Определение № 111 от 29.03.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1011/2021 г.

Производство по чл.278, вр. с чл.274, ал.3 ГПК. Образувано по частна касационна жалба на М. Г. К.-П. и Л. П. П. срещу определение № 262802/21.10.2020 г. по ч.гр.д.№ 10943/2020 г. на Софийски градски съд, с което се оставя без разглеждане жалбата на Л. П. П. и се потвърждава определението от 05.08.2020 г. по гр.д. № 29493/2020 г. на Софийски районен съд за прекратяване на делото и изпращането му по подсъдност на РС Бургас. В частна касационна жалба са изложени доводи за неправилност на определението и искане делото да се върне на Софийски районен съд, а в изложение към жалбата се твърди, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпросите: 1.„След като законът допуска, по чл. 107 ГПК местната подсъдност на иск, със страни, неживеещи в пределите на Република България на постоянния си адрес, да се предявява пред съда по постоянния адрес на техния пълномощник или представител, то не следва ли този принцип да е приложим и при охранителното производство по възстановяване на положение, предизвикано от непозволено увреждане, особено когато страната е в епидемична обстановка и се препоръчва ограничаване на пътуванията от единия ѝ край до другия?“ и 2.„Доколкото законът допуска изборност на местната подсъдност при искове за непозволено увреждане, допустимо ли е местна подсъдност и по охранително производство, когато то е по искане да бъде извършено възстановяване на положение, предизвикано от непозволено увреждане, да бъде определяна също и по избор, в т. ч. да може да се определя и по постоянния адрес на пълномощника или представител на заявителя, когато той живее извън Република България?“. Според жалбоподателите, въпросите са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. За да постанови определението, Софийски градски съд приема, че е сезиран с частна жалба от М. Г. К.-П. и Л. П. П. срещу преграждащо определение на Софийски районен съд, с което делото се изпраща по подсъдност в РС Бургас, която е допустима само по отношение на М. Г. К.-П., по чиято инициатива е образувано производство за промяна на име в РС София. Според съда, Л. П. П. не е страна в производството, поради което частната жалба подадена лично от него е оставена без разглеждане. Съгласно чл.531, ал.2 ГПК, молбата за промяна на име се подава до районния съд, в чиито район е постоянният адрес на молителя и с оглед на постоянния адрес на молителката в [населено място], според съда, първоинстанционният съд правилно е изпратил молбата на М. Г. К.-П. по компетентност на Районен съд Бургас. При така установените фактически обстоятелства, настоящият състав на Върховния касационен съд намира следното: Съгласно чл.274, ал.4 ГПК, не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. Решенията на въззивния съд по делата за промяна на име по чл.19, ал.1 ЗГР не подлежат на касационно обжалване според разпоредбата на чл.280, ал.3, т.2 ГПК, поради което подадената частна касационна жалба на М. Г. К.-П. следва да се остави без разглеждане като процесуално недопустима. Частната жалба на Л. П. П. срещу определението на Софийски градски съд, който оставя без разглеждане частната му жалба /в която се посочва, че е подадена от него, а не като пълномощник на съпругата си/ попада в хипотезата на чл.274, ал.2 ГПК, с оглед на което компетентен да се произнесе по нея е Софийски апелативен съд. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение