Определение № 2589 от 22.05.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4530/2024 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Колев и Колев“ АД с ЕИК[ЕИК] и седалище [населено място], чрез изпълнителния директор Д. Х. К., приподписана при условията на чл. 284, ал. 2 ГПК от адв. Т., против решение № 3409/10.06.2024 г. по гр. д. № 12861/2023 г. на Софийски градски съд, въззивен II – Г състав. Ответникът И. К. И. чрез адв. Д. – М. в писмения отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК изразява становище за недопустимост на касационната жалба, респ. счита да отсъстват основания за допускане на касационен контрол и за неоснователност на жалбата. Претендира разноски. При проверка допустимостта на настоящото производство, ВКС, състав на Трето гражданско отделение, приема следното: Касационната жалба е процесуално недопустима. Въззивното решение е постановено по иск с правно основание чл. 74, ал. 1 КТ - за обявяване недействителност на трудов договор от 01.02.2001 г. Съгласно разпоредбата на чл. 74, ал. 2, изр. 1 КТ недействителността се обявява по реда на Глава осемнадесета, а чл. 357, ал. 1 КТ определя, че спорът относно съществуването (в частност) на трудовото правоотношение, е трудов. По правилото на чл. 280, ал. 3, т. 3 ГПК производството по такъв спор е двуинстанционно. Решението на въззивния съд, с което е разрешен въпросния спор, е окончателно и касационният контрол по отношение на него е изключен. Подадената срещу това решение касационна жалба е с недопустим предмет и следва да се остави без разглеждане. Това пък предпоставя прекратяване на образуваното по нея касационно производство. Обстоятелството, че в обжалваното решение погрешно е указана възможността за касационното му обжалване, не обосновава процесуалната допустимост на сезирането на ВКС, което се регулира от императивни процесуални правила на ГПК. А те, както вече се изтъкна, сочат на недопустимост на касационния контрол. При този изход на делото касаторът трябва да заплати на ответника по жалба сторените и своевременно претендирани разноски за настоящото производство. Те възлизат на 1 200 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение и се установяват от договора за правна защита и съдействие от 13.11.2024 г. като вписването в него за извършеното плащане на сумата в брой е достатъчно и има характера на разписка – вж. т. 1 от ТР № 6/06.11.2013г. по т. д. № 6/2012г., ОСГТК. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на ІII г. о.