Определение № 30 от 04.01.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4354/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество, чрез главен инспектор в ТД на КПКОНПИ – София С. К., срещу решение № 1094/25.07.2022 г. по в. гр. дело № 3884/2021 г. на Софийския апелативен съд, с което е частично отменено решение № 265893/27.09.2021 г. по гр. дело № 16159/2018 г. на Софийски градски съд, и вместо това са отхвърлени предявените от Комисията срещу М. М. А. и С. Г. Б. – А. искове по чл. 75, ал. 1 ЗОПДНПИ (отм.) за отнемане на следното имущество: 1) лек автомобил „Мерцедес“ Е 320, с рег. [рег.номер на МПС]; 2) лек автомобил „Фолксваген Пасат“, с рег. [рег.номер на МПС]; 3) сумата от 5000 лв., представляваща парична равностойност на отчужден с договор за продажба от 24.10.2015 г. лек автомобил „Мерцедес“ Ц 180, с рег. [рег.номер на МПС]; 4) сумата 1700 лв., представляваща парична равностойност на отчужден с договор за продажба от 03.12.2010 г. лек автомобил „Фолксваген Пасат“, с рег. [рег.номер на МПС]; 5) сумата 3400 лв., представляваща парична равностойност на отчужден с договор за продажба от 03.10.2014 г. лек автомобил „Мерцедес“ 300Е, с рег. [рег.номер на МПС]; 6) сумата 6200 лв., представляваща парична равностойност на отчужден с договор за продажба от 04.04.2014 г. джип „Г. Ч.“, с рег. [рег.номер на МПС] и 7) сумата от 20 лв., представляваща равностойността на 2 дружествени дяла от „Д.-49“ ЕООД. В останалата част първоинстанционното решение е потвърдено. С касационната жалба въззивното решение се обжалва в цялост като неправилно и незаконосъобразно, като се иска неговата отмяна и уважаване на предявените искове. В срока по чл. 287 ГПК е постъпил отговор от ответниците М. М. А. и С. Г. Б., и двамата със съдебен адрес [населено място], подаден чрез адв. А. Ч., в който се излага, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване, а по същество касационната жалба е неоснователна. Претендират разноски, за което е представен списък на разноските по чл. 80 ГПК и договор за правна защита и съдействие от 08.11.2022 г. Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение намира, че касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Въззивният съд се е произнесъл по предявен иск с правно основание 75, ал. 1 ЗОПДНПИ (отм.) от Комисия за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество (КПКОНПИ) против М. М. А. и С. Г. Б. – А.. За да отхвърли предявените от Комисията искове, въззивният съд е приел, че не е налице превишаване по смисъла на § 1, т. 7 от ДР на ЗПКОНПИ на придобитото през проверявания период имущество (71 602,51 лв.) и нетния доход (8736,60 лв.), доколкото установеното превишаване е под установения праг от 150 000 лв. Посочено е, че съгласно приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза през релевантния период извършените обичайни и извънредни разходи възлизат на сумата от 104 305,98 лв. Към извънредните разходи съдът е прибавил и сумата общо от 44700 лв., представляваща разходи за закупуване на автомобилите, чието отнемане се иска, изчислена към момента на тяхното придобиване съобразно тяхната пазарна стойност, както и разходите за придобиване на дружествени дялове от „Д.-49“ ЕООД в размер на 20 лв. Прието е, че нетните доходи по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на ЗПКОНПИ възлизат на положителна величина от 8736, 60 лв. Посочено е, че в имуществото по смисъла на § 1, т. 1 от ЗПКОНПИ не се включват разходи за придобиване на движими и недвижими вещи, дружествени дялове, акции и други имуществени блага, а самите материални блага, поради което в патримониума на ответниците за проверявания период не следва да се включват разходите за погасяване на кредити, за придобиване на леки автомобили, както и сумите, с които ответникът като титуляр се е разпоредил със своя авоар по банковите сметки, а стойността на наличните към края на проверявания период авоари, движими вещи и дружествени дялове. В тази връзка съдът е преизчислил стойността на придобитото имущество, като в него е включил: 1) 14000 лв. - пазарната стойност на л. а. „Мерцедес“ Е320, към момента на неговото придобиване на 15.06.2015 г.; 2) 7700 лв. - пазарната стойността на л. а. „Фолксваген Пасат“ към момента на неговото придобиване на 06.08.2013 г.; 3) 4889, 58 лв. налична сума към края на проверявания период по банкова сметка в евро; 4) 30105, 63 лв. - налична сума към края на проверявания период по банкова сметка; 5) 3911, 66 лв. - налична сума към края на проверявания период по банкова сметка; 6) 977, 92 лв. - налична сума към края на проверявания период по банкова сметка в евро; 7) 66, 29 лв. - налична сума към края на проверявания период по банкова сметка; 8) 9931, 43 лв. - налична сума към края на проверявания период по банкова сметка в евро; 9) 20 лв. - дружествени дялове в „Д.-49“ ЕООД, като сборът на тези суми възлиза на 71602, 51 лв. Направен е извод, че стойността на имуществото по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПКОНПИ на ответника през проверявания период е общо в размер на сумата от 71602, 51 лв. Споделено е формираното в практиката на ВКС становище, че внесените и преведени суми по банкови сметки на ответника (проверяваното лице), които не са налични по тези сметки в края на проверявания период, нито подлежат на отнемане в полза на държавата, нито са релевантни – чрез включването им в имуществото на ответника за определяне размера на несъответствието по смисъла на § 1, т. 7 ЗОПДИППД (отм.), доколкото тези суми само са „преминали“ през това имущество в проверявания период – били са разходвани, без да са вложени, респ. трансформирани в друго подлежащо на отнемане имущество (а когато са вложени за придобиването на такова имущество – то подлежи на отнемане, или неговата равностойност ако е било отчуждено – в предвидените от закона случаи, и само ако е налице значително несъответствие по смисъла на специалния закон). В допълнение въззивният съд е посочил, че дори и да се приеме, че в имуществото по смисъла на § 1, т. 1 от закона се включват всички преминали, но неналични към края на проверявания период по банковите сметки на ответниците парични авоари, отново това превишение е под установения праг. В изложението на основанията по чл. 284, ал. 3 ГПК са формулирани следните въпроси, за които се твърди, че са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК: 1/ Към кой момент следва да се изследва незаконният характер на придобитото имущество – към момента на придобиването му с оглед установяване на източника на средствата, или след установяване наличието на несъответствие? 2/ Следва ли при определяне на размера на несъответствие да се включват парични средства, които не са налични по банкови сметки на лицата? 3/ Средствата, послужили за придобиването на имуществени обекти, в частност – моторни превозни средства, разход или имущество представляват за лицата? 4/ Представляват ли незаконно придобито имущество внесените парични средства от лицата и свързаните с тях лица по банкови сметки, за които не е установен законен източник на средства за осъществяване на вноските? 5/ Подлежат ли на отнемане в полза на държавата по ЗОПДНПИ (отм.)/ЗПКОНПИ постъпилите в патримониума на проверяваното лице и свързаните с него лица, суми, за които не се установява законово основание или източник, но неналични в края на проверявания период? Твърди се, че посочените въпроси са разрешени в противоречие с практиката на ВКС и са решавани противоречиво от съдилищата, във връзка с което са представени множество съдебни актове – решения и определения на ВКС, както и решения на други съдилища в страната. Поддържа се още, че въпросите са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, като допускането им до касационно обжалване ще доведе до уеднаквяване на съдебната практика по тях. Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение намира следното: Поставените от касатора въпроси са правнорелевантни и са обусловили решаващата воля на съда при постановяване на обжалваното решение, но не са налице поддържаните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Към настоящия момент е налице задължителна практика, съдържаща отговори на поставените въпроси, обективирана в ТР № 4/2021 г. по тълк. дело № 4/2021 г. на ОСГК на ВКС. В посочения тълкувателен акт е прието, че не представляват „имущество“ по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗПКОНПИ и не участват при определяне размера на несъответствието съобразно нормата на § 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период. В мотивите към т. 1 е разяснено, че релевантното имущество е наличното такова - по реда на този закон се отнема в полза на държавата незаконно придобито налично имущество, респективно не подлежат на отнемане доход /доход може да бъде отнет само на основание чл. 53, ал. 2, б.„б” НК/, приход или разход. Незаконно придобито и подлежащо на отнемане може да е само имуществото, влязло в патримониума на проверяваното лице през изследвания период, което е налично и в края му - което съществува в патримониума на проверяваното или свързаните с него лица в края на изследвания период, към който момент може да бъде установено съответно превишение и релевантното несъответствие; само ако такова превишение и релевантно несъответствие бъде установено, може да се предположи, че наличното имущество в края на изследвания период е незаконно придобито. Постъпилите суми по банкови сметки стават част от имуществото на проверяваното или свързаните с него лица, тъй като това са техни вземания от съответната банка. Разяснено е, обаче, че с изтеглянето на суми и с извършването на преводи, тези вземания се погасяват и престават да бъдат част от горепосоченото имущество. Вместо тях част от него стават изтеглените суми в брой и вземанията, ако такива са възникнали в резултат на извършените преводи /самите парични средства са движими вещи до момента, в който са в наличност/. Ако те са налице в края на изследвания период, формират несъответствие и подлежат на отнемане, при наличие на съответните законови предпоставки. Следователно паричните средства, които са изразходвани и не са налични, доколкото не е установено да са трансформирани в реални активи или да се намират по сметка на проверяването лице или на лицата по чл.143, чл.144, чл.145 и чл.146 от ЗПКОНПИ, съответно по чл.63, чл.64, чл.65, чл.66 и чл.67 от ЗОПДНПИ /отм./, не попадат в предметния обхват на чл.141 и чл.142 ал.2 ЗПКОНПИ, съответно чл.62 и чл.63 ал.2 ЗОПДНПИ /отм./, не подлежат на отнемане и не участват при формиране на несъответствието. В т. 2 от тълкувателния акт е прието, че не подлежи на отнемане в полза на държавата паричната равностойност на получените суми с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено или липсващо друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго имущество. В мотивите към т. 2 е разяснено, че за да е възможно отнемането на някакво имущество, то трябва да съществува реално /да е налично/ към момента на приключването на проверката като част от патримониума на проверяваното или свързаните с него лица – чл. 142, ал. 2 ЗПКОНПИ, или да е отчуждено по непротивопоставим на държавата начин – чл. 143 ЗПКОНПИ. Разяснено е още, че предмет на отнемане могат да са налични парични средства, т. е. такива в икономическата им функция на запас от стойност /натрупани и неизразходвани средства/ и в по-тясното им разбиране, налични по банкови сметки, ако за тях са налице и останалите условия за отнемане по закона. Не могат да бъдат предмет на отнемане, обаче, парични средства, преминали през банковите сметки на лицето или през неговото имущество, но неналични към датата на предявяване на иска по чл. 153 ЗПКОНПИ, респективно чл. 74, ал. 1 ЗОПДНПИ (отм.), тъй като законът не предвижда такава възможност. Посочено е още веднъж, че паричните средства, които са изразходвани и не са налични, доколкото не е установено да са трансформирани в реални активи или да се намират по сметка на проверяваното лице или на лицата по чл. 143, чл. 144, чл. 145 и чл. 146 от ЗПКОНПИ, съответно по чл. 63, чл. 64, чл. 65, чл. 66 и чл. 67 от ЗОПДНПИ (отм.), не попадат в предметния обхват на чл. 141 и чл. 142, ал. 2 ЗПКОНПИ, съответно чл. 62 и чл. 63, ал. 2 ЗОПДНПИ (отм.), и не подлежат на отнемане. Обобщено е, че паричните средства, преминали по банкови сметки, които не са налични в края на изследвания период при посочените по-горе условия, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено или липсващо друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго имущество, не формират превишение на имуществото, не могат да обосноват несъответствие, респективно липсва предмет на отнемане – поради което и не подлежат на отнемане. Въззивното решение изцяло съответства на по-късно приетото задължително тълкуване, с което е уеднаквена практиката по приложението на ЗПКОНПИ, съотв. ЗОПДНПИ (отм.). За пълнота следва да се посочи, че в изложението е цитирано и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, но не са наведени никакви други аргументи в подкрепа на наличието му, нито са представени актове на Конституционния съд на Република България или решения на Съда на Европейския съюз, с които се твърди противоречие. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение. Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК касаторът дължи на ответниците сторените от тях разноски пред настоящата инстанция в размер на 7500 лв., представляващи заплатено в брой адвокатско възнаграждение. Воден от гореизложените мотиви, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение