приключване на производството по искова молба вх. № 16009/21.12.2013г. пред Старозагорски окръжен съд. С определение № 7 от 09.01.2014г. по ч.т.д. № 7/2014г. на Бургаския апелативен съд регистърното производство, по което е постановен отказът, е било спряно на основание чл.536 ГПК вр. чл.19, ал.5 ЗТР до приключване на производството пред Старозагорски окръжен съд по посочената искова молба. За да постанови обжалваното в настоящото производство определение, въззивният съд е приел, че спирането на регистърното производство по същността си е временна забрана за извършване на валидни процесуални действия и е споделил извода на първоинстанционния съд, че е налице пречка съдът да се произнесе по същество по постъпилата жалба срещу отказа на длъжностното лице по регистрацията да впише същите обстоятелства, по повод на които регистърното производство по заявлението, с което са били заявени, е било спряно. Определенията на въззивния съд, с които се произнася по съществото на подадена частна жалба срещу определение на първоинстанционен съд, подлежат на касационно обжалване при условията на чл.274, ал.3 ГПК, при положение, че не е налице ограничението, въведено с разпоредбата на чл.274, ал.4 ГПК. Съгласно тази разпоредба, не подлежи на касационно обжалване въззивно определение по дело, решението по което не подлежи на такова обжалване. В чл.25, ал.4 ЗТР е предвидено, че производството по жалба срещу отказ на Агенцията по вписванията за вписване на обстоятелства в търговския регистър приключва с произнасянето на апелативния съд, чието решение е окончателно. По изложените съображения следва да се приеме, че обжалваното определение, постановено в производство по чл.25 ЗТР, попада в хипотезата на чл.274, ал.4 ГПК, което обуславя извод за недопустимост на подадената частна касационна жалба. В този смисъл е и създадената константна практика на ВКС /Определение № 452 от 11.06.2014г. по ч.т.д. № 1243/2014г. на І т.о., ВКС, Определение № 151 от 04.03.2014г. по ч.т.д. № 471/2014г. на ІІ т.о., ВКС, Определение № 481 от 10.07.2014г. по ч.т.д. № 1885/2014г. на ІІ т.о., ВКС, Определение № 634 от 29.07.2014г. по ч.т.д. № 2026/2014г. на І т.о., ВКС и др./, която се споделя и от настоящия състав. Така мотивиран, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение,