Определение № 2125 от 14.07.2026 г. на ВКС по т. д. № 918/2026 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на ищеца „Мидера“ ЕООД срещу определение № 46 от 08.01.2026г. по в.гр.д.№ 1181/2025г. на Апелативен съд С., с което в производство по чл.248 ГПК, инициирано от ищеца и въззивник, е оставена без уважение молбата му за изменение на въззивното решение относно присъденото в полза на ответника Х. С. адвокатско възнаграждение в размер на уговорената сума от 3 850 лева. С частната касационна жалба се иска отмяна на определението като неправилно и очевидно неправилно с искане да бъде присъден разумен размер, необвързан с минималните размери на адвокатските възнаграждения по Наредба №1/2004г. Твърдението е, че съдът е отказал да приложи критериите за разумност и съразмерност, а е мотивирал отказа си единствено с абстрактно позоваване на Наредба № 1/2004г. и на свободата на договаряне, без да изложи мотиви за сложността на делото, броя на заседанията, извършената адвокатска дейност и без да изрази конкретни съображения за отказа си да уважи възражението по чл.78,ал.5 ГПК. Изложени са и оплаквания за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В инкорпорираното в частната касационна жалба изложение са поставени въпроси, по които се иска да бъде осъществен контрол за правилност на обжалвания акт: Длъжен ли е съдът да мотивира и индивидуализира фактическата и правна сложност, броя на извършените процесуални действия и реално положения адвокатски труд когато преценява възражение за прекомерност по чл.78,ал.5 ГПК или може да се позовава единствено на свободата на договаряне. При липса на мотиви за конкретно извършения адвокатски труд дължи ли въззивният съд мотивирано произнасяне, което да е предмет на касационен контрол дори ако присъденото възнаграждение съответства по размер на минималния по Наредба № 1/2004г. Дължи ли се преценка съобразно критериите на СЕС по дело С -538/22 за пропорционалност, особено при голям материален интерес и необосноваване на реална фактическа и правна сложност. Допълнителната предпоставка е въведена чрез довода, че въпросите за от значение за развитието на правото като в предходния абзац на изложението обжалващата страна цитира „приложима съдебна практика“ ТР №6/2013 на ОСГТК на ВКС, решение № 271/2025г. на 4 г.о. на ВКС, решения на СЕС, въвеждащи изисквания за обективен съдебен контрол, а не формализъм и принцип на пропорционалност на разноските. С писмен отговор насрещната страна оспорва частната жалба. Счита я и за недопустима като просрочена. За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното: Срокът за обжалване на въззивния акт тече от 06.02.2026г., частната касационна жалба е подадена на 04.03.2026г. - в рамките на срока по чл.248,ал.1 ГПК. За въззивното производство, инициирано по жалба на „Мидера“ЕООД срещу отхвърлянето на предявения иск за сумата 39 493.89лв., въззивникът е осъден да заплати на ответника С. на основание чл.78,ал.3 ГПК сумата 3 850лв. претендирано договорено и заплатено възнаграждение, за което е представен списък по чл.80 ГПК, като не е уважено възражението по чл.78,ал.5 ГПК, заявено в хода на устните състезания. С обжалваното определение възражението за прекомерност на възнаграждението, което е договорено в минималния размер по Наредба № 1/2004г. и се претендира в този размер без ДДС, съставът на САС е търсил баланса между разпоредбата на чл.78,ал.5 ГПК и решенията на СЕС по дело С-438/22 и по съединени дела С-427/16 и С-428/16. Изложил е съображенията: „Направеното възражение за прекомерност от страна на ищеца е неоснователно. Адвокатското възнаграждение е определено като е съобразен размерът, посочен в чл.7, ал.2, т.5 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа, като заплатеният размер на възнаграждението въззивният съд намира съответен на фактическата и правна сложност на спора. При присъждането на разноските съдът се е водил от фактическата е правната сложност на делото, броя на проведените заседания и от обстоятелството, че възнаоограждението е определено при съобразяване на чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, изм. и доп. ДВ. бр.88 от 4 ноември 2022 г. Настоящият състав отчита, че част от съдебната практика приема, че при определяне на дължимото възнаграждение, което съдът присъжда, възнаграждение в определения от Висшия адвокатски съвет размер - този по Наредба № 1/09.01.04 не може да бъде приложено с оглед решения на СЕС по дело C-438/22 и решение от 23.11.2017 г. по съединени дела С-427/16 и С-428/16 на СЕС. Тази практика приема, че посочените в Наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при служебното определяне на възнаграждения - те не обвързват съда и подлежат на преценка с оглед цената на предоставените услуги, като се съобразява интересът на страните по делото, видът на спора, фактическата и правна сложност на делото, количеството извършена работа. В случая съдът като отчита горните критерии и релевантните обстоятелства - от една страна размера на материалния интерес по отношение на защитата на ответниците и фактическата и правна сложност на делото, съдът намира, че няма основание за промяна на определеното като дължимо от първоинстанционния съд адвокатско възнаграждение. От друга страна, становището на настоящия състав е, че посочените решения на СЕС коментират правомощието на Висшия адвокатски съвет по чл. 36 ЗА от гледна точка на ограничаване на конкуренцията в рамките на предоставянето на адвокатски услуги, или от гледна точка на възможността адвокатите да уговарят по-ниски възнаграждения, както и на ограничаване на свободата на договаряне между адвокат и клиент. Следователно решенията на СЕС защитават свободното договаряне, като ограничаването му се приема за недопустимо в определен контекст на свободната конкуренция. Това обаче няма отношение към правомощието на съда по чл. 78, ал. 5 ГПК, тъй като същото е средство за игнориране на уговореното адвокатско възнаграждение или – средство за незачитане на свободата на договаряне, в защита на която са постановени решенията на СЕС. Ограничението по чл. 78, ал. 5 ГПК защитава свободната конкуренция, като слага лимит на правомощието на съда да не зачете уговореното между страните по договора за адвокатска услуга. При липса на подобно ограничение, съдът би могъл изцяло да игнорира уговорено адвокатско възнаграждение в ущърб на свободата на договаряне, срещу което именно са насочени решенията на СЕС. Лимитът на намаляване по чл. 78, ал. 5 ГПК защитава свободата на договаряне, като слага граници на правото на съда да не зачете уговореното между страните по договора за адвокатска услуга. Предвидения в закона лимит е съответен на основната идея на решенията на СЕС. По тази причина не съществува основание за допълнително намаляване под този лимит“. При тези мотиви поставените въпроси не могат да обусловят осъществяването на факултативния частен касационен контрол. По своето съдържание те съставляват оплакване за немотивираност, която освен че не е основание за допускане до касация е и неоснователно касационно оплакване по чл.281,т.3 ГПК. Съставът на САС не е игнорирал задължението си да осъществи преценка за реалната фактическа и правна сложност на делото в контекста на цитирана практика на СЕС. Въпросите в случая нямат правна характеристика, а единствено касаят правилността на обжалвания акт и изразяват несъгласието на частния касационен жалбоподател с него, поради което не са годно основание по чл.280,ал.1 ГПК съобразно критериите, очертани в т.1 на ТР № 1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС. Отделен е проблемът за отсъствие на ясно посочена допълнителна предпоставка към въпросите. Д. за очевидна неправилност е немотивиран и необоснован в светлината на разясненията на приложното му поле, дадени в практиката на касационната инстанция. Обжалващата страна не държи сметка, че въззивната й жалба е над 20 страници и аналогично на касационната й жалба и изложението към нея, въвежда в предмета на спора изключително много правни проблеми, срещу които насрещната страна се е защитавала и по които съдебните състави са осъществили преценка. По изложените съображения ВКС, състав на Първо т.о.