Определение № 50125 от 24.02.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2018/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Г. И. Д., чрез адв. Св. К., против въззивно решение № 251/10.02.2022 г., постановено по в. гр. д. № 7688/2021 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № 20092522/12.04.2021 г. по гр. д. № 56790/2019 г. на Софийски районен съд, с което Г. И. Д. е осъден да заплати на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД на Л. Г. Д. сумата от 24 000 лева – частичен иск от 40 000 лева, платени без основание ,съгласно разписки от 21.03.2016 г, от 04.04.2016 г и от 14.04.2016 г., ведно със законната лихва от 03.10.2019 г. до окончателното изплащане на сумата и са присъдени съдебни разноски. В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност и необоснованост на атакуваното решение, иска се отмяната му и отхвърляне на предявения частичен иск. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се сочат основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните въпроси: 1. „Когато управител на търговско дружество сключи договор, в полза на дружеството, легитимиран ли е процесуално, в качеството си на физическо лице, да предяви осъдителен иск, за връщане на осигурената престация, по правилата на забраната за неоснователно обогатяване?“; 2. „Неправилната процесуална легитимация, основание за недопустимост или за неоснователност на иска е?” и 3. „Когато едно лице, било то и съпруг на другото, предаде владението на собствените си пари на друго лице, то получателят на парите става ли собственик на получените пари, независимо от основанието на което владението, е било предадено?“. Сочи се, че същите са от значение за точното приложение на закона, както и за развитие на правото, като вторият въпрос е решен в противоречие с приетото в определение № 849/05.12.2011 г. по ч. т. д. № 684/2011 г. на ВКС, I т. о. Поддържа се, че решението е вероятно недопустимо и очевидно неправилно – основания по чл. 280, ал. 2 ГПК. В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника по касация Л. Г. Д., чрез пълномощника му адв. З. М., в който излага съображения, че не са налице предпоставки за допускане до касационно обжалване на решението, а по същество същото е правилно и законосъобразно. Претендира разноски. Върховният касационен съд, състав на ІV г. о., за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното: Касационната жалба е подаденa от надлежна страна, в срока по чл. 283 ГПК, срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 3 ГПК и е процесуално допустима. Въззивният съд е приел, че е налице активна процесуална легитимация на ищеца по процесния осъдителен иск, както и, че липсва нередовност на исковата молба. Изложил е, че действително в исковата молба е посочено, че ищецът е едноличен собственик и управител на търговско дружество, но искът не е предявен в това му качество, а като физическо лице. Въпрос на основателност, а не на допустимост е кое лице е предало сумите и в какво качество. Без значение е произходът на средствата /дали са били първоначално на св. К./. Доколкото става въпрос за пари, същите са станали собственост на ищеца при предаване на владението им /без значение на какво основание/, след което са предадени от него на ответника с процесните разписки. Установено е от събраните пред СРС писмени и гласни доказателства, и според приетата пред СГС съдебно-графологична експертиза, че ответникът е получил от ищеца процесната сума като част от общата сума от 40 000 лева. Доколкото се касае за суми получени във връзка с преддоговорни отношения за сключване на един договор, който така и не е бил сключен, без значение е сумата от процесния частичен иск коя разписка касае. Налице е едно правоотношение по неоснователно обогатяване. Ищецът е доказал предаване на сумата, а в тежест на ответника е било да докаже основание за получаването й. Ответникът не е провел такова доказване,поради което въззивния съд е потвърдил първоинстанционното решение ,като правилно и законосъобразно. Допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи, постановени в основата на обжалвания съдебен акт. По отношение на този въпрос трябва да е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК. Независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност. Атакуваното въззивно решение е валидно и допустимо. Релевираното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 2 ГПК – вероятна недопустимост не е налице, тъй като искът не е предявен от лице без правен интерес.Процесуалната легитимация следва от правното твърдение на ищеца.В случая ищецът твърди, че е предал на ответника суми, съгласно представените с исковата разписки от 21.03.2016 г. – 20 000 лева „за отмяна на трафопост“ на обект в кв. Д.; от 04.04.2016 г. за 10 000 лева за сключване на договор за външно електрическо захранване на обект в кв. Д.; от 14.04.2016 г. доплащане за същия обект, за придвижване на документация и такса за присъединяване.Съдът следи служебно за надлежното извършване на процесуалните действия./ чл.101 ГПК/. В това число влизат на първо място надлежната процесуална легитимация на страните, тяхната процесуална правоспособност и надлежното им представляване, тъй като нито едно съдопроизводствено действие не може да бъде извършено валидно от или срещу процесуално нелегитимирано, неправсубектно и ненадлежно представлявано лице.Въззивният съд е изпълнил правомощията си. Решението не е очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК. При твърдения за "очевидна неправилност", съдът преценява съответствието на фактическите и правни изводи в обжалваното решение с основните начала на гражданския процес, утвърдени в съдебната практика на Върховния съд и Върховния касационен съд. Когато констатира нарушаване на правилата на формалната логика при тълкуването и прилагането на закона, нарушение на императивна правна норма или основни принципи, засягащи търсената от страните защита и съдействие, Върховният касационен съд следва да допусне касационно обжалване в изпълнение на конституционно вменените му задължения да осъществява върховен съдебен надзор за точно и еднакво прилагане на законите от всички съдилища. Постановеното решение не е необосновано, нито е налице нарушение на материалния закон или съществено нарушение на съдопроизводствените правила - чл. 281, т. 3 ГПК. Мотивите на съдебния акт са дали отговор на твърденията и възраженията на страните, обсъдени са доказателствата, изложени са фактически и правни изводи. Мотивите са вътрешно безпротиворечиви и изчерпват очертания предмет на доказване. Не е налице противоречие между доказателствата и установените факти, поради което въззивното решение не е очевидно неправилно и не следва да бъде допуснато до касационен контрол. Сочените твърдения не визират тежки пороци на съдебното решение, а единствено отразяват несъгласието на жалбоподателя с формираните от съда изводи. Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по поставените въпроси. Първият въпрос е неотносим, защото съдът е приел, че се касае за преддоговорни отношения, като договор не е бил сключен между страните, респ. между ответника и дружеството, чиито управител е ищеца. Вторият въпрос, касаторът привързва с оплаквания за ненадлежна процесуална легитимация на ищеца/при липса на твърдения в исковата молба/ е общо теоретично зададен и не е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Третият въпрос не е правен въпрос, а е свързан с фактите, подлежащи на доказване. Въпроси, които имат за предмет факти, макар и релевантни за спора, са фактически и с поставянето им не може да се обоснове наличието на общата предпоставка за достъп до касация. Така поставен въпросът представлява оплакване за неправилност и необоснованост на решението по смисъла на чл. 281, ал. 1, т. 3 ГПК. Преценката на последния е въпрос, по който в настоящето производство по проверка на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК касационната инстанция не дължи произнасяне. Предвид липсата на общо основание за допускане на касационно обжалване по поставените въпроси не следва да се обсъжда наличието на поддържаните специални основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Само за пълнота на мотивите следва да се посочи, че бланкетното позоваване на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК не е достатъчно да се приеме, че поставените въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Касаторът е следвало да обоснове защо счита, че поставените въпроси са свързани с приложението на непълна или неясна правна норма, по която няма съдебна практика и за приложението, на която се налага прилагането на закона или на правото по аналогия, или за тълкуването на норма, или да са настъпили такива промени в законодателството или обществените условия, че да налагат промяна на вече установена съдебна практика по тази правна норма. По изложените съображения не е налице основание за допускане на касационна проверка на решението. При този изход на спора в тежест на касатора следва да бъдат възложени направените и доказани от ответника по касация разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500 /петстотин/ лева. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г. о.