Определение № 2429 от 24.08.2026 г. на ВКС по т. д. № 1691/2026 г.
ВКСI търговско отделение24.08.2026 г.докладчик Ирина Петрова
Диспозитив
Оставя без разглеждане касационна жалба вх.2200 от 12.05.2026г., подадена от [община] срещу решение № 53 от 06.04.2026г. по в.гр.д.№ 41/2026г. на ОС Кърджали. Определението подлежи на обжалване пред друг състав на ТК на ВКС в едноседмичен срок от връчването му на касатора. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Мотиви
Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от ответника [община] срещу решение № 53 от 06.04.2026г. по в.гр.д.№ 41/2026г. на ОС Кърджали, с което е потвърдено решението по гр.д.№ 1643/2024г. на РС Кърджали и е признато за установено по реда на чл.422 ГПК, че общината дължи на ищеца „Стилмед СА“ЕООД, [населено място] сумата 11 313.59лв. с ДДС - главница, съставляваща неплатена сума по фактура 426/18.10.2023г., ведно със законната лихва. В писмен отговор „„Стилмед СА“ЕООД, [населено място]“ оспорва наличието на предпоставките за допускане на касационния контрол и счита подадената жалба за неоснователна. Съставът на ВКС счита, че касационната жалба следва да бъде оставена без разглеждане като недопустима - насочена срещу неподлежащ на последващ инстанционен контрол въззивен акт. Делото е търговско, тъй като претендираното за установяване с исковата молба задължение, за което е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, произтича от търговска продажба - доставка на инертни материали, обективирана във фактура №426/1102023г. с доставчик ищецът и получател общината с посочена цена с ДДС 11 313,59лв., която се претендира като дължима главница (в левова равностойност тя е 5 784.55 евро), ведно с обективно съединен иск за мораторна лихва (1 727.65лв. или 883,33 евро), и законна лихва. Предметът на спора има за източник търговска сделка по смисъла на чл.286,ал.1 ТЗ - договор по чл.1,ал.1,т.1 ТЗ, разпоредбите на който са приложими и за насрещната страна - нетърговец (чл.287 ТЗ), което обуславя търговския характер на делото с оглед на преценката по чл.280,ал.3, т.1 ГПК. Не е налице хипотезата на чл. 318, ал. 2 ТЗ и случая разпоредбата на чл. 113 ГПК е неприложима. При цена на иска под 20 000лв. (10 225,84 евро) касационното обжалване по търговското по своя характер дело, е недопустимо. Неточното посочване в диспозитива на въззивния акт за възможността да бъде обжалван не създава такава възможност. Нормите, уреждащи инстанционния контрол са императивни. По изложените съображения ВКС, състав на Първо т.о.