Определение № 3168 от 28.11.2024 г. на ВКС по т. д. № 796/2024 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Л. Д. Т. и П. Д. Т. - двамата от [населено място], чрез пълномощник адв. Н. Р., срещу решение № 448 от 18.12.2023 г., постановено по в. т. д. № 405/2023 г. на Апелативен съд - Пловдив. С посоченото решение е потвърдено решение № 37 от 06.02.2023 г. по т. д. № 1099/2021 г. на Окръжен съд - Стара Загора, с което е отхвърлен предявеният от Л. Д. Т. и П. Д. Т. иск за признаване установено по отношение на „Уникредит Булбанк“ АД, че ищците не дължат на ответника сумата 41 956 лв. поради погасяване по давност на правото за принудителното й събиране. Решенията са постановени с участие на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД като подпомагаща страна на ответника „Уникредит Булбанк“ АД. В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради наличие на основания по чл.281, т.3 ГПК и се прави искане за неговата отмяна. Касаторите изразяват несъгласие с изводите на въззивния съд, че вземането на банката - кредитор, за чието принудително събиране е образувано изпълнително дело № 65/2014 г. на ЧСИ Л. П., е присъединено надлежно към друго изпълнително дело между същите страни - изп. д. № 63/2014 г., и че извършените по това дело изпълнителни действия са прекъснали давността за вземането. Поддържат, че така направеният извод не кореспондира с данните по делото за липса на изпълнителни действия с прекъсващ давността ефект, предприети след образуването и по време на висящността на изп. д. № 65/2014 г. Навеждат доводи, че в случая не са били изпълнени кумулативните изискванията на чл.456, 1 ГПК за присъединяване на кредитори в изпълнителното производство; че въззивният съд е изтълкувал погрешно закона като е приел, че е възможно едно вземане да се присъедини към друго въз основа на резолюция на частния съдебен изпълнител и това присъединяване да прекъсне погасителната давност по първоначално образуваното дело, т. е. с действия, извършени по различни изпълнителни дела, да се поддържа висящността на дела, по които няма искания за извършване на изпълнителни действия; че поради различния предмет на двете изпълнителни дела, образувани за принудително удовлетворяване на вземания по различни договори за кредит, обезпечени с ипотека върху различни недвижими имоти, кредиторът е имал задължение да поддържа висящността на всяко едно от делата, прилагайки различни способи за изпълнение, за да прекъсне давността за отделните вземания; че присъединеният кредитор не е длъжен да поддържа висящността на образуваното от първоначалния кредитор изпълнително дело и с оглед на това от значение за течението на погасителната давност е проявената активност по делото, в което е приложен издаденият в негова полза изпълнителен лист. С жалбата е представено изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, в което приложното поле на касационното обжалване е обосновано с основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Формулирани са въпроси, за които се твърди, че са съществени за изхода на делото и че поради липса на практика на ВКС са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, а именно: „ 1. Извършените от присъединен взискател изпълнителни действия по изпълнително дело, по което не е приложен изпълнителният лист в оригинал, прекъсват ли давността за онези вземания, за които е образувано изпълнително дело, по което се намира изпълнителният му лист в оригинал; 2. Когато един длъжник има разнородни вземания към един и същи кредитор, то извършените от неговия кредитор действия по осребряване на имуществото му прекъсват давността за всяко едно от задълженията или само за онова, за което кредиторът се е снабдил с изпълнителен лист и е образувал изпълнително дело; 3. Извършените изпълнителни действия по изпълнително дело прекъсват ли давността за вземането, ако заповедта за изпълнение бъде обезсилена; 4. Допустимо ли е присъединяването на дела (на вземания) посредством поставена от ЧСИ резолюция върху отправена молба, което действие напълно да замени императивните разпоредби на чл.456 и сл. от ГПК, т. е. това действие на ЧСИ да бъде напълно идентично по правен смисъл с това, ако кредиторите се бяха присъединили въз основа на приложен в оригинал изпълнителен лист или удостоверение“. В срока по чл.287, ал.1 ГПК не е подаден отговор от ответника по касация „Уникредит Булбанк“ АД. Подпомагащата страна „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е подала отговор по чл.287, ал.1 ГПК, в който е изразено становище за недопускане на въззивното решение до касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното: Касационната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна в срока по чл.283 ГПК срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване. За да потвърди решението на Окръжен съд - Стара Загора, с което е отхвърлен предявеният от Л. Т. и П. Т. против „Уникредит Булбанк“ АД иск, квалифициран с правно основание чл.439, ал.1 ГПК, Апелативен съд - Пловдив е извършил самостоятелна преценка на фактите и доказателствата по делото и е достигнал до извод, че искът е неоснователен, тъй като правото на ответника на принудително изпълнение за удовлетворяване на вземане в размер на 41 956 лв. към двамата ищци в качеството им на солидарни длъжници по изпълнителен лист от 14.12.2013 г., издаден въз основа на заповед за изпълнение от 14.12.2013 г. по ч. гр. д. № 2968/2013 г. на Районен съд - Казанлък, не е погасено по давност. При постановяване на решението въззивният съд е съобразил безспорните между страните факти, че за принудително събиране на вземането, за което са издадени заповедта за изпълнение и изпълнителният лист от 14.12.2013 г., ответникът е образувал изпълнително дело № 20147640400065/2014 г. по описа на ЧСИ Л. П. с рег. № 764 на КЧСИ и район на действие Окръжен съд - Стара Загора. С молба от 19.02.2014 г., по повод на която е образувано делото, ответникът е поискал връчване на покана за доброволно изпълнение с прилагане на заповедта за изпълнение на солидарните длъжници, извършване на справки, налагане на запори, издаване на удостоверение по чл.456 ГПК и присъединяване на делото към друго изпълнително дело срещу същите длъжници, образувано въз основа на издаден в негова полза изпълнителен лист по ч. гр. д. № 2960/2013 г. С разпореждане върху молбата ЧСИ Л. П. е разпоредила да се образува изпълнително дело и да се изпратят покани за доброволно изпълнение до солидарните длъжници, като е постановила, че присъединява вземането и изпълнителното дело към друго водено от нея изпълнително дело с № 63/2014 г. Посоченото дело е образувано по молба на „Уникредит Булбанк“ АД от 19.02.2014 г. въз основа на изпълнителен лист, издаден в производството по ч. гр. д. № 2960/2013 г. на Районен съд - Казанлък, на основание заповед за изпълнение по чл.417 ГПК от същата дата, с която Л. Т., П. Т. и други длъжници са осъдени солидарно да заплатят на банката - взискател отразени в съдържанието на заповедта парични суми. В качеството им на длъжници по изп. д. № 65/2014 г. двамата ищци са уведомени за присъединяването чрез връчване на покани за доброволно изпълнение. След образуване и присъединяване на изп. д. № 65/2014 г. към изп. д. № 63/2014 г. вземането, предмет на заповедта за изпълнение и на издадения въз основа на нея изпълнителен лист от 14.12.2013 г., е прехвърлено от „Уникредит Булбанк“ АД на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с договор за цесия, сключен на 06.11.2017 г. От фактическа страна по делото не е имало спор и относно това, че по изп. д. № 63/2014 г. са извършвани последователно изпълнителни действия от момента на неговото образуване, като последното изпълнително действие е проведена в периода 11.01.2021 г. - 11.02.2021 г. и приключила публична продан на възбранен имот в [населено място]. Съобразявайки поддържаните от страните процесуални позиции във въззивното производство, въззивният съд е приел, че спорът по делото е концентриран върху това, налице ли е присъединяване на вземането по изп. д. № 65/2014 г. към изп. д. № 63/2014 г. и дали извършените по изп. д. № 63/2014 г. изпълнителни действия са довели до прекъсване на погасителната давност относно спорното вземане по изп. д. № 65/2014 г. По отношение на присъединяването въззивният съд е споделил извода на първоинстанционния съд, че то е извършено с разпореждането на ЧСИ Л. П. върху молбата на ответника, по повод на която е образувано изп. д. № 65/2014 г.; Пълната идентичност на взискателя и на длъжниците по двете дела и своевременно направеното от взискателя искане за присъединяване на вземането към вече образуваното срещу длъжниците изп. д. № 63/2014 г. са предпоставили възможност и задължение за съдебния изпълнител да извърши исканото присъединяване. Според въззивния съд, избраният от ЧСИ Л. П. способ на присъединяване - първо да образува ново изпълнително дело въз основа на молбата на взискателя от 19.12.2014 г. и след това да присъедини делото и вземането по него към по-рано образуваното от същия взискател изпълнително дело, не води до извод за неосъществено присъединяване и не се различава от присъединяването на кредитор с представен изпълнителен лист и удостоверение по чл.456, ал.3 ГПК; Използваният в случая способ на присъединяване е напълно допустим и възможен поради обстоятелството, че взискателят и по двете изпълнителни дела е един и същ, докато условията за същинското присъединяване на взискател по смисъла на чл.456 ГПК следва да са изпълнени тогава, когато става въпрос за присъединяване на кредитор към изпълнително производство, образувано за принудително събиране на вземане от друг кредитор. Независимо от изложените съображения за допустимост на предприетото от съдебния изпълнител присъединяване на вземания, въззивният съд е направил извод, че в конкретната хипотеза е налице присъединяване по право, на основание чл.459, ал.1 ГПК, на вземането по изп. д. № 65/2014 г. към изп. д. № 63/2014 г. поради факта, че това вземане е било обезпечено с ипотека върху същия недвижим имот на длъжниците, срещу който е било насочено принудителното изпълнение в производството по изп. д. № 63/2014 г. В зависимост от извода, че е извършено допустимо и надлежно присъединяване, въззивният съд се е произнесъл, че по силата на чл.457, ал.1 и ал.2 ГПК всички извършени до и след присъединяването изпълнителни действия по изп. д. № 63/2014 г. ползват ответника - взискател и тези от тях, които са годни да прекъснат давността по смисъла на разясненията в Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, са довели до прекъсване на давността и по отношение на вземането, предявено за събиране в производството по присъединеното изп. д. № 65/2014 г. Като е съобразил момента на извършване на тези действия (подробно посочени в мотивите към въззивното решение), въззивният съд е направил извод, че всяко едно от тях е довело до прекъсване на погасителната давност относно вземането на основание чл.116, б.“в“ ЗЗД и че с оглед изминалите периоди от време между самите действия, съответно между последното действие (проведената през м. февруари 2021 г. публична продан) и датата на подаване на исковата молба - 29.03.2021 г., приложимият за вземането петгодишен давностен срок не е изтекъл, поради което предявеният иск по чл.439, ал.1 ГПК е неоснователен. Във въззивната жалба ищците са поддържали довод, че поради обезсилване на издадената в производството по ч. гр. д. № 2960/2013 г. на Районен съд - Казанлък заповед за изпълнение всички извършени в хода на изп. д. № 63/2014 г. изпълнителни действия са станали невалидни с обратна сила, т. е. обезсилени са по право. Доводът е преценен като неоснователен с мотив, че твърдението за обезсилване на заповедта за изпълнение не е подкрепено с доказателства. Същевременно съдът е приел, че дори обезсилването да е факт, то не би могло да бъде основание за невалидност на извършените преди това изпълнителни действия, тъй като производството по изп. д. № 63/2014 г. се води за събиране и на други вземания, вкл. процесното, а не само за вземането по евентуално обезсилената заповед за изпълнение; Извършените по изпълнителното дело действия на принудително изпълнение ползват всички присъединени взискатели и дори някое от вземанията им да не съществува или да е погасено, другите вземания продължават да съществуват и извършените във връзка с тях изпълнителни действия остават в сила. Настоящият състав на ВКС намира, че не е осъществено поддържаното от касаторите основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на постановеното от Апелативен съд - Пловдив въззивно решение. Поставените в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК въпроси, с които е обосновано приложното поле на касационното обжалване, нямат характер на правни въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, изяснен в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. От една страна въпросите не съответстват на мотивите към обжалваното решение, а от друга страна част от тях - тези по т.1, т.2 и т.4, са от значение за правилността на решението, поради което не могат да послужат като общо основание за достъп до касационно обжалване. Първият въпрос отразява тезата на касаторите, че извършените изпълнителни действия по изп. д. № 63/2014 г. нямат за последица прекъсване на давността за вземането, за чието принудително удовлетворяване е образувано изп. д. № 65/2014 г., тъй като присъединяването на взискателя не е извършено в съответствие с разпоредбата на чл.456, ал.1 ГПК. Въззивният съд не е възприел тази теза по няколко съображения: Първо, защото е преценил, че образуването на изпълнително дело въз основа на представен от кредитора изпълнителен лист и присъединяването на делото/вземането по изпълнителния лист към друго вече висящо изпълнително дело между същите страни е процесуално допустим способ, даващ право на взискателя да се ползва от всички изпълнителни действия, извършени преди присъединяването в хода на по-ранното дело; Второ, защото е направил извод, че поради тъждеството на взискателя (а и на длъжниците) по двете изпълнителни дела присъединяването не е било обусловено от изпълнение на изискванията на чл.456, ал.1 ГПК, уреждащ хипотезата на присъединяване на взискател към образувано от друг взискател изпълнително дело срещу същия длъжник; Трето, защото е счел за установено, че по отношение на ответника са били налице предпоставките по чл.459, ал.1 ГПК той да се счита за присъединен по право взискател в образуваното срещу същите длъжници изп. д. № 63/2014 г. с възможност да се ползва от всички извършени и извършвани по това дело действия на принудително изпълнение. Поставеният от касаторите въпрос не съответства на изводите на въззивния съд за надлежно осъществено присъединяване на ответника като взискател по изпълнителното дело, по което са извършвани годните да прекъснат давността изпълнителни действия, поради което касационно обжалване по повод на него не може да се допусне. Дали изводите, до които е достигнал въззивният съд при преценката на предпоставките за присъединяване, са обосновани и законосъобразни, е въпрос извън очертаното от чл.280 ГПК приложно поле на касационното обжалване. Постановеният с обжалваното решение правен резултат не е обусловен от разрешаване и на втория въпрос в изложението, тъй като изводът на въззивния съд за прекъсване на погасителната давност е направен след преценка на безспорните по делото факти, че кредиторът е разполагал с изпълнителни листове за всяко от вземанията си към длъжниците, че по искане на взискателя въз основа на отделните изпълнителни листове са образувани самостоятелни изпълнителни дела (така, както предвижда чл.11 от Наредба № 4/06.02.2006 г. за служебния архив на частните съдебни изпълнители) и че след надлежно присъединяване на по-късно образуваното изпълнително дело към по-ранното са проведени изпълнителни действия за удовлетворяване на вземанията в общо производство, които действия имат за последица прекъсване на давността по отношение на всяко от вземанията на основание чл.116, б.“в“ ЗЗД. Правилността на изводите, до които е достигнал въззивният съд след преценка на релевантните за спора факти, не подлежи на проверка в стадия на производството по чл.288 ГПК и несъгласието на касаторите с тези изводи не е основание въззивното решение да се допусне до касационно обжалване. Следва да се отбележи, че присъединяването на изпълнителното дело като правнотехнически способ обхваща и прилагане на оригинала на изпълнителния лист, въз основа на който е образувано присъединеното дело, към вече образуваното от взискателя друго дело, поради което тезата на касаторите, че е допуснато присъединяване на взискател без изпълнителен лист и без удостоверение по чл.456, ал.1 ГПК, е несъстоятелна. Въпросът по т.3 е основан на твърдение, че заповедта за изпълнение, въз основа на която е издаден изпълнителният лист, по повод на който е образувано изп. д. № 63/2014 г., е обезсилена в хода на изпълнителното производство. В мотивите към обжалваното решение въззивният съд е приел, че твърдението за обезсилване на заповедта не е подкрепено с доказателства, поради което е преценил като неоснователен довода на ищците (сега касатори) за обезсилване с обратна сила на всички извършени по посоченото дело изпълнителни действия. При направен извод за липса на доказателства за обезсилване на заповедта отговорът на въпроса дали изпълнителните действия по изпълнителното дело, образувано по повод на обезсилена заповед за изпълнение, прекъсват давността за вземането, би бил лишен от значение за произнасянето по основателността на предявения от касаторите иск по чл.439 ГПК. Съжденията на въззивния съд относно ефекта от обезсилване на заповедта върху изпълнителното дело, в което участват присъединени взискатели, не са решаващи за изхода на спора пред въззивната инстанция, поради което е безпредметно да се обсъждат по повод преценката на общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК за достъп до касационно обжалване. Последният въпрос от изложението е обвързан с фактите по конкретното дело и съдържа погрешна интерпретация на мотивите към обжалваното решение, което изключва възможността да бъде подведен под общия селективен критерий на чл.280, ал.1 ГПК. Несъответствието на посочените от касаторите въпроси с общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК е достатъчно основание въззивното решение да не се допусне до касационно обжалване (в този смисъл т.1 от цитираното тълкувателно решение по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС), без да се налага произнасяне относно допълнителната предпоставка по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение,