Определение № 93 от 18.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4818/2017 г.
ВКСIV гражданско отделение18.02.2022 г.докладчик Албена Бонева
Диспозитив
ВЪЗОБНОВЯВА производството по гр.д. № 4818/2017 г. на ІV ГО на ВКС. ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № II-18/02.06.2017 г., постановено по гр.д. № 1012/2017 г. от Бургаския окръжен съд в частта, с която искът на И. И. против Военно формирование 32890-Бургас е отхвърлен за разликата над 270,94 лв. – главница и над 83,12 лв. мораторна лихва, натрупана до подаване на исковата молба, както и след тази дата до окончателното издължаване, както и съдебноделоводните разноски. КАСАТОРЪТ не дължи държавна такса по делото, предвид характера му. Делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Мотиви
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от И. П. И., чрез адв. М. П., против въззивно решение № II-18/02.06.2017 г., постановено по гр.д. № 1012/2017 г. от Бургаския окръжен съд в частта, с която искът на И. И. против Военно формирование 32890-Бургас е отхвърлен за разликата над 270,94 лв. – главница и над 83,12 лв. мораторна лихва, натрупана до подаване на исковата молба, както и след тази дата до окончателното издължаване, както и съдебноделоводните разноски. Касаторът счита, че въззивното решение е неправилно. Насрещната страна чрез старши юрисконсулт С. Б. е подала отговор на касационната жалба, в която поддържа, че няма основания за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователност на касационната жалба. Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима – подадена е в срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, от легитимирана страна, чрез процесуален представител, разполагащ с представителна власт. Представено е и изложение на касационните основания за допускане на касационно обжалване. Касационното производство е спряно до постановяване на тълкувателно решение по ТД № 6/2017 г. на ОСГК на ВКС. Тълкувателното решение е обявено и касационното производство следва да бъде възстановено. В изложението към касационната жалба касаторът е преповторил част от касационните си оплаквания, има множество въпроси, но не всички те са такива по см. на чл. 280, ал. 1 ГПК. Относимите към постановеното от въззивния съд решене, обобщени и преформулирани от настоящата инстанция, въпроси са: как се обезщетява положения труд повече от нормативно определения при даване на двадесет и четири часови дежурства от военнослужещия/ т.е. работа при нормална продължителност на служебното време, което е надхвърлено с удължаването му/, който не е компенсиран с почивка; от кой момент възниква вземането и откога започва да тече за него погасителната давност. Въпросите са разрешени от въззивния съд в противоречие с разясненията, дадени в тълкувателното решение, поради което касационно обжалване следва да се допусне в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Мотивиран от горното, съдът