Определение № 518 от 23.12.2020 г. на ВКС по т. д. № 2168/2020 г.

Производството е по чл.274, ал.3 ГПК. Образувано по частна касационна жалба на ответника по делото „ТЕХНОСТРОЙ ИНЖИНЕРИНГ 99“ АД срещу определение № 475 от 28.09.2020г. по в.ч.т.д. № 20202001000164 / 2020г. на Апелативен съд - Бургас, с което e отменено определение № 649 от 03.07.2020 по т.д.№ 239/2020 на Окръжен съд – Бургас и е обезсилена издадена в полза на „ЕВРОТРАК ЛИЗИНГ“ ООД обезпечителна заповед от 03.07.2020, издадена по ч.т.д.№ 239/2020 по описа на Окръжен съд – Бургас, за налагане на обезпечителна мярка запор върху вземания до размера от общо 165 007,88 лева върху вземания на „ТЕХНОСТРОЙ ИНЖИНЕРИНГ 99“ АД спрямо Община Карнобат по договор PV 336 от 17 юни 2020, за изпълнение на „Обществена поръчка „Основен ремонт на общински път „BGS 1060 /III-5391/ Аспарухово –Сърнево –Черково –Екзарх Антимово –Смолник“ – участък [населено място] –с.Черково, общ. Карнобат“ и вместо това е постановил допускане по молба на „ЕВРОТРАК ЛИЗИНГ“ ООД обезпечение на бъдещи искове от „ЕВРОТРАК ЛИЗИНГ“ ООД против „ТЕХНОСТРОЙ ИНЖИНЕРИНГ 99“ АД за заплащане на сумата от 118 380,47 лева по споразумение от 26-ти февруари 2018 към договор от 6-ти октомври 2012, както и сумата от 46 627,41 лева по споразумение от 8 януари 2019 към договор от 6-ти октомври 2012, чрез налагане на запор на вземания до размера на претенцията от общо 165 007,88 лева върху вземанията на „ТЕХНОСТРОЙ ИНЖИНЕРИНГ 99“ АД спрямо Община Карнобат по договор PV 336 от 17 юни 2020, за изпълнение на „Обществена поръчка „Основен ремонт на общински път „BGS 1060 /III-5391/ Аспарухово –Сърнево –Черково –Екзарх Антимово –Смолник“ –участък [населено място] –с.Черково, общ.Карнобат“, след представяне на парична гаранция по чл.180 и чл.181 ЗЗЦ в размер на 16 500 лева, за която сума е постановил издаване на обезпечителна заповед. Жалбоподателят намира частната касационна жалба за допустима и излага становище, че съдът неправилно е допуснал обезпечение без искът да е подкрепен с достатъчно доказателства, които да го правят вероятно основателен и да е налице обезпечителна нужда. Същевременно твърди, че наложения запор върху вземане на Община Карнобат е срещу недопустимо принудително изпълнение, защото вземането е срещу извършени пътно строителни услуги по обществена поръчка. Също така намира, че възложената гаранция от 10% върху обезпечителния интерес не може да ограничи евентуалните вредни имуществени и неимуществени последици върху правната сфера на дружеството. Ответникът по жалбата, „ЕВРОТРАК ЛИЗИНГ“ ООД, в писмен отговор оспорва жалбата като недопустима, тъй като не попада в хипотезата на чл.396, ал.2 ГПК. Алтернативно намира, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване, съответно сочи, че жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, намира, че частната жалба е недопустима, с оглед чл.396, ал. 2 ГПК и даденото разрешение в т. 1 от ТР № 5 от 12.07.2018г. по т.д.№ 5/2015 г. на ОСГТК на ВКС. В действителност с обжалваното определение въззивният съд е потвърдил определение на първоинстанционния съд, с което е допуснато обезпечение на бъдещите искове с правно основание чл.79 ЗЗД, предявими от „ЕВРОТРАК ЛИЗИНГ“ ООД против „ТЕХНОСТРОЙ ИНЖИНЕРИНГ 99“ АД за заплащане на сумата от 118 380,47 лева по споразумение от 26.02.2018 г. към договор от 6.10.2012 г. и сумата от 46 627,41 лева по споразумение от 8.01.2019 г. към договор от 6.10.2012 г. чрез налагане на запор на вземания до размера на претенцията от общо 165 007,88 лева върху вземанията на „ТЕХНОСТРОЙ ИНЖИНЕРИНГ 99“ АД спрямо Община Карнобат по договор PV 336 от 17 юни 2020, за изпълнение на „Обществена поръчка „Основен ремонт на общински път „BGS 1060 /III-5391/ Аспарухово – Сърнево – Черково – Екзарх Антимово –Смолник “– участък [населено място] – [населено място], общ.Карнобат“, като единствено е предпоставил издаването на обезпечителната заповед от представянето на парична гаранция по чл.180 и чл.181 ЗЗД от 16 500 лева. Определението на съда по обезпечение на иска /чл. 390 и чл. 396, ал. 1 ГПК/, както и тези за отмяна на обезпечителните мерки /чл. 402, ал. 2 ГПК/ подлежат на двуинстанционно разглеждане, с изключение на хипотезата по чл. 396, ал. 2 ГПК, при която подлежат на касационно обжалване определенията на въззивния съд, с които е допуснато обезпечение на иска, когато първоначалният съд е отказал исканото обезпечение, ако са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК. В случая апелативният съд, в качеството си на въззивна инстанция, по същество е потвърдил първоинстанционното определение, с което е уважена молба на „ЕВРОТРАК ЛИЗИНГ“ ООД за допускане на обезпечение на бъдещите му искове против „ТЕХНОСТРОЙ ИНЖИНЕРИНГ 99“ АД, а не е допуснал отхвърлено от първостепенния съд искане за налагане на обезпечителна мярка, поради което определението му не подлежи на касационно обжалване. Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение