Определение № 275 от 04.05.2020 г. на ВКС по т. д. № 2277/2019 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Хомекс Якоруда” ЕООД, ЕИК[ЕИК], чрез процесуален пълномощник, срещу решение № 1315 от 03.06.2019 г. по в.гр.д. № 5302/2018 г. на Апелативен съд – София, Гражданско отделение, 7-ми състав, в частта, с която е потвърдено решение № 2286 от 11.01.2018 г. по гр.д. № 56/2017 г. на Окръжен съд – Благоевград за уважаване на предявения от Р. И. П. частичен иск по чл. 92 ЗЗД за сумата 11 301 лв., както и в частта, с която след отмяна на първоинстанционното решение в отхвърлителната част за разликата над 11 301 лв. до 16 738.50 лв., касаторът е осъден да заплати и сумата 5 437.50 лв. Касаторът поддържа оплаквания за материална и процесуална незаконосъобразност и необоснованост на атакувания съдебен акт. Твърди, че вещи в отдадения под наем имот са предадени въз основа на протокол от 30.11.2014 г., а не въз основа на договор от 01.01.2016 г. и подписан от същата дата приемо-предавателен протокол. Касационният жалбоподател счита, че САС не е отчел възражението за липса на получени вещи по силата на договор от 01.01.2016 г., а и обективната невъзможност за получаването на такива от страна на наемодателя, предвид възникнал, непосредствено преди тази дата, пожар в имота. Освен това, поддържа, че въззивният съд не е обсъдил възражението за сключване на наемния договор от 01.01.2016 г. само с оглед промяна на наемната цена, след като наетата вещ вече е била предадена на наемателя въз основа на договора от 2014 г. Оспорват се и аргументите на съда, с които са отхвърлени възраженията за нищожност на неустоечната клауза поради противоречие на добрите нрави, както и искането за намаляване на неустойката на основание чл.92, ал.2 ЗЗД. Искането за допускане на касационно обжалване е в хипотезата на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. Касационният жалбоподател поддържа, че въззивното решение е постановено в явно нарушение на закона и е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. В постъпил по реда на чл.287, ал.1 ГПК писмен отговор от ответника по касация Р. И. П., чрез процесуален пълномощник, са развити доводи за липса на соченото от касатора основание по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. По същество е застъпено становище за неоснователност на жалбата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, при спазване на преклузивния срок по чл.283 ГПК, насочена срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията за редовност. За да постанови атакуваното решение за уважаване на предявения частичен иск за сумата 16 738.50 лв. - неустойка по чл.5, ал.2, т.3 от сключен между страните наемен договор от 01.01.2016 г., предвиждаща, че при липса на вещите, описани в приемо-предавателен протокол, наемателят ги дължи в троен размер, въззивният съдебен състав е приел, че: с представения по делото приемо-предавателен протокол от 01.01.2016 г. ответното дружество, представлявано от управителя, е удостоверило получаването на описаните вещи, за част от които ответникът не е установил връщането им при прекратяване на наемното правоотношение през 2017 г.; по отношение стойността на всички описани в протокола от 01.01.2016 г. вещи и приспадане стойността на тези, върнати с протокол от 19.04.2017 г., апелативният съд се е позовал на съдебно-оценителните експертизи, с извод, че невърнатите вещи на наемодателя са на стойност 33 477 лв., дължима в троен размер. Тъй като обаче е заявена половината от стойността на липсващите вещи, то е изведен извод за основателност на частичния иск до размер на 16 738.50 лв. Съдебният състав на АС-София е изразил становище за недопустимост на събраните гласни доказателства за установяване заявено от ответника оспорване получаването на вещите по протокола от 01.01.2016 г., с позоваване на чл.164, ал.1, т.6 ГПК и липсата на дадено от ищеца съгласие за допускане на свидетелски показания, както и на предвиденото в чл.165, ал.2 ГПК изключение от недопустимостта на свидетелски показания. В тази насока са преценени: телефонограма за пожар от 25.12.2015 г. и приемо-предавателен протокол от 30.11.2014 г., с извод, че първият документ не представлява начало на писмено доказателство, а протоколът от 2014 г. не установява вероятност за привидност на изявлението на ответника, обективирано в протокол от 01.01.2016 г. Решаващият съд е отхвърлил възражението за нищожност на неустойката, с оглед свободата на договаряне и функциите на неустоечното обезщетение. Като неоснователно е преценено и въведеното от ответника евентуално искане за намаляване на неустойката поради прекомерност, предвид разпоредбата на чл.309 ТЗ. Настоящият съдебен състав на ВКС намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на атакувания съдебен акт. В случая не се установява поддържаното самостоятелно основание за достъп до касация. За да е налице очевидна неправилност по смисъла на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК, е необходимо съдебното решение да страда от особено тежък порок, който е възможно да се констатира от съдържанието му, без необходимост от извършване на същинска касационна проверка.Очевидна неправилност би била налице, когато съдът е приложил несъществуващ /отменен или изменен/ закон, или законът е приложен в неговия обратен смисъл, или е налице явна необоснованост в резултат на грубо нарушение на правилата на формалната логика. Съобразно посочените критерии, атакуваното решение не би могло да се прецени като очевидно неправилно. Видно от обективираните в молба от 14.08.2019 г. твърдения на касационния жалбоподател за явно нарушение на закона и явна необоснованост е, че те са основани на доводи за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила, изразяващи се в: необсъждане на възражения за обективна невъзможност претендираните вещи да са се намирали в имота към 01.01.2016 г., неизследване на протокола от 01.01.2016 г. във връзка с предходен протокол от 30.11.2014 г. и на възражения за получаване на вещи само по силата на предходен наемен договор, както и на оплаквания за неправилност на извода на САС за установено подписване на приемо-предавателен протокол от 01.01.2016 г. Всички тези доводи са релевантни към основанията за касиране, чиято преценка е допустима само при вече допуснат касационен контрол в някоя от хипотезите по чл.280, ал.1 ГПК, но не и в селективния стадий. В случая, касационният жалбоподател не е поставил обуславящ за изхода на спора процесуалноправен и/или материалноправен въпрос, попадащ в обхвата на общата селективна предпоставка, поради което не би могло да се обсъжда доколко касационният съд дължи конкретизиране на съответния въпрос. Независимо от изхода на делото, на ответника по касация не се дължат разноски, предвид липсата на приложени към отговора доказателства за действително сторени такива. Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение