Определение № 254 от 25.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 337/2012 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Н. Т. В. срещу решение № 584/08.12.2001 год., постановено по в. гр.д. № 900/2011 год. на Пловдивския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 580 от 15.04.2011 год. по гр.д. № 1034/2010 год. на Пловдивския окръжен съд, с което касаторът е осъден да заплати на И. Е. П. от [населено място] сумата 51 280 лв., дължима на осн. чл. 240,ал.1 ЗЗД по договор за паричен заем от 01.10.2008 год., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 12.04.2010 год. до окончателното плащане, сумата от 2 613,20 лв. мораторна лихва за забава в плащането на главницата за периода от 16.10.2009 год. до 08.04.2010 год. и разноски в размер на 7 155,73 лв. В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение. Касаторът моли решението да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен като недоказан или делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Претендира разноски. Представено е изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 284,ал.3,т.1 ГПК. Ответникът по касация И. Е. П. от [населено място] не взема становище както по допустимостта на касационното обжалване, така и дсежно основателността на касационната жалба по същество. Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о. с оглед правомощията по чл. 288 ГПК, приема следното: Касационната жалба срещу решението в частта за мораторната лихва съгласно чл. 280,ал.2 ГПК, е процесуално недопустима доколкото цената на иска е под 5 000 лв.В тази част жалбата следва да се остави без разглеждане. В останалата част, доколкото е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, касационната жалба е процесуално допустима. Независимо от процесуалната допустимост на жалбата, касационно обжалване на въззивното решение в тази част не следва да се допуска, доколкото не са удовлетворени допълнителните изисквания на закона / чл. 280 ГПК/ във връзка с въведената факултативност на касационното обжалване. В представеното с касационната жалба изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване касаторът не е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да касае конкретния правен спор, да е бил предмет на разглеждане в обжалваното въззивно решение и да е обусловил изхода на спора. В представеното изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване по чл. 284,ал.3,т.1 ГПК се съдържат касационни оплаквания за неправилност на решението, които могат да бъдат предмет на разглеждане в производството по чл. 290 ГПК ако касационното обжалване бъде допуснато, но не и в настоящото производство. Такова е оплакването за допуснати нарушения на съдопроизводствените правила при разглеждане на делото, свързани с правилата за разпределение на доказателствената тежест. /Според касатора в доказателствена тежест на ищеца е било да установи факта на предаване на заеманата сума на заемателя/. Формулирането на правен въпрос е основната и обща предпоставка за допустимост на касационното обжалване. С оглед на това липсата на правен въпрос е достатъчно основание касационното обжалване да не се допуска. Последното не налага обсъждане на визираните допълнителни критериий за допустимост на касационното обжалване по чл. 280,ал.1,т.2 и 3 ГПК, както и представените с изложението решения на съдилищата с оглед обосноваване на критерия по чл. 280,ал.2 ГПК. Освен това следва да се посочи, че няма данни представените решения да са влезли в сила, поради което същите не съставляват съдебна практика. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.