Определение № 5031 от 20.10.2026 г. на ВКС по гр. д. № 3059/2026 г.

Производството е по реда на чл.288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество /Комисията/ срещу решение рег.№ 48 от 23.03.2026 на Варненския апелативен съд, II състав, постановено по гр.д. №631 по описа за 2025 г. на Варненския апелативен съд, II състав, с което е потвърдено решение № 115/02.07.2025 г. по гр. д. №228 по описа за 2024 г. на Силистренския окръжен съд. С първоинстанционното решение са отхвърлени предявените от Комисията срещу И. Н. М., Д. И. Д., Д. И. Д. и Д. Д. И. за отнемане в полза на държавата на имущество на обща стойност 72 781,64 лв.

Касаторът твърди, че решението на Варненския апелативен съд е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост – основания за касационно обжалване по чл.281, т.3 от ГПК. Като основания за допускане на касационно обжалване сочи очевидна неправилност, както и т.1 и т.3 на чл.280, ал.1 от ГПК по следните въпроси:

1. Длъжен ли е въззивният съд да формира и изложи в решението си собствени фактически и правни изводи по съществото на спора съобразно изискванията на чл.235, ал.2, вр.чл.236, ал.2 от ГПК и чл.12 от ГПК?

2. Може ли съдът да основе решението си само на избрани от него доказателства, без да обсъди останалия събран доказателствен материал и без да изложи съображения защо отхвърля част от доказателствата като недостоверни?

3. Длъжен ли е въззивният съд при постановяване на решението си да обсъди всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност и да обсъди съдържащите се във въззивната жалба доводи в тази насока и въз основа на мотивирана преценка на целия доказателствен материал да изгради своите фактически и правни изводи?

4. Представлява ли имущество по смисъла на параграф 1, т.4 от ДР на ЗОНПИ правото на вземане от съответната банка, възникнало от постъпили суми по банковите сметки от проверяваното и свързаните с него лица в проверявания период и налични/съществуващи/ към неговия край?

5. Допустимо ли е въвеждането на минимален праг на стойността на наличното в края на проверявания период възмездно придобито имущество в размер на 150 000 лв. като предпоставка за основателност на предявен иск за гражданска конфискация?

6. Следва ли в случаите на установено налично имущество в края на проверявания период под 150 000 лв. да се изследват доходите, приходите или източниците на финансиране, както и обичайните и извънредни разходи, за да се определи нетният доход?

7. Как се формира значително несъответствие по смисъла на параграф 1, т.3 от ДР на ЗОНПИ като необходима предпоставка за уважаване на иска по чл.153 от ЗОНПИ и трябва ли първоначално да се съпоставя наличното имущество в началото и в края на проверявания период?

Oтветниците по касационната жалба И. Н. М., Д. И. Д., Д. И. Д. и Д. Д. И. застъпват становището, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на решението на Варненския апелативен съд, като оспорват касационната жалба и по същество.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По движението на касационното производство Върховният касационен съд намира следното:

За да потвърди първоинстанционното решение за отхвърляне на предявените искове за отнемане на незаконно придобито имущество, Варненският апелативен съд е приел, че съгласно приетото по делото заключение на счетоводната експертиза по банковите сметки на ответниците няма налични суми към края на проверявания период. Предвид дадените с ТР № 4/2021г. на ВКС тълкувания и непротиворечива съдебна практика получените от проверяваното лице парични средства с неустановен източник, не участват при определяне на размера на несъответствието, в случай че те не са налични в патримониума на лицето към края на проверявания период. Следователно към края на проверявания период имуществото на ответниците се е увеличило със 87 968 лева /сбора от придобивните стойности на недвижимите имоти и товарния автомобил, двата леки автомобила и мотопеда/. Това превишение, респ. стойността на наличното в края на периода, е под изискуемите се 150 000 лева. Този извод е достатъчен да се приеме, че не е налице значително несъответствие по см. на чл.107, ал.2 ЗОНПИ, вр. §1, т.3 от закона, обуславящо възникването на правото на държавата за отнемане на незаконно придобито имущество. Няма как имущество, което е на стойност под 150 000 лева да превишава с толкова реализирания нетен доход, поради което предявените искове от КОНПИ за отнемане на имуществото, предмет на въззивната жалба, са неоснователни.

От тези мотиви на въззивния съд е видно, че петият, шестият и седмият въпроси на касатора са от значение за изхода на спора. По тези въпроси е образувано тълкувателно дело № 1 по описа за 2026 г. на ОСГК на ВКС. С разпореждане от 23 март 2026 г. на Председателя на ВКС въпросите са редактирани по следния начин:

„Материалноправна предпоставка за правото на Държавата на отнемане на незаконно придобито имущество ли е стойностното превишение над размера, посочен в §1, т.3 ДР на ЗОНПИ, на наличното имущество на проверяваното лице в края над наличното имущество в началото на десет годишния период по чл.112, ал.3 ЗОНПИ? При определяне на значително несъответствие по смисъла на §1, т.3 ДР на ЗОНПИ, когато нетният доход е отрицателна величина, тази величина добавя ли се към стойността на имуществото? Съставлява ли материалноправна предпоставка за правото на Държавата на отнемане на незаконно придобито имущество и наличието на установена връзка между деянието по чл.108 или по чл.109 ЗОНПИ и подлежащото на отнемане имущество?“

Първите два въпроса, по които е образувано тълкувателното решение, съвпадат по своя смисъл с петия, шестия и седмия въпрос на касатора. Ето защо производството по делото трябва да бъде спряно на основание чл.229, ал.1, т.4 от ГПК във връзка с чл. 292 от ГПК до постановяване на тълкувателно решение по тълк.д. № 1 по описа за 2026 г. на ОСГК на ВКС.

Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,