Определение № 2931 от 26.10.2026 г. на ВКС по т. д. № 1293/2026 г.

Производството е образувано по касационна жалба от процесуалния пълномощник на С. К. Н. ЕГН [ЕГН] срещу решение № 13/12.01.2026 г. по в.гр.д.№ 726/25 г., по описа на СОС, В ЧАСТТА с която след отмяна на първоинстанционното решение, съдът е уважил иска на „КРЕДИСИМО“ЕАД срещу С. К. Н. като е осъдил последната да заплати на ищеца на основание чл.86 ЗЗД законната лихва върху сумата от 2 410,94 евро, от датата на предявяване на ИМ-18.09.2023 г. до окончателното изплащане на вземането. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след като прецени данните по делото, констатира, че подадената касационна жалба е недопустима. Същата е постъпила във ВКС след изменението на чл. 280, ал. 2, т. 1 ГПК /ЗИДГПК – ДВ бр. 50 от 2015 г./, с което се въвежда принципна необжалваемост по реда на касационното обжалване на въззивни решения по търговски дела с цена на иска до 20 000 лева, с изключение на тези по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и по съединени с тях обуславящи искове и с цена на иска до 5000 лева-по граждански дела. В настоящия случай произнасянето на първоинстанционния съд е по предявен насрещен иск от Кредисимо ЕАД срещу С. К. Н. за сумата от 658 лева-главен иск и 4 705 лева-евентуален. Исковото производство е по граждански спор, основан на правоотношения, възникнали от договор за потребителски кредит. Съобразно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, производството по тези дела е двуинстанционно. С оглед на изложеното, производството по така подадената КЖ следва да бъде прекратено, а касационната жалба оставена без разглеждане. Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение