Определение № 1098 от 06.11.2013 г. на ВКС по гр. д. № 4505/2013 г.
ВКСIII гражданско отделение06.11.2013 г.докладчик Л. Богданова
Диспозитив
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 99 от 8.04.2013 г. по гр.д. № 72/2013 г. на Габровския окръжен съд. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Мотиви
Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Прокуратура на Република България, [населено място] срещу въззивно решение № 99 от 8.04.2013 г. по гр. дело № 72/2013 г. на Габровския окръжен съд в частта, с която е потвърдено решение № 609 от 3.12.2012 г. по гр.д. № 2342/2012 на Габровския районен съд в частта му, с която е уважен предявеният от Ц. Д. И. срещу Прокуратура на Република България иск с правно основание чл.2, ал.1, т.2 З. за сумата 4 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди. В изложение за допускане на касационно обжалване се поддържа, че е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като обжалваното решение е в противоречие със задължителна практика на Върховния касационен съд- т. 11 от П № 4/68 г. на П. и т. 19 от ТР № 1/2001 г. на ОСГК, ВКС. В писмен отговор на касационната жалба ответникът Ц. Д. И., чрез адвокат С. Ц. изразява становище, че жалбата е недопустима, тъй като цената на иска е под 5000 лв., както и че не е налице основание за допускане на касационно обжалване, тъй като изложените доводи касаят правилността на решението. Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима. Не е налице хипотезата на чл.280, ал.2 ГПК, тъй като цената на иска е над 5000 лв. С обжалваното решение Габровският окръжен съд е приел, че сумата 4 000 лв. справедливо ще обезщети претърпяните от Ц. Д. И. неимуществени вреди, причинени от незаконни действия на орган на Прокуратурата, изразяващи се в незаконно повдигнато обвинение в престъпление, за което е бил оправдан с влязла в сила присъда на наказателния съд. Изложил е съображения, че предявеният иск с правно основание чл.2, ал.1, т.2 З. е основателен. При определяне размера на обезщетението на 4000 лв. въззивният съд е обсъдил събраните по делото доказателства и е приел, че И. е преживял негативни емоции, напрежение и притеснения от продължилото в период от две години наказателно производство, че това е засегнало неговото достойнство и чест, като едновременно с това е отчел и обстоятелството, че няма данни това да е довело до проблеми със здравословното му състояние, че по отношение на него е взета най - леката мярка за неотклонение, че няма данни за негативен обществен отзвук от воденото наказателно производство. В изложението се съдържа общо позоваване на необходимостта да се разгледа въпросът за определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди от непозволено увреждане - чл. 52 ЗЗД, към която норма препраща чл. 4 З., в неговия процесуалноправен и материалноправен аспект - за задължението на съда да прецени всички конкретни обстоятелства при определяне на справедливо обезщетение по смисъла на закона, както и за критериите, които се прилагат при определяне размера на това обезщетение. Жалбоподателят се позовава на т. 11 от ППВС № 4/1968 г. и т.19 на ТР № 1/2001 г ОСГК. Оплакванията са по съществото на правния спор за допуснати нарушения на материалния закон и на съществени процесуални правила. Независимо от това постановения съдебен акт на Габровския окръжен съд не е в разрез със задължителната практика, а напротив той е в съответствие с установената съдебна практика по въпроса за отговорността на държавата за действия на прокуратурата, с които са причинени имуществени и неимуществени вреди за водени наказателни производства за престъпление от общ характер, в случая по чл.323, ал.1 НК което е приключило с оправдателна присъда. Налице е основанието за отговорността на държавата за вреди от действията на правозащитни органи, след като ищецът е обвинен в извършване на престъпление, по което по-късно е постановена оправдателна присъда. Размерът на обезщетението за неимуществени вреди е определен при съблюдаване на конкретните данни по делото и обществения критерий за справедливост, както е прието в ППВС № 4/68 г. и чл. 52 ЗЗД. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че не е налице основание за допускане на обжалваното въззивно решение до касационен контрол. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение
Цитирани разпоредби
8- чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК
- чл. 280, ал. 2 ГПК
- чл. 283 ГПК
- чл. 288 ГПК
- чл. 52 ЗЗД
- чл. 323, ал. 1 НК
- чл. 2, ал. 1, т. 2
- чл. 4