Определение № 380 от 29.05.2012 г. на ВКС по гр. д. № 279/2012 г.

Производство по чл. 274, ал. 1, предл. 2 вр. чл. 121 ГПК. Образувано е по подадена от адвокат Р. Х. Д., като процесуален представител на Н. Я. С. от [населено място], [улица], частна жалба срещу определение № 270 от 06.03.2012 г. на Русенски окръжен съд, Гражданска колегия, постановено по в. ч. гр. д. № 239/2012 г. по описа на същия съд, с което е потвърдено определение от 30.01.2012 г. по гр. д. № 270/2012 на Русенски районен съд за прекратяване на производството по делото и изпращане същото на Видински районен съд по подсъдност на основание чл. 118, ал. 2 ГПК. С частната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на обжалваното определение, като преграждащо по–нататъшното развитие на делото и се иска неговата отмяната. Приложено е изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 вр. чл. 274, ал. 3 ГПК. Поддържа се, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправни въпроси, които са решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, решавани са противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото - основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. За ответника по частната жалба „Ф. – Г” – О. ЕИК[ЕИК] е представен писмен отговор в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение констатира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, но същата е процесуално недопустима по следните съображения: Съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК на обжалване пред Върховния касационен съд подлежат определения на въззивни съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по–нататъшното развитие на делото, както и определения, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие, при наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК. Във всички останали случаи, когато определенията на съда подлежат на обжалване, производството е двуинстанционно. Такъв е настоящият случай. Определението на въззивния съд е постановено по реда на чл. 121 ГПК по частна жалба срещу първоинстанционно определение във връзка с възражение на ответната страна за неподсъдност на делото по чл. 119, ал. 3 ГПК. Определението не е преграждащо по смисъла на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. То не попада и в хипотезата на т. 2 на същата разпоредба - с него не се разрешава материалноправен въпрос по предмета на делото. Касае се до определение, чиято обжалваемост е изрично предвидена в закона-чл. 121 ГПК. При това положение, приложима е нормата на чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК вр. чл. 274, ал. 2 ГПК – „когато изрично е посочено в закона”, при която на касационен контрол подлежат определения, които са постановени за първи път от въззивна инстанция или от състав на Върховен касационен съд на РБ. Предвид горното, частната жалба е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане, а производството по делото следва да се прекрати. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,