Определение № 448 от 25.07.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1556/2016 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба подадена от Д. А. М. срещу решение № 282 от 14.07.2015 г. поправено с решение № 79 от 05.02.21016 г. по гр. д. № 719/2013 г. на Софийски окръжен съд, постановено в производство по извършване на делба. Касационният довод е за неправилно прилагане на способа на извършване на делбата чрез разпределяне на дялове от съсобствения имот. Допускането до касационна проверка се иска по разрешените въпроси, посочени като №№ 2 и 3 в изложението към касационната жалба, които в изпълнение на правомощията си по чл. 288 ГПК, разяснени в ТР № 1 от 2009 г. на ОСГТК на ВКС настоящият състав обобщава в един - при прилагане способа по чл. 353 ГПК следва ли разпределените дялове да съответстват или да са близки по стойност до правата на съделителите в съсобствеността, както и по въпрос 1. какъв е правният режим на придобития при делба на наследство недвижим имот, когато задължението за парично уравнение на получения от съделителя-съпруг е възникнало и е изплатено по време на брака му. Придобиват ли съпрузите частта от поставения в дял имот, съответстваща на платеното уравнение, в режим на СИО. Срещу въззивното решение е подадена касационна жалба и от Р. Х. С., Г. Х. Р., Л. Г. Р. и М. С. С.. Касаторите искат отмяната му в частта, с която са определени сумите за уравнение на дяловете им. К. довод е за необоснованост на решението в тази част. В изложението по чл. 284, ал .3 ГПК са направили искане за допускане касационна проверка по разрешения от съда въпрос:-задължен ли е съдът при определяне сумите за уравнение на дяловете да се ползва от приетата по делото оценителна експертиза; следва ли да посочи въз основа на коя от приетите експертизи формира извода си за размера на уравненията и може ли сам служебно да го определи, без да използва заключенията на вещите лица. Поддържат, че въпросите обосновават основанието по чл. 280, ал.1 т. т. 1 и 2 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл по въпросите в противоречие с практиката на ВКС и се решава противоречиво от съдилищата. Касационните жалби са подадени в срока по чл. 283 ГПК от надлежни страни, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение, поради което са допустими. Върховният касационен съд за да се произнасяне по исканията за допускане на въззивното решение до касационно обжалване намери следното: С решение № 37 от 23.02.2009 г., постановено по гр. д. № 590/2008 г., Самоковски районен съд е допуснал да се извърши делба на поземлен имот с идентификатор № 65231.919.69 с площ от 6042 кв. м., с предназначение горска територия и начин на трайно ползване – ниско застрояване между: Р. Х. С. при квота 12/96 ид. ч. Г. Х. Р. - 1/12, съответстваща на 8/96 ид. ч.; Г. Хр. Р. и В. Л.. Р. при квота в режим на СИО 2/48, съответстваща на 4/96 ид.ч.; Л. Г. Р. при квота 1/8, съответстваща на 12/96 ид. ч.; М. С. С. при квота 1/8, съответстваща на 12/96 ид. ч.; Е. Г. М. при квота 9/24, съответстваща на 36/96 ид. ч. и Д. А. М. при квота 3/24, съответстваща на 12/96 ид. ч. По делото е установено, че имотът е придобит от наследниците на Г. Х. Р., починал 1965 г., като нормативно определена прилежаща площ по реда на чл. 7, ал. 9 ЗВСГЗГФ през 2001 г. Основание за провеждане на тази процедура е била реституцията на основание ЗВСОНИ на триетажна сграда, построена в терена от наследодателя и одържавена на основание ЗОЕГПНС. С влязло в сила решение № 231 от 11.07.2007 г., постановено по гр. д. № 566/2003 г. на Софийски окръжен съд, е извършена делба на сградата като в дял на Е. М. е поставен първият етаж, в който е изпълнен ресторант и прилежащите му помещения, със застроена площ от 241.60 кв. м. без стълбищната клетка и източната част от сутерена с площ от 54.05 кв. м., включваща гардероб за ски, пералня със склад, санитарен възел и антре. Общата застроена площ на този дял е 295.65 кв. м. На Г. Х. Р. е разпределен дял втори, включващ втория етаж от сградата, застроен на площ от 240.60 кв. м,. без стълбищната клетка, както и югозападната част от сутерена с площ от 47.42 кв. м. или общата площ на този дял е 287.92 кв. м. На Р. Х. С. е разпределен в дял третият етаж от сградата с площ от 240.60 кв. м. без стълбищната клетка и северозападната част от сутерена с площ от 43.43 кв. м. или общата площ на делът възлиза на 284.03 кв. м. Няма спор между страните за това, че след реституцията на сградата, тя се използва от Г. Х. и сестра му Р. С. за развиване на туристическа дейност. В хода на процеса е починала съделителката Е. М.. Оставила е за наследник Д. М. син. В резултат на настъпилото наследствено правоприемство той се легитимира като собственик на 48/96 ид. ч. или 4/8 от имота. Самоковски районен съд е намерил, че делбата на съсобствения терен следва да се извърши по реда на чл. 353 ГПК. Възприел е един от вариантите изготвени с приетата експертизата, с който имотът е разделен на шест дяла с равни площи от по 1007 кв. м. и на всеки един от съсобствениците е разпределил по една реално обособена част от имота. Присъдил е и суми за уравнение на правата им в съсобствеността. С обжалваното решение въззивният съд е отменил първоинстанционното. Допуснал е изслушване на техническа експертиза, която е изготвила три варианта за разпределяне на имота – в първите два от имота са обособени по пет дяла, а в третия – четири. По искане на съделителите са изпратени за съгласуване от ОС „Земеделие” проектите за разделяне на терена, изготвени от в. л. Д. в експертизата, приета от първоинстанционния съд. Въззивният съд е извършил разпределянето на обособените дялове по одобрената скица проект № 15-158001- 17.042015 г. Дял І-ви, с проектен идентификатор завършващ на 450 и площ от 1576 кв. м., е поставил в общ дял на собствениците на самостоятелни обекти в сградата – Р. С., Г. Р. и Д. М.. Дял ІІ-ри, с проектен идентификатор завършващ на 451 и площ от 2233 кв. м., е поставил в дял на Л. Р.. Дял ІІІ- ти, с проектен идентификатор завършващ на 452 и площ от 1116 кв. м., е разпределил на М. С.. Към датата на постановяване на решението съделителят М. е с права от 4/8 ид. ч. в имота. Р. С. – 1/8 ид. ч., Г. Р. и съпругата му В. Р. общо се легитимират като собственици на 1/8 ид. ч., дъщеря им Л. Р. на 1/8 ид. ч. и М. С., син на Р. С., също на 1/8 ид. ч. В срока по чл. 346 ГПК ищците са заявили претенция за заплащане от ответника стойността на направените от тях подобрения в имота в периода от 12.05.2004 г. до 12.05.2009 г. на обща стойност 24826 лв., които са конкретизирали по видове в десет точки. Първоначалните ответниците по иска Е. М. и Д. М. в молбата от 27.10.2009 г., с която са взели становище по претенцията на ищците по сметки, са заявил претенция за заплащане от ищците на обезщетение за ползване на съсобствения имот за периода от 27.10.2004 г. до постановяване на решение в размер на 25 000 лв., като са се позовали на чл. 30, ал. 3 ЗС и са направили искане за извършване на прихващане на основание чл. 103 ЗЗД, в случай на уважаване на претенцията на ищците. Първоинстанционният съд е важил само претенцията на Г. Р. след като е приел за установено, че подобренията в имота са извършени само от него със знанието и без противопоставянето на ответниците М. в периода от 2004 до 2008 г. За неоснователни е намерил исканията за присъждане стойността на подмяна на външен водопровод, смяна на водомер и подмяна на П. тръби Ф110. Уважил е претенцията до размер на 22446 лв., като в останалата част до предявения размер от 24826 лв. и по отношение на останалите ищци е отхвърлил исковете като неоснователни и недоказани. Съдът е уважил и претенцията на Г. Р. за заплащане на мораторна лихва за периода от 24.06.2006 г. до 03.07.2008 г. – датата на предявяване на иска, като е приел, че за времето от 21.04.2004 г. до 24.06.2006 г. вземането е погасено по давност – чл. 111 ЗЗД. Претенцията на М. за присъждане на обезщетение за ползване на терена за времето от 27.10.2004 г. до 27.10.2009 г., съдът е отхвърлил като недоказана. Намерил е, че не е установено съсобствениците, ищци по иска, да са ползвали терена като са го предоставяли за паркиране на автомобили, преминаване на гостите в сградата, предоставяли са го за къмпиране на каравани, поставили са в имота дървени бунгала, които са предоставяне за ползване от туристи. От така приетото за установено от фактическа страна е направен извод, че съсобствениците Р. не са реализирали граждански плодове, част от които да дължат на останалите съсобственици. Въззивният съд е обсъдил подробно събраните доказателства и е достигнал до същите правни изводи, поради което е потвърдил първоинстанционното решение в тези части. По касационната жалба на Д. М.: При така установените факти е налице основание по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК за допускане касационна проверка на въззивното решение по въпроса при прилагане способа по чл. 353 ГПК следва ли разпределените дялове да съответстват или да са близки по стойност до правата на съделителите в съсобствеността. Въпросът е разрешен от съда в противоречие със задължителната практика – Р № 258 от 25.10.2011 г. по гр. д. № 144/2011 г. на ВКС, ІІ г. о. Обуславя основание за допускане на касационна проверка и въпросът, когато при делба на сградата, съпругата участва в изплащането на уравнението за поставения в дял на съпругът й имот, придобиват ли съпрузите частта от поставения в дял имот, съответстваща на платеното уравнение, в режим на СИО. Въпросът е разрешен с постановяване на решението по допускане на делбата, но е относим и към разрешения от съда въпрос във втората фаза на делбата на кои съделители следва да се разпредели проектно обособената част от терена, предмет на делбата, която част има обслужващо сградата предназначение. Въпросът обуславя основанието по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК. Тъй като въззивното решение в частта, с която са присъдени уравнения на дяловете е обусловено от разрешаването на въпроса за извършването на делбата чрез разпределяне на обособените проектни имоти, следва да се допусне касационна проверка на въззивното решение и в тази част. В касационната жалба са развити доводи за необоснованост на извода за основателност на претенцията по сметките, предявена от Г. Р. в присъдения размер, което е мотивирано с това, че претенцията е предявена от всички ищци, претендира се общата стойност на подобренията без в обстоятелствената част на исковата молба, с която са я заявили, да е конкретизирано кой от ищците, кои подобрения е направил и какво обезщетение претендира за тях. В изложението към касационната жалба не е формулиран правен или процесуален въпрос, по който въззивният съд да се е произнесъл при уважаването на тази претенция. Това е достатъчно основание да не се допуска касационна проверка по него, тъй като съгласно разясненията дадени в т. 1 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. по т. д. № /2009 г. на ОСГТК на ВКС, последният не е длъжен и не може самостоятелно да извежда правния въпрос от значение за изхода на делото по твърденият на касатора. Поради това, че съдът е задължен да следи служебно за допустимостта на въззивното решение и в съответствие с указанията, дадени в т. 4 от ТР № 1 от 17.07.2001 г. по т. д. № 1/2001 г. на ОСГК на В., което се прилага и при действието на ГПК от 2008 г. следва да се допусне касационна проверка на въззивното решение и в тази част. По касационната жалба на Р. С., Г. Р., Л. Р. и М. С.: Обуславя касационно основание по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК поставения от касаторите, ищци по иска, въпрос следва ли съдът да определи дължимите суми за уравнение на дяловете при съобразяване актуалната цена на имота, както и да се посочи въз основа на коя съдебно-оценителна експертиза формира правните си изводи за това, както и по въпроса може ли съдът сам да определи стойностите за уравнение без да използва приетите по делото заключения за оценка на имота. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г. о.