Определение № 3046 от 16.10.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3979/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК. Постъпила е частна касационна жалба, подадена от К. Н. У. против определение № 1438/31.05.2023 г. по ч. гр.д.№ 922/2023 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено определение № 1069 от 03.11.2022 г. по гр.д. № 68/2021 г. С последното е оставена без уважение подадената от частния жалбоподател молба вх. № 10390 от 21.09.2022 г. по чл. 248 ГПК за изменение на определение № 815 от 10.08.2022 г., постановено по гр.д. № 68/2021 г. на Окръжен съд Благоевград в частта за разноските. В частната касационната жалба се прави оплакване за необоснованост на изводите на съда, не обсъждане на обстоятелства по делото, както това, че е приобщено към настоящото дело приключило на три инстанции между същите страни, с което процесуалният представител е следвало да се запознае, че са изготвени три становища по предявения иск, че са представени писмени доказателства и е изготвена писмена защита. В изложението на основанията по чл. 274, ал.4 във вр. с чл. 280, ал.1 и 2 ГПК се твърди противоречие със съдебната практика, защото не е изпълнено изискването за обсъждане на относимите факти към спора за разноски. Твърди се противоречие с приетото по т.3 от ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, Определение № 1305/30.05.2023 г. на ІІ гр.о. по ч. гр.д.№ 155/2023 г., Определение № 5/07.01.2022 г. по гр.д.№ 4620/2021 г. Определение № 309 от 27.04.2023 г. по ч. т.д.№ 577/2023 г. Ответникът по частната жалба „Балмакс“ ЕООД оспорва частната жалба и моли определението да се остави в сила. Върховният касационен съд, състав на първо гр. отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното: Частната жалба изхожда от процесуално легитимирана страна и е постъпила в срок. Съдът приема, че отговаря на изискванията за съдържание по чл. 275, ал.2 във вр. с чл. 260 от ГПК, поради което я преценява като допустима. За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е съобразил следното: Частният жалбоподател е ответник по осъдителен иск за сумата 200000 лв., предявен срещу него от „Балмакс“ ЕООД. Производството по делото е прекратено поради това, че между същия ищец против същия ответник е предявен преди това иск по чл. 59 ЗЗД за пропуснати ползи, от това, че е бил лишен от ползването на описаните движими вещи, който е бил уважен с влязло в сила решение. Първоинстанционният съд е приел, че е налице сила на присъдено нещо, тъй като по настящото дело се предявява отново същия иск според заявените обстоятелства и поради това е прекратил производството след проведени две съдебни заседания и събрани писмени и гласни доказателства. Уговореното възнаграждение с договора за правна помощ между частният жалбоподател У. и пълномощника му е 9600 лв., но съдът е уважил възражението на другата страна за прекомерност и го е намалил до размер 6 336 лева с начислен ДДС. Въззивната инстанция е приела, че обстоятелствата и материалите по делото не разкриват фактическа и правна сложност на делото. Посочил е, че в конкретния случай са присъдени деловодни разноски дори надвишаващи минималния размер с начислен ДДС и предвид своевременно направеното възражение от другата страна за прекомерност на адвокатското възнаграждение, е приел, че определението по чл. 248 ГПК е правилно. Формулираният въпрос се отнася до критериите за преценка основателността на своевременно заявено възражение по чл. 78, ал.5 ГПК за прекомерност. Съдебната практика приема, че се преценяват обстоятелства като фактическата и правна сложност на делото, което включва процеса на събиране на доказателства, броя проведени съдебни заседания, сложността на казуса от правна страна. Тези критерии се преценяват обективно и конкретно за всеки спор. В настоящия случай обстоятелствата по спора са били изяснени до голяма степен по приключилото дело, част от доказателствата по което са идентични с тези по настоящото дело, проведени са две съдебни заседания, а изготвянето на отговор /становище/ по исковата молба е част от необходимата защита по предявен иск. Претендираното адвокатско възнаграждение е намалено, но и намаленият размер е над минималния с начислено ДДС по действащата сега редакция на чл. 7, ал.2 НМРАВ. Въззивният съд е приложил установените от съдебната практика критерии при възражение по чл. 78, ал.5 ГПК, поради което не е налице основанието по чл. 280, ал.1 т.1 ГПК. Поради това обжалваното определение не се допуска до касационно обжалване. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение