Определение № 5785 от 11.12.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1429/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Р. Д. Н., чрез адвокат И. К., против решение № 1421 от 01.12.2023 г. на Окръжен съд – Варна, постановено по в. гр. д. № 1960/2023 г., с което е потвърдено решение № 2314/26.06.2023г., постановено по гр.д. № 12102/2021г. по описа на Районен съд - Варна, с което е отхвърлен предявеният от Р. Д. Н. иск по чл.109 от ЗС за осъждане на К. Б. А. да преустанови неоснователното ползване на входа за достъп към стая, повдигната в жълт цвят по схемата за обекта на л.10 от делото, с площ от 12 кв.м., представляваща част от самостоятелен обект в сграда № 1 в [населено място], [улица], с идентификатор на самостоятелния обект № *, като премахне чрез зазиждане използвания от него вход за осъществяване на владението върху процесната стая откъм обект № *

Касационната жалба съдържа оплаквания за неправилност на въззивното решение, поради постановяването му в нарушение на материалния закон, поради необоснованост и поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочат основанията за допускане до касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Поставени са следните правни въпроси:

1. При условие на направено от ищеца в срок, в самата искова молба и с последвалата въззивна жалба, доказателствено искане за назначаване на съдебно- техническа експертиза от значение за доказване на твърдения по иск по чл. 109 от ЗС, но недопуснато от съдебните инстанции, основателно и обосновано ли е отхвърлянето на иска, респ. на въззивната жалба, с мотив, че не са събрани доказателства за това, кой и кога е създал отвора в стената в съсобствен недвижим имот, а горното според съда е от значение за изискуемата причинно-следствена връзка между създаденото засягащо интересите и собствеността на ищеца състояние и поведението на ответника?

2.Достатъчно основание за отхвърлянето на иск по чл. 109 от ЗС ли е обстоятелството, че в предходен иск по чл. 108 от ЗС ищецът не е доказал качеството си на собственик за помещение, в което е изграден проход от ответника по иска, респ. неговия праводател, когато се касае за преустройство на вътрешни стени и други, касаещи общите части на сградата, съсобственост на страните по иска по чл. 109 от ЗС?

От ответника по касационната жалба К. Б. А., чрез адв. Р. Д., е постъпил писмен отговор, с който се оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване и основателността на жалбата.

Страните претендират присъждане на направените в касационното производство разноски по делото.

Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на Първо гражданско отделение по допустимостта на жалбата и наличието на основания за допускане на касационно обжалване счита следното:

Касационната жалба е допустима. Същата е подадена от легитимирано лице /ищец по делото/, в срока по чл. 283 ГПК и срещу подлежащо на касационно обжалване решение на въззивен съд.

В обжалваното решение въззивният съд е посочил, че твърденията на ищцата са, че ответникът ползва неоснователно собственото й помещение, представляващо реална част /стая/ с площ от 12 кв.м. от собствения й обект с идент. № * по Кадастралната карта на [населено място], [улица], като достъпът до него се осъществява чрез отвор - врата откъм самостоятелен обект с идент. *, собственост на ответника. При тези твърдения е поискано ответникът да бъде осъден да преустанови неоснователните си действия като премахне чрез зазиждане използвания от него вход за осъществяване на владението върху процесната стая.

Съдът е посочил, че спорът за собствеността на спорното помещение, представляващо реална част от обект с ид. *** е разрешен с решение № 5841/18.12.2019г. постановено по гр.д.№ 16356/2018г. по описа на Районен съд - Варна, с което е отречено правото на собственост на ищцата Р. Н. спрямо А. К. А., М. Б. А. и настоящия ищец К. Б. А.. С решението се препраща към графичното обозначение на реалната част в жълт цвят на скицата от заключението на съдебно- техническата експертиза, което е идентично по разположение и граници с помещението, за което по настоящото дело е бил предявен отново иск за собственост по чл.108 от ЗС. Поради идентичността на повторно повдигнатия спор, производството по ревандикационния иск е прекратено на основание чл.299 от ГПК. Обстоятелството, че сега същата реалната част се заявява с по-голяма площ /12 кв.м./ не променя извода за наличие на сила на пресъдено нещо по отношение на нея, доколкото площта не е определящ елемент на собствеността, а и ищцата твърди, че разликата в площта не се дължи на настъпила фактическа промяна с имота между предходното произнасяне и предявяването на настоящата искова молба, а на начина на определянето й.

Предвид така приетото е направен извод за липса на първия елемент от фактическия състав на предявения негаторен иск, а именно ищецът да е собственик на имота, по отношение на който се твърди, че ответникът предприема неоснователни действия, с които смущава или нарушава собствеността му. След като процесната реална част от имота с идент. * не принадлежи на ищцата, то ползването й от ответника, включително чрез поставяне на врата в стената от към неговия имот с идент. *, не могат да се възприемат като действия, с които се засяга по какъвто и да било начин правото на собственост на ищцата.

Съдът е посочил, че твърденията на ищцата, че с предявяване на иска по чл.109 от ЗС защитава правото си на собственост по отношение на общите части на сградата с идент. ***, както и че процесната врата е изпълнена без проект и конструктивно становище и така се засягат носещи конструкции на къщата, са въведени с въззивната жалба, не са били разглеждани от първоинстанционния съд и не представляват допустим предмет на исковата защита и на въззивен контрол. В допълнение е посочено, че дори да се направи противен извод, то не се установява, че поставената врата в помещението води до засягане на правото на собственост на ищцата по отношение на общите части на сградата.

Изложени са и мотиви, че не са събрани доказателства за това кой и кога е създал отвора в стената и е поставил процесната врата и дали същите са изпълнени именно от ответника в отклонение от строителните книжа.

С оглед тези мотиви на съда в обжалваното решение не са налице посочените от страните основания за допускане на касационното обжалване.

По първия въпрос, формулиран от касатора, не е налице общата предпоставка на чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, защото не е във връзка с решаващите изводи на въззивния съд, а е относим към допълнителните мотиви на съда за липса на останалите предпоставки за уважаване на иска по чл. 109 ЗС, поради което и не е от обуславящо значение за крайния извод за неоснователност на иска. Въззивният съд в съответствие с разрешението, дадено в т.1 и т.3 от Тълкувателно решение № 4 от 6.11.2017 г. по тълк. д. № 4/2015 г., ОСГК на ВКС, е отхвърлил иска по чл. 109 ЗС, защото ищцата не е доказала, че е собственик на процесната реалната част от имота с идент. ***. Следователно допускането на съдебно- техническа експертиза и установяването на обстоятелството кой и кога е създал входа, чието затваряне се иска, не би се отразило върху приетото от съда, че правата на ищцата върху процесната реална част са отречени с влязло в сила решение.

Вторият въпрос също не може да обоснове допускане на касационно обжалване. Съдът не е отрекъл възможността на ищцата по реда на чл. 109 ЗС да защитава правото си на собственост по отношение на общите части на сградата с идент. ***, но е приел, че в случая такъв иск не е предявен, защото едва във въззивната си жалба ищцата е въвела твърдения, че с предявяване на иска по чл.109 от ЗС защитава правото си на собственост по отношение на общите части на сградата, както и че процесната врата е изпълнена без проект и конструктивно становище и така се засягат носещи конструкции на къщата. В исковата си молба ищцата е изложила твърдения, че е собственик на спорното помещение, че ответникът й пречи да упражнява правото си на собственост и се иска той да преустанови неоснователното ползване на входа за достъп към стаята, като премахне чрез зазиждане използвания от него вход към процесната стая. Въззивният съд, в съответствие с въведения чл.6 ГПК принцип на диспозитивното начало, се е произнесъл по иска, така, както е предявен. Ето защо и по поставения въпрос касационно обжалване не следва да се допуска, тъй като той не е във връзка с предмета на спора, с който съдът е бил сезиран и по който се е произнесъл. Действително въззивният съд е изложил и мотиви, че дори и да се приеме, че се търси защита на правото на собственост по отношение на общите части на сградата, то искът също е неоснователен, но тези мотиви не са относими към предмета на конкретното дело и съответно по отношение на поставения въпрос, касаещ тези мотиви, не е налице общата предпоставка на чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.

ВКС намира, че не са налице и основанията по чл. 280, ал. 2 ГПК за служебно допускане на касационното обжалване на решението: Няма вероятност решението да е нищожно или недопустимо. Същото е постановено от съд в надлежен състав; в пределите на правораздавателната власт на съда; изготвено е в писмен вид и е подписано; изразява волята на съда по начин, от който може да се изведе нейното съдържание; постановено е по редовна искова молба и по предявения иск, без да са били налице процесуални пречки за разглеждането му.Не е налице и основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение- съдът е приложил относимите към спора норми в действащите им редакции и съобразно с техния точен смисъл, а изводите, до които е достигнал, не са в противоречие с правилата на формалната логика и в този смисъл не са явно необосновани.

С оглед изхода на спора в полза на К. Б. А. следва да се присъдят направените в настоящето производство разноски в размер на 1200 лв.

По изложените съображения, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение