Определение № 381 от 09.10.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1426/2020 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК във връзка с чл.280 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Б. П. М. и Н. П. М. срещу решение № 8318 от 05.12.2019 г. по гр.д.№ 13444 от 2018 г. на Софийския градски съд, ГК, II-Б въззивен състав в частта му, с която е потвърдено решение № 103077 от 26.04.2017 г. по гр.д.№ 61833 от 2014 г. на Софийския районен съд, 123 състав за допускане на делба на западен близнак, представляващ еднофамилно жилище на два етажа от жилищна сграда-близнак, със застроена площ 68 кв.м. и разгърната застроена площ от 136 кв.м.- сграда с идентификатор ....., находяща се в [населено място]- [населено място], СО-район „В.“, [улица], заедно с дворното място, върху което е построена сградата, с площ по нотариален акт от 770 кв.м., съставляващо УПИ V- ....., кв. ..... по плана на [населено място], [населено място], а по кадастралната карта на селото- имот с идентификатор ..... с площ от 827 кв.м.

Касаторите считат, че решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано- основания за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК.

Като основание за допускане на касационното обжалване сочат чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Считат, че решението в обжалваната част противоречи на практиката на ВКС /ППВС № 8 от 1980 г., решение № 700 от 06.12.2010 г. по гр.д.№ 304 от 2010 г. на ВКС, ГК, III г.о., решение № 284 от 21.07.2010 г. по гр.д.№ 378 от 2009 г. на ВКС, ГК, IV г.о., решение № 389 от 18.10.2011 г. по гр.д.№ 1672 от 2010 г. на ВКС, ГК, IV г.о., определение № 1015 от 24.09.2012 г. по гр.д.№ 814 от 2012 г. на ВКС, ГК, IV г.о. и т.19 от Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001 г. по гр.д.№ 1 от 2000 г. на ОСГК на ВКС/ по следните посочени от касаторите и доуточнени от ВКС правни въпроси:

1. Ако в полза на един от съпрузите, който е получил в наследство част от даден имот и е установил фактическа власт върху наследствените части на другите наследници, е започнала да тече придобивна давност преди 1968 г. и същата е изтекла по време на действието на СК от 1968 г., когато владелецът е бил в брак и когато е съставен констативен нотариален акт, ще стане ли този съпруг индивидуален собственик на владяния имот или той ще е съпружеска имуществена общност със съпругата му ?

2. Какви са правомощията на въззивния съд във връзка с доклада по делото, когато първоинстанционният съд не е извършил доклад съгласно чл.146 ГПК, респективно когато докладът е непълен или неточен ?

В писмен отговор от 05.06.2020 г. ответниците по жалбата Д. П. М., Б. М. М., Р. Ц. П.- Б. и С. Ц. С. оспорват същата. Молят касационното обжалване на решението на Софийския градски съд да не бъде допускано и да им се присъдят направените по делото разноски.

Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на първо гражданско отделение по допустимостта на жалбата и наличието на основания за допускане на касационното обжалване счита следното: Касационната жалба е допустима: подадена е от легитимирани лица /ответници по делото/, в срока по чл.283 ГПК и срещу решение на въззивен съд за допускане на делба, което подлежи на касационно обжалване независимо от цената на иска- чл.280, ал.3, т.1 ГПК.

За да постанови решението си за потвърждаване на първоинстанционното решение в частта му за допускане на делба на еднофамилно жилище на два етажа, представляващо западен близнак от жилищна сграда- близнак в [населено място], [улица], въззивният съд е приел, че този имот е бил съпружеска имуществена общност на П. М. В. и Р. Ц. В., починала на 06.07.1996 г. Този свой извод съдът е основал на представения по делото констативен нотариален акт за собственост № ....., том ....., нот.д.№ ..... от 11.04.1980 г., издаден в полза на П. В. по време на брака му с Р. В.. Съдът е счел за недоказано твърдението във въззивната жалба, че имотът е бил изключителна собственост само на П. В., предвид липсата на доказателства в тази насока. Обстоятелството, че Р. В. не фигурирала в констативния нотариалния акт от 1980 г. не означавало, че тя не е придобила права върху имота на основание давностно владение, тъй като този констативен нотариален акт е бил издаден по време на брака. Доколкото давността е текла по време на брака /при действието на СК от 1968 г./ и бракът е бил прекратен през 1996 г. /при действието на СК от 1985 г./, владяната вещ е придобита от двамата съпрузи в условията на съпружеска имуществена общност. В този смисъл въззивният съд се е позовал на т.2 от ППВС № 8 от 1980 г. и на решение № 173 от 27.07.2010 г. по гр.д.№ 5166 от 2008 г. на ВКС, ГК, IV г.о. В обобщение е счел, че по делото не е доказано, че собствеността върху имота е придобита по наследство и давност от страна на П. М. В., преди брака му с Р. Ц. В..

Предвид на горното и като е отчел прехвърлянето на 1/2 ид.ч. на имота от Р. В. в полза на синовете й Ц. П. М. и Д. П. М. с нотариален акт № ....., том ....., нот.д.№ ..... от 1995 г., прехвърлянето на 1/2 ид.ч. от имота от П. В. в полза на сина му Б. П. М. с нотариален акт № ....., том ....., рег.№ ..... по нот.д.№ ..... от 19.12.2005 г. и представените удостоверения за наследници на Р. Ц. В. и Ц. П. М., съдът е допуснал делбата на процесната жилищна сграда между следните страни и при следните квоти: 2/8 ид.ч. в съпружеска имуществена общност на единия от тримата синове на П. и Р. В.- Д. П. М. и съпругата му Б. М. М., по 1/8 ид.ч. за Р. Ц. П.- Б. и С. Ц. С. /дъщери на починалия син на П. и Р. В.- Ц. П. М./ и 4/8 ид.ч. в съпружеска имуществена общност на третия син на П. и Р. В.- Б. П. М. и съпругата му Н. П. М..

С оглед тези мотиви на съда няма основание ца допускане на касационното обжалване на решението на Софийския градски съд по поставените въпроси поради следното:

1. Първият поставен въпрос /Ако в полза на един от съпрузите, който е получил в наследство част от даден имот и е установил фактическа власт върху наследствените части на другите наследници, е започнала да тече придобивна давност преди 1968 г. и същата е изтекла по време на действието на СК от 1968 г., когато владелецът е бил в брак и когато е съставен констативен нотариален акт, ще стане ли този съпруг индивидуален собственик на владяния имот или той ще е съпружеска имуществена общност със съпругата му ?/ не е правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, който би могъл да обуслови допускането на касационно обжалване на решението на Софийския градски съд, тъй като е неотносим към конкретното дело, по което е установена друга фактическа обстановка, различна от обуславящата поставения въпрос обстановка: По делото не е доказано процесният жилищен имот да е бил наследствен на П. В. и владението върху него да е било установено преди влизане в сила на СК от 1968 г. Въззивниците, сега касатори, чиято е била доказателствената тежест, са пропуснали да представят пред първоинстанционния и пред въззивния съд доказателства, че процесният жилищен имот е бил наследствен на П. В.; ако е бил наследствен- каква е била наследствената квота на П. В.; кога П. В. е установил владение /а не само фактическа власт/ върху целия имот спрямо другите наследници; дали владението е установено още преди влизане в сила на СК от 1968 г. или след това /с оглед на това, че констативен нотариален акт за собственост по давност е издаден през 1980 г., владението би могло да е установено и след 1968 г.- най-късно през 1970 г./; дали П. В. е владял имота в продължение на повече от 10 години самостоятелно, без съпругата си Р. В., и поради това го е придобил в индивидуална собственост. Нещо повече, по отношение на касаторите Б. М. и Н. М. като правоприемници на П. В. със силата на пресъдено нещо на решението по гр.д.№ 5306 от 2003 г. на Софийския районен съд, 31 състав е било установено, че жилищният имот е бил СИО между П. В. и съпругата му Р. В..

2. По втория поставен въпрос /Какви са правомощията на въззивния съд във връзка с доклада по делото, когато първоинстанционният съд не е извършил доклад съгласно чл.146 ГПК, респективно когато докладът е непълен или неточен ?/ посочената от касаторите съдебна практика е неприложима, като постановена преди приемането на Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк.д.№ 1 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС, което бе постановено именно с цел да бъде преодоляна постановената до 2013 г. противоречива практика по този въпрос. В т.2 от това тълкувателно решение е прието, че въззивният съд не е длъжен да прави нов доклад по делото, когато първоинстанционният съд не е извършил доклад съгласно чл.146 ГПК или когато докладът му е бил непълен или неточен. В този случай, ако във въззивната жалба се съдържат обосновани доводи за допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения във връзка с изготвянето на доклада, въззивният съд е длъжен да даде указания до страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания.

В конкретния случай въззивният съд не е допуснал нарушение на приетото в т.2 от Тълкувателно решение № 1 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС: Съдът не е направил нов доклад по делото, но както бе посочено по-горе, не е бил длъжен да прави такъв. Не е бил длъжен и да дава указания на въззивниците, че не сочат доказателства за твърдението си, че жилищният имот е бил индивидуална собственост на П. В., а не СИО между него и съпругата му Р. В., тъй като във въззивната жалба не се съдържат никакви доводи за допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения във връзка с изготвянето на доклада.

Не са налице и основанията по чл.280, ал.2 ГПК за служебно допускане на касационното обжалване на решението: Няма вероятност решението да е нищожно или недопустимо, тъй като същото е постановено от съд в надлежен състав; в пределите на правораздавателната власт на съда; изготвено е в писмен вид и е подписано; изразява волята на съда по начин, от който може да се изведе нейното съдържание; постановено е по редовна искова молба и по предявените искове, без да са били налице процесуални пречки за разглеждането на тези искове.

Решението не е и очевидно неправилно. За да е налице очевидна неправилност на решението, като предпоставка за допускане до касационен контрол, е необходимо неправилността на решението да е дотолкова съществена, че да може да бъде констатирана от съда само при простия прочит на решението, без да е необходимо запознаване с и анализ на доказателствата по делото. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона- материален или процесуален или явна необоснованост. В случая, обжалваното решение не е очевидно неправилно: То не е постановено нито в явно нарушение на материалния или процесуалния закони /такова нарушение, което да е довело до приложение на законите в техния обратен, противоположен смисъл/, нито извън тези закони /въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма/, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да постави решението си, съдът е приложил относимите към спора материалноправни разпоредби на ЗС и ЗН, както и процесуалноправните разпоредби на ГПК в действащите им редакции и съобразно с техния точен смисъл. Изводите, до които е достигнал съдът, не са в противоречие с правилата на формалната логика и в този смисъл не са явно необосновани.

Поради всичко гореизложено касационното обжалване на решението на Софийския градски съд не следва да се допуска.

С оглед изхода на делото и на основание чл.81 ГПК във връзка с чл.78 ГПК касаторите дължат на ответниците по жалбата направените от тях разноски за адвокат по делото пред ВКС в размер на 900 лв.

Воден от горното, настоящият състав на Върховния касационен съд, ГК, първо г.о.