Определение № 37 от 09.01.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5786/2014 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение №2787 от 22.04.2014г по гр.дело № 15379/2013г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 24.07.2013г на СРС 69 състав. В трудов спор по чл. 344 ал.1 т.1,т.2 и т. 3 КТ е отменено като незаконно уволнението на А. С. М., извършено с отправяне на предизвестие при положение, че към този момент ищецът е бил в разрешен отпуск за временна нетрудостособност,чието реално ползване е започнало ,като работодателят е бил и уведомен, включително при деклариране на обстоятелствата по чл. 333 ал.1 т.4 КТ. Уважени са искове за възстановяване на работа и присъждане на обезщетение по чл. 225 ал.1 КТ. В изложението по чл. 284 ал.3 т.1 от ГПК се сочи основание по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК с обосновката ,че съдът неправилно е формирал изводите си за наличие на закрила ,тъй като неправилно е интерпретирал фактическата обстановка и така е нарушен материалния закон. Поставен е въпрос ,налице ли е предварителна закрила по чл.333 ал.1 т.4 КТ за работник ,който към момента на връчване на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение не е уведомил работодателя за наличие на разрешен отпуск поради временна неработоспособност В отговор ответникът по жалбата изтъква, че основанието по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК се сочи необосновано и че при установените по делото и решаващо съобразени факти, въпросът е намерил разрешение в практиката на ВКС по чл. 290 ГПК и въззивното решение е в съответствие с установената практика, съответно цитирана в мотивите на обжалваното решение относно закрилата по чл.333 ал.1 т.4 КТ. Претендира разноски. След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Липсва обосновка на изтъкнатото основание по чл. 280 ал.1 т 3 ГПК, а следва да се изтъкне и това ,че на поставения въпрос е даден отговор в установената по реда на чл. 290 ГПК практика на ВКС за случая, преценяван от съда с оглед фактическата установеност по настоящето дело. Установената практика на ВКС е и съответно цитирана в обжалваното въззивно решение (реш.№283 от 2010г по гр.д.№ 233/09 ІV г.о ,реш № 63 от 2011г по гр.д №1728/2009г ІV г.о ,реш.№492 от 2013г ІV г.о и др.) Служителят е бил в разрешен отпуск поради за временна нетрудостособност ,чието ползване реално е започнал и прекият му ръководител е бил уведомен за това. След два дни ищецът е бил извикан на работа, за да му бъде връчена заповедта за прекратяване на трудовия договор.В декларацията за обстоятелства по чл. 333 ал.1 КТ ,която му е била предложена за попълване в този момент ,служителят изрично е посочил горното обстоятелство, но работодателят го е игнорирал, с което е нарушил императивни норми за закрила при уволнение. Поставеният в изложението въпрос се услови на друга фактческа обстановка ,привързан е към обстоятелства, които въззивният съд не е преценявал и не е следвало да съобразява по настоящето дело.Неотносим към решаващо преценените и релевантни обстоятелства по делото въпрос не може да обуслови допускане до касационно обжалване. Касаторът дължи разноски за ответната страна ,в размер на 1325,20 лева, по списък Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.