Определение № 2777 от 27.05.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1650/2026 г.

Производството е с правно основание чл.288 ГПК Образувано е въз основа на подадената от Ж. И. Г., чрез процесуалния представител адвокат П. касационна жалба против въззивно решение № 1 от 5.01.2026г. по в.гр.д. № 637/2025г. на Окръжен съд Пазарджик, с което е обезсилено решение № 289 от 18.03.2025г.по гр.д.№ 4693/2024г.на РС Пазарджик в частта, с която по отношение на С. И. Н., действаща чрез своя баща и законен представител И. К. Н., е прието за установено, че Ж. И. Г. не й дължи сумата от 1 390лв., предмет на принудително изпълнение по изп.д.№ 20249040400393 на ЧСИ рег.№ 904 П., за периода 29.04.2024г.- 18.09.2024г., ведно със законната лихва и е прекратено производството по делото поради липса на правен интерес Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от И. К. Н., чрез процесуалния представител адвокат К., с който се оспорват нейната допустимост и основателност. Настоящият състав на Върховен касационен съд, с оглед разпоредбата на чл.280, ал.3, т.1 ГПК, съгласно която не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000лв., като съобрази, че в случая цената на иска е под посочения праг /1 390лв./, с оглед паричната оценка на предмета на делото, която по искове за парични вземания е търсената сума, намира подадената касационна жалба за недопустима. Мотивиран от гореизложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето отделение